Емил Пантелеев: „Домът на културата “Емануил Манолов” е моят Акропол”

Емил Пантелеев: „Домът на кул

Емил Пантелеев е роден през 1946 г. в Самоков. Той е известен балетист и хореограф в Габрово. Още ученик е бил в балетната школа при Школата по изкуствата „Емануил Манолов“ в Габрово. Завършва Априловска гимназия.

Професионално е свързан с естрадното танцово изкуство. Работил е в системата на „Балкантурист“, читалище „Цвят“ във Видин. Дългогодишен ръководител на естрадния танцов състав при Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово от 1975 г., носител на престижни многобройни награди от Национални фестивали на художествената самодейност. Той и съпругата му Даниела Пантелеева са сред основателите на Вариететния театър в Габрово (1985). След 1997 г. семейството с децата - син и дъщеря, заминава за Испания, където 15 години работят в областта на шоубизнеса.

Вела Лазарова

„Още 12-годишен участвах в Драматичния състав с ръководител Васил Инджев при Пионерския дом в Габрово. Баща ми, извън професията, бе много добър барабанист. Свиреше със състави за естрадна музика по заведения в Габрово (началото на 60-те години).

Щях да ставам актьор, а не танцьор. В една постановка на Драмсъстава играх главната роля, когато трябваше и да танцувам. Актрисата Невена Ханджиева от Драматичния театър, учила при Анастас Петров, ми показваше как да танцувам. Това много ми хареса. Участвал съм и в миманса на театъра. Партнирал съм като паж на Невена Кокинова в „Девойка с кърчаг“ по Лопе де Вега.

След две-три години в Школата по изкуствата (Музикалната школа с директор Ерипсимия Пръвчева) бе сформирана първата школа за класически балет с ръководител Елка Полянова и корепетитор Слава Рашеева. Характерни танци ни преподаваше Вергиния Мянкова. Бяхме две момчета. Танцувахме с Цветан Балански. Балетният състав бе около 30 души. Първите ми партньорки бяха Иванка Грънчарова (по-късно куклена актриса), Франциска Скопалик, Велимира Костова. Танцувахме балетни миниатюри по музика на Чайковски, Фибих и др.

Бях заразен

от танца

Щастлив момент бе познанството на баща ми с балетиста Асен Гаврилов и жена му Емилия Кирова, солисти на Операта и преподаватели в Хореографското училище в София. При тях ходех да уча балетен и характерен танц.

След гимназия отбих военна служба. Върнах се в Габрово и работих в ТПК „Здравоход“. Вечер ходех да танцувам в създадената Школа за модерни танци при Дома на културата с ръководител Петър Александров (1965 г.). Художник (на костюмите) бе Ардаш Тавукчиян от Драматичния театър. След Третия републикански фестивал по художествена самодейност (Пловдив, 1965), когато съставът спечели бронзов медал, се изявявах освен като танцьор и като помощник на ръководителя. През 1969 г. се явих на конкурс в „Балкантурист“ - София за професионален ръководител. Две години бях в „Ревю балет’ 69“ към „Балкантурист“ - София.

Райна Ботева, директор на Дома на културата в Габрово, ме изпрати на Национален курс за художествени ръководители

През 1971 г. курсът бе организиран от Министерството на културата и Центъра за художествена самодейност. Запознахме се с модерни, класически, характерни танци. След положен държавен изпит можехме да работим като художествени ръководители. От Центъра бях изпратен да създам танцова формация в читалище „Цвят“ във Видин. Там организирах балетен отдел и такъв за модерни танци. На Четвъртия фестивал на художестнвената самодейност в Търговище съставът от Видин се представи много добре (1974 г.).

Тогава бях забелязан от представители на Габрово и получих покана за работа от Недка Цанкова, директор на Дома на културата в Габрово.

През 1975 г.

се върнах в Габрово

Тук в Дома на културата, моят Акропол - както го наричам, имаше прекрасни условия за работа на естрадния танцов състав. Залата бе обзаведена с огледала, станки. Имаше и много желаещи да танцуват.

Първоначално семейството ми живееше в две гримьорни. Дъщерята бе само на четири години и понякога се озоваваше в езерото...

Подборът на участниците за естрадния състав бе сред ученици от средните училища и института. Изборът следваше определен критерий. Когато показваш един човек, то трябва да е в най-добрата му форма. Първата ми задача бе да се даде грамотност на всеки един изпълнител. Именно с екзерсиса - читанката на танца. Не може да си танцьор, без да имаш двигателна култура, а тя се получава от екзерсиса, абсолютно задължителен за всички възрасти. Когато тялото е подготвено, с него можеш да правиш каквато пластика искаш.

Обединение на Балетната школа с Естрадния състав при Дома на културата

Това бе постигнато през 1976 г. по моя идея и съдействие на Геньо Генев, главния методист по художествена самодейност в Окръжния съвет за култура. Даниела Пантелеева, съпругата ми, ръководеше класическия балет в Школата по изкуствата (известна повече като Музикалната школа). Обединението позволяваше да се правят танцови постановки в жанрово разнообразие. С годините децата от балетния отдел на школата по естествен начин се преливаха при големите в Дома на културата. Първата постановка бе „Ръченица“ по музика на Петко Стайнов в класически вариант. Последва я „На плажа“, постановка на балет-майстора Маргарита Арнаудова и художник доц. Мария Трендафилова, „Нестинарка“ на композитора Марин Големинов, а „Руски лирически танц“ стана емблема на състава. Работихме за постановка на хореографията и с балет-майстора Федя Лобанов („В ритъма на танго“), съпруг на Катя Зехирева, която тогава бе директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово.

В същото време с Даниела направихме и собствени танцови постановки („Момичета“ по музика на Митко Щерев, „Младост“ и др.). Всичко това бе в края на 70-те години. През 1979 и 1984 г. на Националния фестивал на художествената самодейност в Търговище (градът бе център на фестивала в естрадния жанр) завоювахме златни медали. Съставът вече бе станал Представителен за естрадни танци, който участваше във всички градски тържества, гостуваше в заводи, предприятия и др. Програмата му бе забавна, с много естетика. В нашите среди двамата с Даниела бяхме известни като естетите на танца.

Изкуство се прави

с много дисциплина

На нея много държах. Веднъж през есента на 70-те години едно от момичетата - гимназистка, закъсня за репетиция с половин час. Питам я: „Валя, защо закъсня?“, а тя смутено каза: „Загубих се в мъглата“. Отговорът й стана наш любим рефрен - „Загубени в мъглата“...

Наши възпитаници достигнаха и до балета на европейски оперни театри. Анелия Маркова бе такава балерина. Сега живее в Щутгарт, Германия. От две години работи в детска школа за класически танц.

Два пъти в годината и сега, и сега участници от състава за естрадни танци си организираме срещи „на приятелска раздумка“. Обичаме да се виждаме. Свързва ни любовта към танца.

През 1990 г. чествахме 25 години на естрадния състав

Началото бе сложено в далечната 1965 г. от състава за модерни танци. Две години по-късно той се оформи като танцова формация за сценична изява.

25-годишнината отбелязахме с голям юбилеен концерт. Това бе спектакъл, в който участваха около 60 танцьори. В програмата гостува и дует „Ритон“.

Съставът за естрадни танци при Дома на културата просъществува до 1992 г.

Домът на културата „Емануил Манолов“ имаше широка палитра от състави на художествената самодейност

Това бяха Фолклорната формация, Детският приказен театър, Кино-фото клубът, Театърът на пантомимата (1975 г.), който за радост се възражда отново. Художественото слово водеха актьорите Кирил Златков, Борислав Гълъбов и др.

Празникът на Дома на културата

е на 19 януари,

рожденият ден

на патрона

Емануил Манолов

По този случай съставът за естрадни танци имаше генерална репетиция на сцена. Бе 1985 г., когато директорът Недка Цанкова ме извика, че двама души ме чакат в кабинета. След репетиция се качвам в дирекцията, където ме очакваха известният актьор Николай Николаев (Бате Николай, първият директор на Вариететния театър) и актрисата Деница Шопова. Същата вечер изгасна електрическият ток в целия град. С гостите отидохме в „Балкантурист“, където разговорът продължи на свещи. Беше ни предложено с Даниела да бъдем ръководители на балета (от 10 души) на новооткрития Вариететен театър. Наши ученици можеха да влязат в него. Беше трудно, защото те бяха ангажирани в училище и само две момичета можаха да се включат. Най-добре представила се ученичка по класически балет на Даниела бе Искра Симеонова. Репетициите се провеждаха в балетната зала на Вариететния театър (в сградата на Дома на хумора и сатирата). В тази зала след закриване на театъра работи Танцовата школа „Лиана“, ръководена от дъщеря ми с помощник Искра Симеонова.

През времето на Вариететния театър работихме с много изявени хореографи от София като Светослав Йорданов, Александър Чобанов, Мила Искренова, Розмари Де Мео и др.

ака с Даниела бяхме сред осноположниците на Вариететния театър,

който много бързо доби национална популярност. Първата постановка бе „Полет GB” от Иван Кулеков. Един от най-хубавите балетни спектакли бе „Не ме докосвай без любов“ (1994 г.). През 1989 г. театърът бе на турне в Съветския съюз със спектакъла „Турандот“, постановка на Вили Цанков.

Всичко друго от държавната политика в областта на културата в годините на прехода като че може да се прости, но загубата на набралия и утвърдил се Вариететен театър в Габрово е непростима загуба. Много болезнена тема и досега за нас. Бе посегнато на духа на българина и на града... Знайно е, че война, политика и култура се правят с много пари. С икономическата криза се сринаха много неща.

Мечтая Домът на културата да се върне в този вид, в който беше през 80-те години

Това бе време на духа

и изкуството.

Синът Андреан и дъщерята Лиана започнаха от малки да танцуват при майка си, после при мен. Андреан бе солист на един от спектаклите във Вариететния театър. До по-миналата година останахме в Испания. Със съпругата ми бяхме и преподаватели в частна академия за класически балет. Дъщерята се върна преди повече от 10 години. В Музикалната академия тя завърши висшето си образование - балетна педагогика и режисура. Нейната танцова школа „Лиана“ има 10-годишен път със завоювани многобройни национални и международни награди. Последно бяха на Фестивал по класически и характерни танци в Казанлък със спечелени две първи и две втори места. Синът остана в Испания и има самостоятелен шоу бизнес.

Щастливи сме, че танцовата традиция в семейството има продължение. Постигнатото от нас през годините бе постигнато с работа в екип. Благодарен съм на нашите ученици, повече от 500 души през годините, докоснали се до едно изкуство в Дома на културата, което ги подготви и за добри зрители. Всичко останало е много работа.

Танцът, едно огромно лично удоволствие с импулс от публиката, е и тежък физически труд, особено който не е минал през класическия танц. Тази професия е преди всичко призвание.