Преди 120 години габровци печелят медали на Всемирното изложение в Анверс от 1894 г. и прославят България пред света

ЕЛЕНА КОЛЕВА, НЕЗАВИСИМ КРАЕВЕД		От 5 май до 5 ноември 1894
Преди 120 години габровци пече
ЕЛЕНА КОЛЕВА, НЕЗАВИСИМ КРАЕВЕД От 5 май до 5 ноември 1894 година белгийският град Анверс (Антверпен) е домакин на Всемирно изложение. Интересът към него е бил невероятно голям както от страна на участниците, така и на любопитните да видят напредъка на

 
В каталога на Всемирното изложение в Анверс през 1894 година откриваме имената на 1053 български фабрики, търговци и частни лица, представили своите произведения. 
След приключване на Всемирното изложение в Анверс организаторите отчитат, че то е било посетено от три милиона души. Белгийските историци високо оценяват това събитие като едно от най-значимите в историята на гр. Анверс (Антверпен) през XIX век. 
Следващото значимо събитие е през 1920 година, когато в Анверпен се провеждат първите Летни олимпийски игри след Първата световна война от 20 април до 20 септември. Участници от Германия, Австрия, Унгария, България и от Турция не са били поканени по политически причини, защото участвали в противниковия лагер от страната на Великите сили срещу лагера на Антантата – Франция, Великобритания, Русия, Сърбия и други. По време на Първата световна война Белгия търпи огромни поражения, а проведените Летни олимпийски игри били като утешителна награда, защото освен Антверпен, Амстердам и Лион също били претенденти за градове-домакини. 
Но преди да избухне Първата световна война и в историята на Европа да бъдат записани страшни кървави и разрушителни събития,  световните предприемачи се събират на Всемирното изложение в Анверс. 
Всички наградени участници във Всемирното изложение в Анверс получили златен, сребърен или бронзов медал с лика на белгийския крал Леополд II. Медалът е дело на младия художник Jules Baetes, специално изработен за Всемирното изложение. 
Както разбираме от историята, българските, включително и габровските предприемачи от всички браншове на леката и на тежката индустрия, винаги са търсили начини да бъдат конкурентоспособни с най-добрите и утвърдени имена в Европа и по света. Младата индустрия на България, част от която се е зародила около 20 години преди Руско-турската освободителна война и значително по-масово в годините след Освобождението, изключително бързо набира инерция и самочувствие, благодарение на високото качество на изделията, които представлявали фабричен асортимент. Не можем да не отчетем и факта, че за производството са били закупени качествени машини от Германия и Англия. 
Амбицията на княжеската власт в миналото се препокрива с амбициите на модерните предприемачи. Началото на масови участия в изложения е поставено през 1892 година в Пловдив, за което писахме в „100 вести“ на  12 декември 2012 г., стр. 3. Следват изложенията в Чикаго – 1893 г., в Париж – 1900 г., Лиеж – 1905 г., Лондон – 1907 г., и други.
Затова на Всемирното изложение в Анверс от 1894 година са записани 1053 български имена на участници. Сред тези 1053 български имена, преобладаваща част от които са от Пловдив (Филипопол), София, Враца, Хасково, присъстват и известни личности от Габрово, Севлиево и Трявна. 
Фабрика „Иван К. Калпазанов“, с директор Васил Карагьозов, фабрика „Александър“, братя х. Стойчеви се завръщат с медали, с които организаторите и журито са оценили високото качество на техните изложени платове, пердета, постелки и гайтани.  
Сред имената на участниците от Габровския край прочитаме още Цоньо Панев и Донко Ковачев, Никола Мехочев, Цана Парлапанова и Тота Петрова, също от Габрово, Донка Хинкова, братя Караиванови, Иван Цонков от Севлиево, Пандурски от Трявна.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Християни

Към началото

Следвай ни