Иван Кънчев: „Стършелът не е символ на габровския хумор, а ДХС - мухоловка”

    Стършелът няма място на фасадата на Дома на хумора, защото не е традиционен символ за Габрово и габровския хумор като котката. Стършелът е символ на нещо, което се бори срещу недъзите. Така е замислена редакцията на вестник „Стършел“ през петдесетте години на миналия век, за да се критикуват управниците. Най-парадоксалното е, че Габровската котка липсва отпред пред входа на Дома на хумора, а има стършел. Другата връзка, която може да се направи с него, е вестник „Стършел“, макар че журналистите от редакцията му и колегите художници едва ли имат нещо общо с тази идея. Но ако тръгнем по тази логика, трябва да сложим на фасадата на ДХС и другите животни – символи на сатирични издания като таралежа, крокодила, да сложим и остена. Та стършелът се е забил като катастрофирал делтапланер във фасада и Домът на хумора стана мухоловка.
    Освен това дръжките на входните врати на ДХС, които са дело на същия автор, доколкото знам, граничат с кича. Барок някакъв има в тях и са като че ли сувенири от сергиите на Слънчев бряг.
Казвам го без всякакви задръжки.
    Винаги съм твърдял и сега също го правя – Общината трябва да има както имаше в миналото щатен художник, който да обира всички тия критични, а и защо не и положителни мнения за успешни неща. Когато псуват, ще псуват него. В Общината няма един човек – компетентен, който да каже „Да“ или „Не“ на един проект и да даде препоръка как да стане. Макар че има гилдия на художниците и в нея има много хора, които разбират от тия неща, но никой не ги пита. Длъжността художник на града съществуваше във всички окръжни градове, както има и главен архитект на града. Архитектът не може да изпълнява и тези функции, той си отговаря за бранша. Така че трябва да има щатен художник.