Емил Михов: "Eкип от 8 души работим за модернизацията на музеите в страната"

В момента се занимава с техническото и рекламно заснемане на голяма част от археологическите разкопки в България. Работи съвместно с археолозите от Националния археологически институт с музей при БАН. През последните години акцент в неговата дейност е модернизацията на музеите.
За проектите, върху които работи Емил Михов, и за стремежа му да оживи музеите в страната, за проблемите, които среща, е разговорът с него.

- Г-н Михов, кои са проектите, върху които работите?

- Освен текущата ежегодна работа, свързана с документиране, техническо и рекламно заснемане на голяма част от археологическите находки в България, натоварването е по-голямо, тъй като все още се строят газопроводът и автомагистрала „Хемус“. Знаете, за опазване на културно-историческото наследство при строителството на големите пътни проекти археолозите извършват проучвания по трасетата. Скоро бях на „Хемус“, във Видин имам три обекта, във Вишеград имам обект, Петрич - също.

Другата част от работата ми също е много активна – тя е свързана с модернизацията на музеите. Целият ни екип, който е изцяло от габровци (режисьор, гримьор и т. н.), е общо 8 човека, които работим с музеите и смея да кажа, че сме доста напред.

Нашата цел е това, което знам като историк, онова, до което се докосвам директно, и нещата, които знам от контактите си с историците в България, да ги направим възприемчиви за посетителите в музеите. Това е главната философия на нашия екип.

- Тоест да бъдат не само гледаеми, но и чуваеми, по-интересни за хората, които посещават музеите?

- Да, ние не продаваме техника на музеите. Ние влизаме и искаме да разкажем едни динамични, кратки, любопитни истории. Винаги давам за пример един най-обикновен исторически експонат – фибулата. Когато се подреди в една витрина, със сигурност човек ще мине покрай нея и ще замине, без да я погледне, или ако я погледне, няма да разбере нищо от нея. А от това губи историята, губят образованието и възпитанието. Давам пример с крепостта Овеч. Когато до теб застане човек, който да разкаже на туристически, а не на исторически език, както казвам аз, и да ти покаже какво е имало наоколо – ти става интересно.

Поканихме тийнейджъри в един музей да направим експеримент и след като им разказахме любопитните неща, видени от тях, те останаха изключително доволни. „Ама то било много интересно в музеите“ – реагираха младите хора, когато приключихме с нашия разказ. Което означава, че всичко допира до начина на поднасяне.

Самият аз като дългогодишен музеен работник съм наясно с няколко проблема. Единият от тях, който е валиден за цялата страна, са „хората, които са закърнели, закостенели в музеите и които само си получават заплатата, без да вложат творчество и страст в работата си. Но аз не обвинявам тях, защото за заплатите, които получават, след определен период от време, който и да е на тяхното място, ще изпадне в апатия. Изискванията към тях не се променят, а заплатите им въобще не искам да коментирам.

Но ако този човек не ти запали интереса към това, което виждаш, или ако ти разказва една суха лекция, защото си платил такса „екскурзоводна беседа“, бърза да те претупа около витрините и ти говори само в дати, няма да се получи нищо. В момента са малко демоде музеите, в които няма разкази, а само факти, хронология на експонатите и толкова. А във всяко едно нещо има история. Не само като исторически заряд, но и като откритие. Има много интересни неща покрай откриването на даден експонат, детайли от които, ако се разказват на посетителите, всички стават много любопитни към тях. И започват да гледат по друг начин на разказаните исторически факти.

Наскоро бяхме на една гробница, която трябва да местим. Тя е на самия път, а ние ще я „вкараме“ до общината. Ние правим витрините и холограмите, тъй като нашата цел е не да преместим два камъка, а като премине човек покрай тях, да разбере защо това е важно, защо е ценно. Защо преди 2000 години някой се е хванал и е дялкал този камък – да разкажем тази история, но динамично и стегнато. Дори да сбъркаме с 50-100 години, важно е да се разбере колко труд са полагали хората заради разбиранията и вярванията си и какви неща са постигали. Затова и ние вече сме направили подходящите витрини. Виждате например 3D-възстановка на глинен съд. Този съд го поставяме във витрината и правим анимационна възстановка, в този момент може и артист да я рисува. По този начин етнографията, археологията стават много живи.

Много сме горди, че музеят, който наполовина направихме през януари – в Петрич, Самуиловата крепост, след два месеца ще е готов на 100 процента. Колегите, както и директорът, се обаждаха и казаха, че са счупили рекорда по посещаемост в тази епидемиологична година. Това ни показва, че сме поели по правилния път.

- Разкажете и други интересни моменти от Вашата дейност.

- Другото интересно за нас е, че целият ни творчески екип първо изучава нещата, харесва ги, обича ги и ги прави със сърце. Нашият екип се различава по това от другите фирми, които работят в този бранш, тъй като те са просто компютърни компании, които продават техника. А ние не продаваме техника. Когато ни трябва техника, ние дори я произвеждаме според необходимостта на музея. Ето тази витрина например е направена точно като формат, като цвят, като големина, съобразно обстановката, в която ще бъде монтирана. Сега правим подготовка за няколко други музеи, в които по коренно различен начин структурираме експонатите. На всяко едно кътче измисляме точната инсталация, която ще монтираме. Използваме разработени от нас технологии, което ни позволява да проявяваме гъвкавост съобразно условията, в които работим. И така става възможно да преправяме предварително разработения проект според мястото, където ще се намират експонатите.

- Тоест предмет на Вашата дейност е модернизацията на музеите?

- Да. В последно време модернизацията на музеите е нашата основна дейност, както и да покажем, че те могат да изглеждат по коренно различен начин. След реинвестиране в тях те да носят пари и да се превърнат в печеливши предприятия. Вече имаме подобен пример. След като направихме пещерата „Венеца“ в община Димово, край Белоградчик, от селото казват, че единственият приход за Общината идва именно от „Венеца“. И ако сега минеш през Димово и видиш оправена площадка, окосена трева или друг новосъздаден обект, всичко е изградено само от приходите, генерирани от посещенията в пещера „Венеца“. А тя беше открита случайно от едни миньори. Ние я разработихме, осветихме я, рекламирахме я и в момента по информация от миналия месец за паркинг се чака по три часа, тъй като той вече е недостатъчен.

- Подобен подход трябва да се търси навсякъде. Наистина сте прав, че е много важно какъв е екскурзоводът и как представя експонатите. В Старозагорския музей например, когато екскурзоводката – изключително начетена жена, разказваше за клането в града по време на турското робство, дори очите на момчетата от нашата група се насълзиха.

- Ето, за това говоря и аз. За съжаление, има екскурзоводи, които буквално „изпускат“ публиката в музеите. Ролята на екскурзоводите е изключително важна. Обаждат ми се млади колеги от музеи в страната, с които се познаваме, и се жалват, че не им се разрешава да работят. За съжаление, самият аз нямам право да се меся там, но в някои от музеите в страната наистина трябва да се сменят поколенията. Виждал съм как активен млад човек влиза с амбицията да работи, но след три години системата го смазва, особено когато има ръководство, което е апатично, гледа само своите интереси, не се интересува от развитието на институцията, а единствено пази службичката си.

- Считате ли, че ситуацията в родните музеи би могла да се промени?

- Мисля, че максимум до 10 години положението в музеите ще се саморегулира, тъй като едни от тях ще започнат да печелят и да се самоиздържат, ще дават подобаващи заплати на колегите, а други, които не се управляват добре – просто ще загинат.

В Троян например музеят е великолепен, екипът – също, скъсва се да работи и буквално прави чудеса. Там не насипват техника, а просто работят с любов към музея, смислено, и той изглежда много добре.

Скоро при нас дойдоха туроператори и се интересуваха кой музей в страната в какво състояние е, за да знаят къде да заведат своите групи. Ето, семейният туризъм в България например се развива страхотно. Миналата година, в разгара на пандемията, той достигна много високи нива. Но туроператорският туризъм, свързан с Черноморието, основно е по-слаб. А самият аз съм в системата на културния туризъм.

Затова мога да твърдя, че България не е само ски- и морски туризъм. Във вътрешността на страната има великолепни, толкова интересни и непознати, красиви места, които трябва да бъдат открити и да се включат в туристическите маршрути. А и на хората им се пътува. Самият аз си водя статистика, следя къде какво се случва. Видя ли чужденци, им правя бърза анкета какво са възприели и какво не им харесва, от които разбирам, че хората са жадни за качествен туризъм вътре в страната. Не говоря за морето. Човек, който се занимава с туризъм, може да спечели, ако организира външни групи за запознаване със забележителностите във вътрешността на страната. Имаме винен туризъм, религиозен туризъм. Туризъм, свързан със запознаване с културните центрове на страната.

Ще дам пример с Хасковски минерални бани, където завършваме проекта, свързан с мапинга и светлините. Само в рамките на 10 години ситуацията се промени много. Когато отидох там за последен път, почувствах, че все едно съм на морето. Улиците бяха пълни с хора, все едно са дошли на морска почивка. Хотелите непрекъснато се множат и са пълни, заведенията – също, парковете са красиви. Там, където нямаше паркове, ги направихме и те се напълниха с нови заведения. Направихме шест екопътеки, които водят до тракийски светилища.

Кметът на едно от селата ни каза например, че за по-малко от ден покрай къщата му са преминали 200 човека. Толкова голямо натоварване има. А някои от екопътеките вече са по на 5 и повече години, поради което се нуждаят от реновация на парапети, на стъпала, тъй като наистина натоварването е голямо.

Има един частник в Златоград, който със собствени средства финансира културния туризъм, които няма да му се възстановят. Но той почиства и поддържа екопътеките, отбелязва светилищата, финансира изработването на информационните табели за тях. Защото днес на хората не им е достатъчен само един добър хотел.

- А в Габрово как се гледа на туризма?

- В Габрово... сме малко далеч от това отношение към туризма. За съжаление, хората като че ли не могат да го разберат. В Габрово се смята, че като имаш един хубав хотел, е достатъчно и се оплакват, че няма хора. Но хората не идват заради леглото, а да видят нещо ново, интересно, забележително…

- Все пак имаме Музей на индустрията?

- Той е харесван музей, особено от чуждестранните туристи. Мисля, че той е едно добро начало, показва как трябва да изглежда съвременният музей.

Няма да коментирам останалите музеи в града, аз съм открит човек по принцип, добронамерен и когато имам какво да споделя с колегите - хрумване, идея, го правя.

Много пътуваме, посещаваме много музеи и ще кажа, че има градове, в които тези институции си помагат взаимно, кооперират се, издават се общи билети, търсят се всевъзможни подходи за увеличаване посещаемостта във всички тях.

Добрите музеи функционират като едно семейство, но е нужна обща цялостна политика в тази посока. А в Габрово имаме 6 музея и това е сериозен потенциал, който да привлича хората, да говорим за развиване на туризъм.

- Имаме прекрасни места, които да привличат туристи, но не Ви ли се струва, че хората се капсулираха?

- Специално при габровци има един особен манталитет. От една страна са хората, които ходят на работа и се прибират веднага вкъщи и други, които се отбиват в местното заведение да хапнат. Нещо, което във Велико Търново или в Стара Загора не може да се види. Там човек първо преминава през „стъргалото“ (в Габрово стръгалото някога беше централната улица "Радецка"). Това е манталитет. Другото нещо, което винаги съм го отчитал е, че нашият град е дълъг 30 км и има хора, които не идват в центъра с месеци. Защото имат всичко в квартала, в който живеят. Това са даденостите на града и ние трябва да търсим как да бъдат разработени те и как по-смело да ги използваме.

- Но това не може да го направи обикновеният гражданин?!

- Ще бъда откровен - губя желание да работя в Габрово и си го казвам честно. Тук предпочитат да наемат фирма от София за свършване на определена работа, вместо да поканят за нея представители на местния бизнес. Ако аз примерно съм дал оферта, съобразена с възможностите на Габрово и габровци, няма да бъде избрана моята компания. Ще бъдат дадени тройно повече пари на софийската фирма, вместо на местен. В същото време в страната като чуят за софийска фирма, предпочитат да нямат работа с нея. Защото тя само ще им прибере парите, а ще плати малка част от тях на други да го направят. От много други градове ми се обаждат да работя за тях, вместо да наемат софиянци. По простата причина, че вече познават моите и на хората, с които работя, възможности. Знаят, че всичко ще бъде свършено качествено и в срок.

Не мога да разбера защо се счита, че ние, габровските творци, нямаме потенциал да работим качествено. А и как да се развиват творчески, като не ги наемат в родния град, в резултат на което нямат капитал да реинвестират.

Убеден съм, че някой от Общината ще ми се обади и ще каже, че аз не бих могъл да предложа това, което предлага софийската фирма. Не бих могъл да предложа примерно мапинг на сграда, след като техниката за реализирането му струва 100 хил. лева и няма кой да ми отпусне тези средства за изпълнението на проекта. Но на софиянците ги дават. Ето, от Хасково ме поканиха да направим мапинг, написаха си проекта и купихме три проектора за реализирането му. Монтирах ги и сега светлинните мапинги в Хасково работят. За изпълнението им наех габровски музиканти и балерини и реализирахме проекта.

- Къде в Габрово има мапинг в момента?

- Няма. Мапингът на Музея на индустрията трябваше да функционира всяка събота.

- Последно в кой град монтирахте мапинг?

- В Хасково, където хората построиха пет метра и половина кула, която е с пейки, с декоративно осветление и която работи всяка събота. И когато пристигнат гости на града, ги водят да видят този мапинг на крепостната стена, чрез който се разказва историята на града.

Така, че моята дейност и на хората, които работят с мен е свързана с предимно с музейна работа и да не звучи хвалебствено, е работа, за която много ни търсят. Само в рамките на месец получихме повече от 10 заявки от музеи да ги посетим, за да ги консултираме как да организират своята дейност атрактивно. Ето, скоро от Бяла, Варненско ни се обадиха да им помогнем как след направените разкопки там, да експонират намерените артефакти, за да може туристът да прояви интерес към новите открития от музейните работници.

Само през юли заявки сме получили от музеите в Приморско и Бяла, които имат разработени и приети проекти, а ние ще ги оборудваме.

В Балчик ще работим върху Храма на Кибела, във Варна за Музея по медицина ни кани ректора на Медицинския университет, за да представим по разбираем начин сложните медицински терминологии и използваната апаратура.

Предстои ни работа в Кюстендил, в Хасковските минерални бани, където работим вече четвърта година върху няколко проекта. Там се пускат още три проекта, свързани с музейната дейност, с екопътеки, започва строителството и на Туристически информационен център. И хасковлии са категорични, че ние трябва да направим всичко това – проектиране, задаване на всеки елемент, който ще се презентира пред туристите. Ние работим с архитектите, с проектантите, с историците. А нашата сила е, че използваме знанията и опита на най-добрите историци в България – Николай Овчаров, Павлов, Попов, Кацарска, Иво Тупалиев, Здравко Димитров. Малко преди да се срещнем изпратихме за Петрич копие от 10 век от въоръжението на Самуил, ризници, брадвата, меча – всичко направихме, за да облечем един войник… Те са нашите консултанти по реализираните от нас обекти. С тях говорим на един език и работим много леко и ефективно. Поради това успяваме да правим и хубави неща.

- Работите ли и върху други проекти?

- Трите насоки, в които се развивам, са киното, за съжаление в тази посока се движим много бавно. В тази посока планирам да издигнем специално снимачно хале с необходимото оборудване. Второто направление, по което също имам много работа, е дигитализацията на кинолентите. Което е и моята голяма лична страст – последното, направено от мен е дигитализацията на една от лентите на Боженци с 33-минутна сватба. В момента имам много заявки от музеите за ленти, което за мен е голяма страст да видя как излиза готовия вече материал. За обичаите, за старата архитектура, за старите заводи, което е моето лично удоволствие – те трябва задължително да се дигитализират, за да не се загубят, а да останат за поколенията. А третото е внедряването на новите технологии в музеите. В тази посока също правим много експерименти и спокойно мога да кажа, че на три-четири месеца вадим нови технологии и нови инсталации.