Тотка Полякова: „Днешната журналистика не е моята журналистика - аз съм позитивен човек”

 

В специалното издание „Черно и бяло“ на Съюза на българските журналисти, посветено на 120 години на организираното журналистическо движение в България, е поместено интервю с Тотка Полякова, в което тя казва: 

„Днешната журналистика не е моята журналистика, дори само за това, че съм позитивен човек и ми е страшно трудно да търся и ровя само в човешкия боклук. Всяка сутрин „споря“ с колегите от телевизиите и прехвърлям каналите, но като заклет холик слушам и се взирам, докато не седна на компютъра и не започна същия диалог с колегите от вестниците... Ако не всеки ден, то поне един път в седмицата някой ме спира да ми „нареди“ какво да напиша, на кого какво да кажа, къде да се обадя... Преди години се дразнех, че на три метра от блока ни има изкоп, който вече месец никой не запълва и всички комшии се надпреварват да ми сигнализират, да ми обръщат внимание, сякаш това е само мое гражданско задължение. Особено днес, когато наистина няма на кого да се оплачеш или начин да потърсиш сметка, да напишеш цяла вестникарска страница е още по-ангажиращо. И добре, че съм запомнила, че журналистът е агитатор, пропагандатор и организатор, та с целия си опит и авторитет тръгвам по инстанции и когато „нещото“ е оправено, се чувствам полезна и сигурна в призванието си на „действащ“ журналист. Колкото до най-съвременната журналистика – компютърното общуване, скептична съм, че ще ми замести тръпката по микрофона и мириса на печатарско мастило. Колкото по-дълго удържим на този натиск, толкова по-дълго ще сме онези човеци, които са очите, ушите и дай Боже, съвестта на обществото“.