Миню Бонев: “Колегите казват, че съм цветен художник - истина е, обичам по-голямата палитра” Автор на материала Бояна Русева Фотограф Бояна Русева Дата на публикуване 03.04.2014 00:00:00 Дата на обновяване 03.04.2014 00:00:00 Брой прочитания : 1172 пъти Коментари, коментирай първи Принтирай Изпрати email × Миню Бонев: “Колегите казват, Миню Бонев е сред творците, които се утвърдиха с оригинален и артистичен почерк. Той се отличава с класическия подход в живописта, а в последно време и с абстрактно излъчване. Едни от живописните му платна продължават да носят многоцветен, а други деликатно нюансиран колорит. Какво го е вълнувало при създаване на колекцията, разговаряме с художника в навечерието на поредната му изложба, която се открива днес в ХГ „Христо Цокев“ - Габрово. чатление, че спазвате ритъма за ежегодна изложба? - От шест години в началото на януари - февруари показвам самостоятелна изложба. Тази, деветата, позакъсня. Предстои ми изложба в Разград, но любопитството ми надделя, реших да я покажа първо в Габрово, да видя как стои. В нея съм подредил повече от 60 работи. Нов момент са 20 квадратни картини (50 х 50). Останалите са в други формати. Идеята ми беше да експериментирам върху квадратен формат. Преди няколко години опитах друг, удължен формат с около 40 живописни работи. Интересни неща, които не биха се получили в по-класическите формати. - ... и се придържате към тематичност в показаните изложби? - Миналите, които правих с Тихомир Витков, наистина бяха тематични. Първата бе в „Д-р Тота Венкова“, после в Ловеч (градът на Витков), Бургас, Севлиево, София (4 изложби). Първата тема бе „Небе и море“ със закачка - 50% небе, 50% море. В изложбените зали подреждахме картините небе и море като две картини образуваха квадрат. После включихме темата „Небе, море и земя“. Изложбата се радваше на успех. Тя бе показана в София в „Алтерего“, във Варна, Поморие. От пленерите в Ахтопол, Поморие, Созопол за мен като човек от Балкана бе много любопитно и интересно и съвсем естествено се роди цикълът „Море“. По-късно използвах направени от мен скици, фотографии. Голяма е тръпката зимно време в ателието да рисувам летни пейзажи и неща, свързани с морето. Имам чувството, че тогава по-добре се усещат нещата отколкото там, на брега. От пленера на Боженци се роди друга тема.Хубавото на тези пленери е, че освен приятните емоции, творческите контакти с колеги оставят и впечатления, материал, който художникът може да осмисли и пресъздаде в ателието. Така бе и с международния пленер в Чехия преди няколко години. - Какво ще видим довечера? - Това са циклите, които обичам да работя в последните години. „Венеция“ - цикъл, който много обичам и който много ми допада. Тази симбиоза между специфичната венецианска архитектура и каналите с лодките, отражението на сградите във водата са чудесен обект за живописно представяне. Другият цикъл е „Морето“. В него се опитвам да представя пейзажа малко по-абстрактно, а не толкова директно в опит да внушавам с по-други изразни средства атмосферата за усещане на море. В третия цикъл е изкушението от натюрморта, което нося от млади години. Опитвам се да избягам от нещата отпреди няколко години. Живописта да е в малко по-друга цветова гама, а също и подхода при създаване на картината. Зрителят ще го открие в опита за по-друго цветоусещане. Мои колеги ми казват, че съм цветен художник. Някои художници са по-пестеливи, по-приглушени в цвета. Обичам по-голямата палитра от цветове в една къртина, играта със студени и топли гами на цвета. - Наблягате на абстрактното излъчване... - Опитвам от една по-реалистична форма да потърся нещо различно. Естествено е за художника след нещо постигнато да потърси нещо ново. Експериментирам с ясното съзнание, че не винаги мога да успея. Надявам се с работа да се получи. - Но остава голямата любов към пейзажа? - И то пейзажът, поднесен по различен начин. В много случаи оставям картината да ме води. - В какво вярвате? - Вярвам, че ако човек желае нещо искрено и се стреми към него, рано или късно би трябвало да постигне мечтите си. Рисуването е една игра, в която изникват все нови и нови възможности за посоката, в която можеш да тръгнеш, или тази за разчупване на канона... Често спирам рисуването на една картина, продължам с друга преди да се върна на започнатата. - Задават ли се нови предизвикателства? - Искрено се надявам, че ще дойдат покани за пленери, които зареждат, дават възможност да се огледаш къде си в гилдията, да научиш новости за материали, техники. Както при един кулинар, който може да е великолепен готвач, но ако е научил да приготвя само 5-6 ястия, е безинтересен. Истинският художникът трябва неспирно да търси подход към всеки сюжет, да опитва по естествен начин да реализира единството на личния си стил. Сподели: Коментирай! (при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!) 0 коментара