Спомени от едно пътуване към миналото... от село Мичковци до Божи гроб и обратно

Ще разкажа моя спомен от семейството на моята баба и дядо от село Мичковци - първата жена от с. Мичковци - баба Гана Хр. Цонкова, пътувала до Божи гроб в гр. Ерусалим да се „поклони“ на Божествените места. 

Тя е родена през 1898 г. в махала Големаните в моето родно село Мичковци. През 1915 г. се бракосъчетава с моя дядо Стефан Н. Цонков от махала Цонковци на същото село. От брака им се раждат две деца - леля ми Дешка Ст. Цонкова (1919 г.) и баща ми Нено Ст. Цонков (1924 г.). Животът им преминава в балкански патриархален стил - всички решения по важни проблеми на селската земеделска работа и начин на живот се вземат от най-възрастния в рода - свекъра, дядо Нено Ст. Цонков, и мъжете в семейството, жените - прабаба, баба ми, са изпълнители на домакинската работа - храната, месенето и печене на хляба в пещта, отглеждане на децата и добитъка и др.

Интересни премеждия от моминския живот на леля Дешка се случват през периода 1935-1936 г. Тя е била скромна за възрастта си и чаровна като младо непорочно момиче. Имала един много настоятелен приятел и обожател, който е искал непременно да бъде само негова бъдеща булка. Тя не изпитвала симпатии към него и не отговорила положително на неговите „мераци“. В една тиха лятна нощ, когато цялата фамилия спяла в спалнята (голямата стая), към пътя се чува оглушителен взрив (бомба). Цялата стъклена дограма пада върху телата им. Голяма паника, суматоха, но няма човешки жертви. Последвало повикване на кмета и полицейско разследване. Имало е съмнения за автора на атентата, но се достига до „неизвестен извършител“ и голяма тревога в живота на баба и дядо за бъдещето на тяхната дъщеря. В следващите месеци се появява сериозен кандидат-жених. Той се казва Нено Чамуров от с. Адъмово (с. Янтра). Идва една вечер в нашата къща да поиска ръката на леля ми. Разговорът е бил дълъг и притеснителен за баба и дядо, защото той ги е предупредил, че след годежа ще напусне България в посока арабските страни на гурбет. Представете си какво са изпитали родителите - как ще се разделят със своята женска рожба, как тяхната дъщеря немила-недрага отива в тези страни. Но в крайна сметка се съгласяват с желанието на моя бъдещ свяко Нено.

Сватба, радост, сълзи и отлитане от родното гнездо на семейство Дешка и Нено Чамурови в посока столицата на държавата Йордания - гр. Аман. Свяко ми Нено е имал професия мозайкаджия, бил е добър майстор. Имало е много работа за такава специалност и лека-полека семейството се замогва. Вземат къща под наем и се приспособяват към арабския начин на живот.

От брака им се раждат три хубави и умни деца. Първото дете - Стефан, роден през 1938 г., второ - Ганка (1942 г.), и трето - Жоро, роден 1945 г. По икономически причини може би третото им дете - Жоро, на шест години било предоставено (представено) на чуждо приемно семейство. Това до последно е било голяма мъка за тях.

През пролетта на 1966 г. една нощ баба ми сънува изключителен сън - Света Богородица й се явява и я повежда към град Ерусалим - към светите Божии места. След този сън тя твърдо заявява, че задължително трябва да изпълни тази Божия промисъл. След кореспонденция с леля ми и след продължителни разговори с баща ми тя кандидатства за екскурзия до Йордания - гр. Аман. Обаче има сериозен проблем - тя страдаше от тежък диабет, придружен с високо кръвно налягане. Личният й лекар не желае да й разреши да лети със самолет по здравословни причини. Следва писмо до леля ми. Тя разказва за становището на лекаря - невъзможност за пътуване на голяма височина. Следва изпращане на специално лекарство от гр. Аман за преодоляване на този здравословен проблем. Баба получава дългоочакваната виза и през месец юни 1966 г. с благословията „С Бога напред и аз след него“ тя отлита с модерния за това време самолет ТУ-144. За моята баба Ганка мога да кажа, че беше природно интелигентна, с благ характер и силно религиозна, с твърда православна вяра, надежда и любов към своите близки и роднини.

Благополучно пристига на летището в гр. Дамаск (Сирия). Оттам с личния автомобил на моя братовчед Стефан тя пристига в гр. Аман (Йордания) в семейството на леля Дешка и свяко Нено. След близо 25 години тя отново се вижда с дъщеря си, зет си и внуците си. Престоят й в гр. Аман основно се характеризира с екскурзии първо до забележителни исторически паметници на Йорданската столица.

II част - Докосване до Божиите места

Настъпва дългоочакваният от моята баба Ганка ден. Семейство Чамурови потегля за град Ерусалим с частния си автомобил. Времето е обичайно много горещо (над 45 градуса). Градът е средно голям по население, преобладават араби и още други нации. Градът е световен център на християнския свят, така нареченият Поклоннически град. Архитектурата се характеризира със сиво-бели сгради, по улиците се чуват многостранни езици, видове облекла и традиции. 

Първият обект, който посещават, е град Витлеем, който е разположен на около 10 км южно от град Ерусалим, разположен на 800 м над морското равнище. Той е на Западния бряг на Палестинската автономия - административен център на провинция Витлеем. На иврит Витлеем означава „къща на хляба“.

Известен е най-вече с това, че е считан за рождено място на Господ Исус Христос. В чест на това събитие е построен храм-базиликата „Рождество Христово“ - една от забележителностите на града. В него е роден и Давид - вторият цар на Израел, като в Библията е наричан „градът на Давид“. Храмът отвътре е добре запазен и създава атмосфера на смирение, на Богопочитание и молитвено себеотдаване.

Вторият обект от пътуването е най-святото място - Божи гроб, главното светилище на световния християнски свят. Представлява гробницата в скала, в която според Евангелието е бил погребан Исус Христос след разпъването му на Св. Кръст и преди Възкресение Христово. Божи гроб е разположен под олтара на църквата.

Баба Ганка ми разказваше, че когато се намира на около един метър до гроба, я избива обилна пот и се появява сияние (светлина) пред лицето й. Този миг тя винаги го цитираше и разказваше с много голяма вяра и патос. 

Йерусалимската църква „Възкресение Христово“ е построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан и сетне възкръснал Исус Христос.

В този храм ежегодно се провежда церемонията по запалването на „чудото“ (Свещения огън). Освен Божи гроб в Храма се намира и предполагаемото място на Голгота и мястото, на което е открито Дървото на живота.

Много интересно преживяване, впечатлило баба ми, е българската църква на Гроба Господен. Българите са от първите народи, имали своето храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по време на Първото българско царство и единствени между славянските народи през 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска църква, в която денонощно горели 15 златни кандила, където се намирали изсечените в скалата гробове на Св. Йосиф Ариматейски и Св. Никодим - един от първите последователи на Исус Христос, които свалят Христовото тяло от Св. Кръст, помазват го и го погребват. Св. Йоан, който поискал разрешение от Пилат Понтийки да погребе Исус Христос, го погребал в собствената предварително изсечена гробница. В следващите векове българското духовенство в Светия град не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то е преминало в ръцете на друга църковна общност.

Третият обект. Посещават историческата река Йордан, където е бил кръстен нашият Господ Исус Христос. Времето било много спокойно и хиляди хора се покланяли и се потопявали в свещената река. След тези исторически посещения по светите Божии места моята баба Ганка Хр. Цонкова официално се титуловаше като „хаджийка“ (поклонница).

Когато тя се завърна благополучно в родното село Мичковци през месец август 1966 г., всички жители я посрещнаха много радушно. Тя дълго време разказваше за великото духовно преживяване и все казваше: „Сега мога спокойно да умра, защото видях и докоснах Божите  места. Моята християнска вяра стана още по-силна и истинска“.

В заключение искам да споделя, че целият наш род се гордееше с факта, че имаме човек, силно свързан с християнските ценности - посетил меката на православието Йерусалим.

Баба Ганка се спомина през 1981 година навръх празника Рождество Христово (Коледа). Бог да я прости! Винаги ще я помним с благия й характер и доброта.

Послеслов: През 1980 година семейство Ганка, Стефан, Дешка и Нено Чамурови се премества да живее за постоянно в САЩ - щат Мериленд. Преди това от 1976-1980 г. братовчедът Стефан Чамуров специализира „Икономически експерт“ в Лондон - сити център. Започва да работи в американска компания към ООН - за изхранване - ФАО, одитор на американската петролна компания „Мобайл Ойл“ в Саудитска Арабия, главен счетоводител в японска фирма за автомобил „Тойота“ - Вашингтон. Леля Дешка работи като супервайзор към верига за хранене „Макдоналдс“, братовчедката Ганка работи като секретарка към индийско-американска фирма. Братовчедът Жоро, когото осиновиха чужди родители, работи като кардиолог в Клиника в Монреал (Канада). Стефан Чамуров се изявява и като преводач на специализирана литература - знаеше говоримо и писмено 6 езика (английски, арабски, италиански, испански, български и малко френски). Талантът му на енциклопедична личност се проявява и в създаване на джаз състав (перфектно е свирил на пиано). Създава смесено семейство през 1981 г. със съпругата Марта (испанка) и от техния брак се раждат две хубави и талантливи дъщери - Ванеска и Тания, впоследствие изучават и практикуват класическа цигулка. Свирят във Вашингтонската филхармония. През 1984 г. свяко Нено Чамуров е злополучно блъснат на пешеходна пътека от автомобил. Много страшна катастрофа - начупени ребра, таз, крака и др. След квалифицирана медицинска помощ се възстановява за една година. Живее спокоен пенсионерски живот. През 1985 г. след кратко боледуване почива скоропостижно. Леля Дешка си дойде за последно в България през 1987 г. За 10 дена я развеждах по близки и роднини, по исторически селища и забележителности. Много беше развълнувана и може би предчувстваше, че това е последното й идване в родния край. През 1988 г. се спомина в САЩ от коварна болест. През 1997 г. пристигна в България и братовчедът Стефан Чамуров. Много се впечатли от живота - за първи път в свободна и демократична България. Разказваше и обясняваше колко ще бъде труден пътят на капиталистически отношения в една бедна посткомунистическа страна. За жалост, се оказа напълно прав.

През 2009 година завършва своя земен път в дома си в щат Мериленд. 

Бог да ги прости! Отидоха си моите свяко, леля и братовчедът - последните българи с габровски корени от моя род в САЩ. Винаги ще се гордеем с техните житейски качества и православна вяра!