Поклонническо пътуване до Санкт Петербург и други места

Тази година обаче промениха и маршрута на пътуването като вместо към Москва, пътуването в Русия беше насочено към Санкт Петербург. След известни колебания се реших да тръгна натам с идеята, че повече не ми се отлага пътуването до Русия, както и че може да се организира отново пътуване към Москва другата година, както и по-късно се оказа, че ще стане, а тази година реших да отида на поклонническото пътуване до Санкт Петербург и така да имам пълна представа за Православна Русия.
Нямах кой знае каква представа за Санкт Петербург и местата, които бяха обявени за посещение в програмата, освен за Валаамския манастир от един документален филм и за Св. Серафим Вирицки от книгата за него. Реших се и тръгнах с известно притеснение от военното положение в Украйна със страх най-вече да не се стигне по това време до война и да имаме проблеми при пътуването. В крайна сметка преодолях притесненията, помолих се горещо да няма проблеми и тръгнах.
Сега, когато пиша това изложение, си мисля, че съм тръгнал с повече тревоги, притеснения и страх от неизвестността, отколкото с желание, но сега равносметката е, че се върнах обогатен с духовни преживявания, осветен от досега със светините, които посетихме – мощи на светии, чудотворни икони, манастири, църкви, обогатен с познания за историята на Русия и за световната и руска култура, реална представа за Русия, и мисля, и чувствам, че пътуването беше много наситено, пълноценно и полезно и в крайна сметка останах много доволен от поклонническото пътуване, което предприех.
Няколко думи
за подготовката
и пътуването
Валутата. Първият проблем, с който се сблъсках, беше, че в Габрово никъде не могат да се намерят руски рубли. В банките, където обменят валута, нямаше рубли и даже на едно място откровено се изсмяха като попитах за руски рубли, сякаш казах някаква огромна глупост. По-късно в разговор с човек от групата, който беше от провинцията, се оказа, че и той се е сблъскал със същия проблем и отношение. Както и да е. В двете обменни бюра също нямаше рубли и въпреки обещанията така и не ми намериха, та се наложи да отделя един ден в София да търся рубли. Слава Богу, с помощта на приятелите, при които отседнах там, намерихме едно обменно бюро и там можах да купя малко рубли. Проблемът беше, че първите два дни бяхме извън Санкт Петербург и се налагаше да имам известна сума рубли за храна и сувенири, а после можех да обменя еврото, с което тръгнах, в Санкт Петербург.
Благословението. Преди да тръгна на поклоническото пътуване, си взех благословията на отците от църквата, без което не бих и тръгнал. В София, докато се разхождахме с моя приятел Любо, се отбихме в катедралния храм „Св. Неделя“ да се помолим. Там при мощите на Св. крал Стефан Милутин ни посрещна свещенник, който помолихме и той ни чете молитва за здраве, поръси ни със светена вода, а на мен благослови за предстоящото пътуване като каза топли думи за поклонничеството и ме посъветва да отворя сърцето си за предстоящите преживявания по време на поклонническото пътуване. Някак приех това за добър знак за предстоящото пътуване.
„Луфтханза“. Полетът ни до Санкт Петербург беше с „Луфтханза“ с прикачване във Франкфурт на отиване и в Мюнхен на връщане. Уж германска, скъпа, сериозна компания, в топ 10, ама и те се издъниха. На прикачването ни във Франкфурт отидохме групата пет минути преди да приключи бординга – приемането на пътниците и качването на автобусите, които да ни откарат до самолета, а тяхната служителка, която явно беше пуснала автобусите преди приключването на бординга, ни заяви най-нагло, че самолетът излетял преди 12 минути, тъй като бил в много далечен ръкав и не ни приеха. След като водачът на групата Георги Тодоров тръгна да се разправя с ръководството на „Луфтханза“, по едно време служителката дотича и ни каза, че осигурила „последния” автобус за самолета. И така се оказа, че самолетът изобщо не е излетял, напълно навреме се качихме и отлетяхме по разписание. Така митът за германската точност, и в частност авторитета на „Луфтханза“, рухна, защото не си спазиха времето за качване на борда и ни излъгаха най-безсрамно, че самолетът излетял. Ако беше така, проблемът щеше да е голям, защото със следващите полети едва ли щяхме да се качим заедно 31 човека, колкото беше групата, а освен това багажът ни вече беше качен директно на самолета и щяхме да се разминем с него. Освен това нямаше да можем да посетим Вирица и мощите на Св. Серафим Вирицки същия ден, както беше по програма. Явно с Божията помощ успяхме да се качим благополучно и всичко да е наред.
Мощи на светии
и манастири
По време на поклонническото пътуване можахме да посетим и да се поклоним на мощите – цели, а не само частици, на няколко светии, които са с известност както в Русия, така и в България и по света.
Първият светия, чиито мощи посетихме, беше св. Серафим Вирицки. Светията е канонизиран през 2000 г. в лика на преподобните и деня на паметта му е 3 април – деня на смъртта му, когато се чества в РПЦ. Той е наречен Вирицки по името на селото, където е пребивавал в края на живота си. Вирица е курортно селище, което се намира недалеч от Санкт Петербург и е характерно с това, че има вили за почивка на жители на Петербург. Св. Серафим Вирицки (1866 - 3 април 1949 г.) в света се е казвал Василий Муравьов. Като сирак отива в Санкт Петербург и работи в търговски магазин като продавач. Имал е голямо желание да стане монах, но по указание на духовния му старец се оженва, като му е предсказано, че по-късно ще стане монах. От брака си има две деца. Издига се в професията и става самостоятелен търговец на кожи като търгува с редица европейски страни и става много богат. Но идва Октомврийската революция през 1917 г. и вместо да избяга в чужбина, Св. Серафим Вирицки остава в Русия и точно в разгара на гоненията срещу Църквата през 1920 г. се разделя с жена си и се замонашва както той, така и жена му. Той става монах с името Серафим, наречен на Св. Серафим Саровски, в Александро-Невската лавра (мъжки манастир) в Санкт Петербург, която можахме да посетим по време на пътуването ни по-късно. Там той веднага проявява дарби на духовник и го определят за духовен наставник на монасите. От тежкия режим в манастира, както и от гоненията на комунистите, които го изтезават, здравето му се влошава значително, затова, както и поради разгонването на манастирското братство от комунистите, се преселва в село Вирица през 1930/1933 г. От престоя му там е известен подвигът му, подобен на този на покровителя му Св. Серафим Саровски. По време на Отечествената война той се моли 1000 нощи на един камък в градината на къщата му за спасението на Русия. Бил е вече на 76 години и много болен, с болни нозе, та се налагало с чужда помощ да отиде на камъка, където се молел на колене и с вдигнати ръце с часове за Божията милост спрямо Русия. Има чудесни доказателства, че именно благодарение на молитвите на Св. Серафим Саровски и няколко други молитвени застъпници Русия е помилвана от Бога и не загубва войната с хитлеристите. Има негови пророчества и за края на света. На въпрос на негов духовен син за бъдещето на Русия той му показал прозореца, от който на видение се видял Финският залив с множество кораби с различни флагове. Св. Серафим Вирицки разтълкувал видението като казал, че в Русия ще идват друговерци да се кръстят, когато ще има духовен разцвет, но това няма да продължи много – 15 години, след което ще дойде управлението на антихриста. Сега в Русия има духовен разцвет и се възстановяват много разрушени храмове и се пълнят манастирите с монаси и монахини и народът масово ходи на църква, но все още не се е сбъднало предсказанието, че множество друговерци ще се кръстят в Русия, което вероятно ще стане след Третата световна война, за която има предсказания и Св. Серафим Вирицки.
Във Вирица пристигнахме с автобус от Санкт Петербург. Представата за курортно селище в Русия е доста различна от тази за курорт у нас. Местността е изцяло равнинна и гориста, като има почти само иглолистна растителност. Така е навсякъде в околностите на Петербург, където ходихме. И така, сред боровите гори има малки къщички, където живеят хората. Църквата на Вирица е посветена на Казанската икона на Божията майка. Построена е през 1913 г., осветена - 1914 г. Докато бяхме в Русия, можах да посетя две изцяло дървени църкви – отвътре и отвън. Едната беше във Вирица, а другата - по пътя за Валаам. Особено е усещането в такава църква, някак по-домашно се чувстваш, но пък в такава църква съществува опасност от пожар. До църквата имаше малък параклис, където бяха мощите на Св. Серафим Вирицки. Когато отидохме, имаше кратка служба, вероятно молебен, на който се поменават имената, които са записани, и след това следва помазване с елей. Също на такава вечерна служба присъствахме и при поклонението на мощите на Св. Ксения Петербургска. След като се разотидоха хората, можах да се поклоня на мощите на Св. Серафим Вирицки и да бъда помазан с елей. До параклиса имаше малко гробище, където посетих и гроба на местна юродива свята жена и с това приключи поклонението на мощите на Свети Серафим Вирицки.
Вторият светия, чиито мощи посетихме, беше св. Варлаам Хутински. Той е живял през XII век и е починал през 1192 г. Канонизиран е през 1461 г. в лика на преподобните и се чества в първия петък на Петровия пост и на 6 ноември от РПЦ. Бил е от богато и знатно семейство. Като юноша се замонашва и се отдава на отшелничество на хълма Хутынь на река Волхоф на около 10 км от днешния Велики Новгород. Името на местността означава лошо място (худое место) и хората са считали, че е обитавано от зли сили и са го избягвали, но именно там се заселва светията. Там той се подвизава като отшелник и построява манастир – Спасо-Преображенски Хутински манастир, и става негов игумен. Понастоящем манастирът е женски. Известна е една история от живота на преподобния. Веднъж като отивал в архиепископията в Новгород видял на моста над река Волхоф да се готви изпълнение на смъртно наказание на осъден престъпник, което се е изпълнявало чрез хвърляне във водата, т. е. удавяне. Виждайки това, светията се застъпва за осъдения престъпник без никой да го моли и по негово настояване пускат затворника и му го дават, като той го завежда в манастира си, замонашва го и след като бившият престъпник се покайва и води благочестив живот, умира в манастира. Във втори случай отново Св. Варлаам става свидетел на смъртно наказание пак на моста на р. Волхов. Тогава хората, знаейки за предходното му застъпничество, го молят да се застъпи и за този осъден на смърт, но той нищо не прави, а отминава, без да се намеси. Монасите го питат след това защо е постъпил така и той обяснява: Съдбите Господни са бездна. Господ иска спасението на всички и не иска смъртта на грешника. В първия случай престъпникът беше осъден заслужено и след като го пуснаха, той имаше време и в манастира се покая и заглади извършените преди грехове. А във втория случай човекът беше осъден несправедливо (т. е. бил е невинен). Господ допусна той да умре, за да не стане после лош човек, а така, умирайки невинен, той получи от Господа мъченически венец.

Продължава следващия четвъртък