Маргарита Доровска: „ДХС търси спонсори за преустройство на залата за габровския хумор“

uploads/news_imgs/DHS zala 1-1_940x705_742x557.jpg
Маргарита Доровска: „ДХС търси спонсори за преустройство на залата за габровския хумор“

В музея Дом на хумора и сатирата вече имат готов идеен проект за обновяване и преустройство на една от най-любимите и посещавани експозиции в него – зала 1, посветена на корените на габровския хумор. Според директора на Дома Маргарита Доровска тази зала е портал към историята и прозорец към бъдещето.

НАДЕЖДА ТИХОВА
В музея Дом на хумора и сатирата вече имат готов идеен проект за обновяване и преустройство на една от най-любимите и посещавани експозиции в него – зала 1, посветена на корените на габровския хумор. Според директора на Дома Маргарита Доровска тази зала е портал към историята и прозорец към бъдещето. В нея илюстрациите на Борис Димовски красноречиво разказват част от местния хумористичен фолклор, вдъхновил преди години създателите на Дома на хумора да изградят институцията и да прославят в цял свят Габрово като столица на хумора. Какво искат да променят в залата „Корените на габровския хумор“ от сегашния екип на Веселата къща? Как ще изглежда и какво ще има в обновената зала, която от Дома искат да стане готова до 1 април – рождения ден на ДХС? По темата разговаряхме с директора Маргарита Доровска.
- Защо искате да реновирате и промените зала 1?
- Тази зала е най-основната и най-ключова за музея. В момента в нея е експонирана изложбата „Корените на габровския хумор“, където са разказани на два езика някои от най-популярните габровски шеги, илюстрирани от Борис Димовски. Изложбеният формат е доста сценографски разигран. Имаме различни предмети, които са съчетани с рисунките и създават своеобразна инсталация – нещо, което нашите посетители със сигурност оценяват. Изложбата има своята атмосфера, не е суха музейна експозиция, а живо разиграна. Едновременно с това обаче в екскурзоводния си разказ нашите екскурзоводи използват именно тази зала, за да обяснят защо и как Габрово става столица на хумора и каква е заслугата на институцията Дом на хумора и сатирата, за да утвърди тази запазена марка. През годините са правени различни изложби в тази посока за личности и събития от историята на габровския хумор. Тази година направихме изложбата „Фабрика за хумор“, в която разказваме историята на днешната сграда на Дома, тръгнала от сградата на една кожарска фабрика. Имаше изложба, посветена на това как Габрово става столица на хумора. Това е въпрос, на който ние винаги сме се опитвали да отговаряме, защото нашите посетители естествено си го задават. За съжаление, ако те нямат екскурзоводна беседа, няма да открият отговора на този въпрос в музея. Затова една от задачите ни в тази първа зала – най-гледаната и най-любимата, е да намерим място и на темите защо и как Габрово става столица на хумора и каква е накратко историята на институцията Дом на хумора. Как от кожарска фабрика това място става една от най-амбициозните културни институции в България. Едновременно с това си даваме сметка, че изложбата има дълъг живот и от времето когато е създадена много неща са се променили. Например начинът, по който публиката възприема изложби. Освен това в експозицията има думи, които вече не говорят нищо на днешната публика и имат нужда от обясняване. Примерно думата косат, използвана в една от габровските шеги. Много малко хора знаят, че това е вид риба. За масовия посетител тази дума трябва да бъде обяснена. Така че основните задачи пред новата изложба е да включи елементи, които да са на по-съвременен език и малко по-плътен да бъде разказът за габровските зевзеци. В момента Дядо Миньо Попа, поетът Сливков, фотографът Нуньо, Мичето Момин присъстват бегло набелязани в залата с портрети. Но те са зевзеци заради това, което правят, а не заради начина, по който изглеждат. От експозицията ние не разбираме какви са техните „геройства“ и какви са ги вършили навремето. Този разказ също липсва. Убедени сме, че тази зала може да включи различни елементи, които заедно да създават много по-плътна представа за Габрово като столица на хумора и за този много жив хумор, който е присъствал в живота на хората.
- Вече имате готов идеен проект за обновяване на експозицията, както и брошура, която дава представа как би изглеждала обновената зала. Кои са основните промени, предвидени в проекта? Каква част от сегашната експозиция ще бъде запазена?
- Части от сегашната експозиция ще бъдат реекспонирани по по-различен начин. Основният елемент, който ще бъде запазен, е габровската стая с прозорчето и лампата, която свети едновременно в две стаи. Доста от другите елементи ще бъдат реорганизирани пространствено. Всичко останало ще бъде съвсем ново.
- Няма ли да се окаже тясна тази зала за допълнителните неща, които ще покажете в нея?
- Не мисля, че залата ще бъде тясна. В момента заради тези пана, на които е показана изложбата, самата зала е леко стеснена, не се използват стените и така се губи доста пространство. Това, което със сигурност сме си поставили като цел, е всяко присъствие на текст да бъде много ограничено и много шеговито поднесено. Целта ни с тази промяна на залата е да постигнем едно единство на форма, образ, произведения на изкуството, габровските шеги, разказа, осветлението, материалите, за да се постигне максимално съвременно използване на изложбения дизайн.
- Какви ще бъдат основните акценти в залата след промяната?
- Основните акценти ще са разбира се габровските шеги, защо и как Габрово става столица на хумора и каква е историята на Дома на хумора. Това са трите основни елемента.
- Разбира се, за всяка замислена промяна става дума и за пари. Колко ще струва преустройството и откъде ще намерите толкова пари?
- Истината е, че хубавите изложби, добре направените изложби искат пари. Тази практика – да се опитваме с подръчни средства да правим нещата, води винаги до бутафорен резултат. Тук габровските правила за пестеливост не работят. За да направиш една хубава изложба, е необходимо добро осветление, добро експониране, рамкиране, съвременни материали и т. н. Всичко това струва пари. И тъй като това за нас е най-важната изложба, бихме искали да направим една сериозна инвестиция от около 48-50 хиляди лева. Получихме подкрепа от Министерството на културата от 8 хиляди лева, макар да кандидатствахме за много повече. Ще инвестираме и собствени средства, но разчитаме да съберем от спонсори една сума от 18-20 хиляди лева. От една страна сумата изглежда амбициозна, а от друга аз вярвам, че когато става дума за една от ценните емблеми на града, ще намерим тази подкрепа.
- Ще организирате ли специални събития за събирането на средства?
- Чувам доста противоречиви мнения за взаимодействието между бизнеса и културните институции в Габрово. Много често коментарът е: „Тук е трудно да се съберат пари“. За момента планирам да направим по-скоро серия от лични срещи и разговори. Отминало е времето, когато на корицата на каталог от биеналето се виждат всички фабрики, които са го подкрепили. Това време вече мина и никой не може да накара някого насила да подкрепи каквото и да било с едно „централно“ нареждане, със спусната отгоре заръка. За нас е много по-важно изграждането на добро и дългосрочно сътрудничество. Домът на хумора и сатирата да бъде място, с което габровският бизнес да се гордее, да води тук партньорите си, гостите си. Разбира се, ако се появи инициатива от когото и да било за подкрепа, би била добре дошла, защото ни е много необходима.
- За кога предвиждате да бъде направено преустройството?
- Ако не ни мине черна котка път – на 1 април трябва да имаме обновена зала.
- Пожелавам Ви го.

На снимките:
Така изглежда в момента зала „Корените на габровския хумор“
Така би изглаждала осъвременената зала „Корените на габровския хумор“

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото

Следвай ни