На Светла сряда в Дебел дял за пръв път ще удари камбаната на новия храм, наречен на светеца Автор на материала Бояна Пенчева Фотограф Бояна Пенчева Дата на публикуване 09.04.2014 00:00:00 Дата на обновяване 09.04.2014 00:00:00 Брой прочитания : 1856 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × На Светла сряда в Дебел дял за На Светла сряда сутринта Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Г-н, Г-н Григорий ще отслужи водосвет и молебен на първия храмов празник в Дебел дял. Селото скоро ще прехвърли четвъртото си столетие, но никога не е имало черква. Най-възрас Опитите да се съгражда църква през миналото столетие са вече в историята (за тях повече в разказа на Йова Христова на стр. 4). Сега радостта и вниманието са насочени към новия храм и празника на 23 април. ГРАДЕЖЪТ На храма започна преди 8 години, ако броим началото от първата бетонобъркачка. Иначе проучванията за терена са от 1995 година. Следващата година Инициативен комитет от хора, свързани с Дебел дял, предлага да се изгради църква на името на Свети Лазар Български, роден през 1774 година в селото. В началото на 2007 година към комитета се присъединяват общественици и бизнесмени от Габрово. Тогава се учредява и фонд „Св. Лазар Български - Дебелдялски“ към Индустриална стопанска асоциация - Стопанска камара в Габрово. Градежът на храма започва през лятото на същата година с активното и доброволно участие на местните жители. През 2008 година е избрано и църковно настоятелство на храма с председател протойерей Станислав Хубчев. През всичкото време – 18 години от раждането на идеята, хората упорито работиха, по-малко говориха... Започна да се шуми, щом свалиха скелето и красотата на храма грейна - на високо и на открито, с изглед към отвеса от скали на юг от селото. Когато тръгна първата зеленина и слънцето огря камбанарията, отец Станислав Хубчев не се сдържа и възкликна: „Бог избра това място за храм!” Такава църква за толкова кратко време в друго село тук, в Балкана, последните 100 години надали е вдигана. Проектът е дарен от колектив с ръководител покойният архитект Карл Кандулков. Строителните дейности са финансирани също от дарения. Остават по-леки довършителни работи, изографисването отвътре на храма и амбицията е до края на годината да стане освещаването. ИМЕТО на храма не може да бъде друго освен „Свети Лазар“. На Балканите са канонизирани около 150 новомъченици (от XIV до XIX век) като трима от тях са от Габровския край. Това са свещеномъченик Дамаскин Габровски (началото на XVIII век - 16 ануари 1771 година, обесен в Свищов), Свети преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786-1818, обезглавен на 32 години в Хиос) и Свети мъченик Лазар Български от Дебел дял (1774–1802, обесен на 28 години в Сома). ПРОУЧВАНИЯ ЗА СВЕТИ ЛАЗАР Освен със строителство Инициативният комитет по изграждането на храма извършва паралелно проучвателска и събирателска дейност. С изследователската работа са ангажирани не само местни, но и хора от други краища на страната и чужбина. Издирва се къде се намират мощите на светеца - дали са останали под олтара на местната християнска църка в Сома или са пренесени на някои от гръцките острови. Комитетът проучва каква информация има в Атон във връзка с канонизирането на Лазар, събират се материали за иконографията на светеца, за неговото родословие. Досега са организирани 5 землячески срещи на потомците на светеца. Първата от тях беше през май 1992 г., организирана от Георги Пенчев, автор на проучване за историята на Дебел дял. Той започва проследяването на родословието на Свети Лазар, но умира същата година и неговия труд продължава синът му Иван Пенчев, който живее в Гъбене. установени повече от 800 имена в рода. Проучванията за Свети Лазар водят към извода, че почитта, култа към него е по-скоро местен, регионален. Той не може да бъде намерен в официалната църковна химнография. Единствената житийна литература за Лазар, или както я наричат специалистите - агиография, е житието на йеромонах Никифор Хиоски. Всички факти от житието му разказва йеромонах Авксентий, предстоятел на църквата в Сома. Този Авксентий казал на Никифор: „Учудвах се на мекотата, която имат неговите свети мощи. Познавам други мощи, които остават твърди и съвсем негъвкави. А на благословения Лазар развързах ръцете, които бяха вързани назад, и ги скръстих върху гърдите му без труд, като че ли беше издъхнал в същия миг. Също затворих очите му и така го погребах”. Архимандрит Нестор от нашата Великотърновска митрополия, оставил сведение, че бащата на Свети Лазар се е казвал Недко Енчов и че родът съществува и до днес. Нестор, който почина преди година, е служил в Търновската епархия като протосингел на митрополит Софроний. Със съдействието на привлечени за делото хора Инициативният комитет получи изключително ценно изследване за иконите на Свети Лазар, съхранявано в Унгарската академия на науките. ОТКРИТИЕТО НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ПО ИЗГРАЖДАНЕТО НА ХРАМА, което би впечатлило и неспециалист, е съвпадението между версията за гибелта на Лазар, разказана от Йова Христова Симеонова (родена на 24 май 1928 г. в село Дебел дял) и сюжет, който може да се срещне в една-единствена икона (от познатите досега). Разказът на Йова Христова се различава от житието на йеромонах Никифор Хиоски. Никифор съобщава, че повод за драмата в Анадола са кучетата на пастира от Дебел дял Лазар, които нападнали една туркиня и скъсали шалварите й. При Йова туркинята сама си накъсва шалварите и лъже баща си, че са кучетата на Лазар – търси интрига, защото е влюбена в българина. И в двата случая правата вяра влиза в конфликт с мохамеданската - отказ на Лазар да се потурчи, мъченичество в нечувани изтезания и смърт. Версията за любовта на турска жена към красивия Лазар е отразена в икона от 1870 година в църквата „Свети Димитър“ в габровското село Гарван. Тя е дело на габровския художник Иван Хадживасилев (1820-1890), състои се от централна фигура на мъченика и десет по-малки сюжета около нея. В петата картинка художникът въвежда епизода, разказан от Йова Христова - турското момиче е в затвора при любимия и го умолява да приеме вярата. Правим това встъпление към записа с Йова, защото освен че е първоизточник и наследник по права линия, разказът на 86-годишната жена се потвърждава от иконата на Иван Хадживасилев. За иконите и начините на изографисване на светеца – в следващ брой. Днес ще предадем добросъвестно разказа на Йова Христова - на стр. 4 в брой 84 на "100 вести" Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара