хор „Априлов-Палаузов“ ще закрие творческия сезон.

Смесен хор „Априлов-Палаузов”

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

хор,

На 12 юни от 18,30 часа с тържествен концерт, посветен на 65-годишнината от основаването си, хор „Априлов-Палаузов“ ще закрие творческия сезон. Програмата е специално подбрана от диригента Елена Назърова, за да бъде изненада и подарък за габровската публ

Елена Назърова: “Да пееш в хор е изключително престижно в цял свят”

- Г-жо Назърова, малко са формациите, които са успели да продължат дейността си 65 години! В хор „Априлов-Палаузов“ са пели дори семейства и различни поколения. Формацията е институция с авторитет в Габрово.

- Абсолютно съм съгласна, че можем да говорим за хора като за институция и мисля, че наградата, която получихме – Почетният знак на Габрово, е именно признанието, че този хор е допринесъл много за развитието на културния живот в Габрово.

- Вие сте диригент на „Априлов-Палаузов“ от 2000 година. Какво си спомняте за началото?

- Че страшно много исках да дирижирам. Това е една от моите сбъднати мечти. В началото бях толкова радостна, че не можех да повярвам, че са ми предложили аз да бъда диригент. Освен това екипът, с който работя сега и който е работил със смесения хор – Юлия Големанова и Радка Кандева, както и самите хористи, те застанаха зад мен, повярваха ми. Защото е трудно да си млад диригент. От корепетитор седем години аз преминах направо към дирижирането. За мен то е голямо удоволствие и се радвам, че ми се случи.

- Имало е моменти, в които хористите са достигали до 100 човека. Сега трудно можем да си представим толкова голяма формация.

- Към края на 80-те години хорът наистина е бил с много внушителни размери – 80, 90, 100 човека. Когато аз започнах да корепетирам, бяха най-трудните години - 1993-1996 година. Тогава хорът беше едва около двайсетина човека, но въпреки всичко го имаше. Идваше от София една млада диригентка – Нели Матова. Но точно заради трудните икономически условия беше диригент само няколко години. Веднага след нея стана диригент Пламен Пеев и при него нещата започнаха да се посъживяват. Когато дойде време да празнуваме 50 години на хора, тогава вече хористите бяха около 40 и няколко човека. Оттогава започнаха да се връщат хористи и да се съживява формацията.

- Сега има много други форми на музикални изяви. Продължава ли хоровото изкуство да е популярно у нас, сред младите хора? Някои казват, че хоровото пеене е вече демоде, възможно ли е това?

- Много ми става мъчно от подобни въпроси. България е от малкото страни - те сигурно се броят на пръсти в света, които са загърбили хоровото, оперното и въобще вокалното изкуство в неговия по-класически вариант. Мога да дам стотици примери на състави - от Кейптаун, през Сингапур, та чак до Америка... В целия свят поддържат хоровото си изкуство и е изключително престижно да пеят в хор. Всички деца пеят от много малки, както беше и при нас - във всяко училище имаше хор и така имаше приемственост с големите формации. По целия свят я има тази приемственост, където и да ходим по фестивали и концерти из цяла Европа, го виждаме. Повечето от хоровете са съставени от млади хора. В България това се случва само в София, по-малко в Пловдив и Варна, а в цялата останала част на страната човек едва ли не трябва да се чувства заклеймен, ако случайно пее или се занимава с такъв вид изкуство, защото нито е престижно, нито е модерно...

- Да, но въпреки това хорът съществува вече 65 години.

- Да, за което съм безкрайно щастлива. Хористите са тези, които поддържат формацията. Но не знам какво ще правим по-късно, защото млади хористи не идват и то доста отдавна. От 5-6 години не е идвал човек на възраст между 20 и 30 години. Аз работя с всички с огромно желание, независимо от възрастта им, но след време няма да има кой да замести сегашните хористи.

- Кои са най-хубавите Ви моменти като диригент на хора?

- Най-хубавите моменти са много. Два обаче са най-впечатляващите. Единият е концертът, който посветихме на Моцарт през 2011 година. Той беше може би първият от поредицата концерти-спектакли, който направих с участието и на моите любими ученици – Божидар Пенев и Криста Дурчева. Другият спомен, от който не мога да се отърся, е концертното ни турне в Белгия, което беше в навечерието на последната Коледа. За пръв път пяхме на благотворителни концерти в старчески домове, за пръв път пяхме и в катедрала в присъствието на 650 човека. Всички емоции бяха много силни. Като се започне от посрещането ни в Аалст, от пребиваването, от концертите, разходките, приема в кметството... Всичко беше изключително и незабравимо! А иначе във всяко от турнетата имаме много хубави изживявания и спомени.

- Какво е за Вас този хор?

- Когато изляза да дирижирам, усещането ми е много по-различно от свиренето на пианото например. Аз се отпускам много повече и се оставям на вълните на музиката. Изключително ми е приятно да застана отпред и да музицирам. Много ми е приятно да търся репертоар, който да е разнообразен, да търся различни варианти за изява на хора на сцената, а не само да стои на партикаблите мирно и да пее песен след песен. Според мен това е и начинът да приобщим по-голям брой публика към това изкуство. На мен лично ми се иска да разнообразяваме ставащото на сцената с всевъзможни хрумвания, да вървим напред, да се развиваме, да търсим нови и интересни неща. Затова ми е приятно да се занимавам. Хорът е моето любимо хоби, без което не мога.