В рубриката Габрово - различният град: Д-р Колю Станчев: „Да успокоиш тревогата, болката на болния, е нещо божествено”

В рубриката Габрово - различни

Вела Лазарова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

В,

продължава от бр. 236 Продължават спомените на д-р Колю Станчев - лекарят, изминал цялата йерархическа стълбица на професионално развитие. В тях се открива благотворното влияние на семейната и професионална среда, в които се разгръща личността на ерудиран

...Завърших медицина в Пловдив през 1951 г. В университета д-р Иванов, добър педагог, асистент по вътрешни болести, ни внушаваше отговорността към болния. Колко сериозно и търпеливо трябва да се отнасяме към пациента.

В професията много пъти съм се сблъсквал със смъртта, но и много пъти сме я преодолявали. В началото дежурихме по един лекар в цялата болница. Бях трета година лекар, когато на дежурство в болницата (тогава в Консултативна поликлиника) към 2 ч. през нощта докараха един железничар на средна възраст, 20 години локомотивен машинист, с обилен кръвоизлив от язва. Тогава нямаше системи. Кръв се преливаше с едни немски апаратчета. Блед, изпотен, преливам банка кръв, после втора... По едно време човекът се обажда: „Абе, докторче, защо се трудиш?! Аз ще умра тази нощ. Моля те, да кажеш на моите хора на погребението да свири локомотивът“. Успокоих го и продължих усилията. За съжаление, след повин час той направи отново обилен кръвоизлив, който бе фатален... Бях се размислил. И по-късно болни са ми декларирали: „Докторе, днес ще почина“, включително и моя роднина. Видими признаци няма, но хората са си отивали. Боже, Господи! - мисля си аз. Има някакви тайнствени сили, които не са ни ясни на нас... Има някаква връзка между Горе (Космоса) и тук, която не е понятна на нас, но някои хора имат сензори да го усетят. През цялата ми лекарска практика това ме е удивлявало...