Априлов ни завеща: „Имайте за свята длъжност да обичате Отечеството си! Не оставяйте тази мисъл, защото инак не ще да се наречете благодетели, а преда

Априлов ни завеща: „Имайте за

Днес се навършват 225 г. от рождението на Васил Евстатиев Априлов. Млад габровец, който се реализира като бизнесмен, предприемач и общественик в Одеса, утвърждава се като родоначалник на модерното светско новобългарско образование в Габрово и в България,

За Васил Априлов са изписани много неща, защото са запазени негови писма и произведения. Краеведът на Габрово, изследвал най-мащабно историята на града и бита на габровци, д-р Петър Цончев пише за големия благодетел:

„Васил Евстатиев Априлов е един от големите синове на България, една звезда от първа величина на новобългарския небосклон. Той е истински родолюбец и втори Кирил, както го е нарекъл един от ораторите при пренясане на костите му от галацките гробища в Габрово през 1897 г.

Роден е в Габрово на 21 юли 1789 г. Неговият баща - Евстати Априлов, българин православен, е бил от стар и влиятелен род в Габрово. Семейството е дало много хаджии – поклонници на Божи гроб.

В края на 1830 г. Априлова заминава за Цариград, като място с по-мек климат. Там той остава до март 1831 г.

В турската столица Априлов забелязва, че сред управляющите кръгове почнал да вее нов дух, дух на реформи. Вътрешните размирици стихнали, централната власт взела връх, създават се нови условия за насаждане на просвета и между българското население в държавата, писал Априлов на своя приятел Н. Савельев-Ростиславич след завръщането си в Русия.

Скаран с гърците в Одеса, при добри впечатления от новия ред на нещата в Турция, Априлов си спомня за България и за своето родно място Габрово. Още в Цариград у него се явила мисълта да се „учреди правилно училище по примера на европейските“.

Априлов, види се предпочита Габрово не само като свое родно място, но главно като център, в който ще могат да идват да се учат момчета от двете страни на Балкана. Той го е намерил пригодно и в друго отношение: че е селище, закътано добре в планината и достатъчно пазено от гръцките интриги и турския фанатизъм; че е с чисто българско население, при заварден език, нрави и обичаи.“

През 1831 г. Васил Априлов се завръща в Одеса и се натъква на „Древние и нынешние Болгаре в политическом и религiозном их отношенiях к Россiянэм”. Книгата е написана от карпатския русин Юрий Иванович Венелин. Написаното от Юрий Венелин определено се превръща в сензация в онези години: „С чудна бързина се разнесе мълвата за тая книга между българите в Русия и във Влашко”.

Васил Априлов я изчита с огромен интерес. Споделя, че тя „събудила у него любов към своята народност“. Нейните възгласи за „привдигане на потъпканото племе” проникнали дълбоко в благородното му сърце.