Смесен хор „Априлов-Палаузов” празнува 65 години

Аз съм един от най-младите хористи на „Априлов-Палаузов“ днес. Открих страстта към пеенето доста късно, макар че като малък съм пял в момчешки хор. На 18 години започнах да пея в църковен хор, а после и в смесения хор „Априлов- Палаузов“ от 2001 година. Доведе ме приятел и понеже тенорите са рядкост, „лапнаха ме като топъл хляб“. Почитател съм на класическата музика. Яд ме е, че някога България е била сред първенците по хорово пеене в Европа, а сега сме най-отзад. В чужбина съм виждал страхотни хорове само от млади хора, които пеят невероятно. Те са за мен изключителен стимул. Няма нужда да ги слушам всеки ден, стига ми да знам, че ги има тези млади хора, че хоровото пеене в света се цени и се прави добре. Това ми стига като стимул, за да се мъча и аз да го правя тук. Хоровото пеене е нещо страхотно като изживяване. Според мен е много нужно за всеки човек, защото възпитава в ансамблово мислене, в чувство за хармония и е нещо добро от всяка гледна точка – емоционална, духовна, възпитава много качества, които човек днес няма къде да развива. Тъжно ми е, че имаме  сравнително малобройна публика у нас. Може и да сме отживелица, но за мен това е страхотна отживелица и аз си падам по нея!