Ружа Николова: „Само аз и Стоянка Мутафова още играем”

Ружа Николова: „Само аз и Стоя

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Ружа,

Златна значка на Съюза на артистите в България ще получи днес, на Международния ден на театъра,доайенът на габровската сцена

Доайенът на габровския Драматичен театър – актрисата Ружа Николова, ще получи по повод днешния Международен ден на театъра Златна значка на Съюза на артистите в България. Наградата й се дава за „творческо дълголетие, вярност и преданост към българското театрално изкуство и идеите на Съюза на артистите в България“. Любимката на публиката ще получи значката, а и аплодисментите на публиката, утре, когато ще изиграе поредната си роля в постановката „А майка ми в Ямбол...“. Ружа Николова е на 82 години, но все още продължава да играе на сцената, продължава да е енергична и всеотдайна към любимата си професия и театъра, за който казва, че е нейна съдба.

- Г-жо Николова, колко години вече играете в театъра?

- Шейсет!

- Броила ли сте ролите, които сте изиграла на сцената?

- Не съм ги броила точно, но мисля, че са над 200. В тях включвам не само централните, а и по-малките ролички, макар че за мен няма големи и малки роли. За всяка от тях съм се старала да работя всеотдайно, да ги направя както трябва, за да не разочаровам себе си и публиката, макар че не винаги нещата стават перфектни. Имало е и по-неуспешни, и по-успешни роли.

- Как се справяте с ученето на ролите, имате ли проблеми с паметта?

- Навремето, когато постъпих в театъра, не си носех пиесата вкъщи, държах я в театъра. Сега обаче пиесата ми е винаги под ръка и ученето е малко по-трудно. Годинките си казват думата, но не се е случвало често да изляза и да объркам нещо. Всъщност това може да се случи на всеки актьор, но аз нямам някакви големи проблеми.

- Как се отнасяте към наградите? По-важни ли са те от аплодисментите?

- На младини много, много се радвах на наградите. Сега някак си ги възприемам с не толкова голямо въодушевление. Все пак се радвам, че не са ме забравили хората, че все още на тези години...

Защото в момента в провинциалните театри в България, а даже и в София, освен Стоянка Мутафова, аз съм единствената актриса, която играе все още и то в държавен театър. Много е важна енергията. Благодарна съм, че все още я имам и мога да подскачам на сцената.

- Днес е Международният ден на театъра, какво ще пожелаете на колегите си?

- Единственото, което ще им пожелая, е да ме стигнат. Да живеят на сцената 60 години, както аз съм живяла. Да обичат театъра, както аз съм го обичала, защото за мен театърът е съдба. Понякога ми се подиграват и твърдят, че съм болна на тема театър. Но може би тази любов се дължи на възпитанието, което сме получили навремето във ВИТИЗ.

На нас ни се казваше, че ако не отдадеш всичко на театъра, нищо няма да излезе от теб. Моят син ми е казвал, че обичам повече театъра от него. Това не е вярно, разбира се – еднакво ги обичам, но съм безумно предана на театъра. Желая на моите колеги много здраве, защото здравето е най-важното. Желая им да вървят все по-нагоре.

- Казахте, че театърът е Ваша съдба. Доволна ли сте от съдбата си?

- Безкрайно. Човек е най-щастлив, когато работи това, което обича. Аз безумно съм обичала театъра винаги и съм много щастлива, че се занимавам с това изкуство.

- Кои роли харесвате повече – драматични или комедийни?

- Играла съм и много драматични роли, но на мен повече ми се отдават комедийните. Много ми пасва българският репертоар, българската душевност и характер на жените. Ролите, за които най-много съм отличавана, са от българския репертоар. Щастлива съм, че габровският театър през годините не е забравял българските пиеси. Ето, например в момента се репетира „Албена“ - българска класика, и това много ме радва. Предполагам, че хората ще дойдат с удоволствие да я гледат.

- От висотата на 60 години в театъра какво бихте посъветвала младите актьори?

- Какво да ги съветвам?! Младите актьори в нашата трупа са толкова запалени, те са много добри актьори и добри хора. Смятам, че колективът на габровския театър е много сплотен и много работлив, особено младите колеги. Ето например сега в България нашият спектакъл „Ромео и Жулиета“ се счита за най-добър за сезона. Много се надявам, че днес ще получат наградите си и номинираните за „Икар“ две наши актриси – Гергана Змийчарова и Надежда Петкова. Това ще бъде голяма награда за театъра!