Анжела Кенън нарече акад. Михов Българския Еразъм

Анжела Кенън нарече акад. Михо

Анжела Кенън е експерт за България и Русия в Конгресна библиотека на САЩ, в която българската колекция наброява около 45 000 тома. В Библиотеката във Вашингтон има и няколко книги на Васил Априлов

татията е предоставена на „100 вести“ от редакцията на вестник „За буквите“. Оригиналното заглавие е „Българският Еразъм. Акад. Никола Михов и неговият принос в библиографията. Анжела Кенън - Конгресна библиотека на САЩ“

„Никола Михов е Българският Еразъм“ - заглавие на очерк в списание „Свободна България“, книжка 7 от 1947 година (на английски език). Международното издание по библиография „Sоuth East Еuroреаn“ отпечата в своя брой 13 от юли 2012 година студията на Анжела Кенън - референт-специалист в Отдела за България и Русия от Европейския отдел на Конгресната библиотека във Вашингтон. Преди известно време тя прекарва няколкомесечна специализация у нас с цел да проучи архивни материали за българската библиография. Насочена е към наследството на Никола Михов от Доналд В. Крумвел, Хелън Съливан и Мери Стюарт от Университета в Илинойс. В пространната библиография към изследването й са посочени трудовете на много български учени.

De visu

Библиографският метод на Никола Михов

Методът на Никола Михов за съставяне на библиография е добре документиран от самия него. Във въведението на всяка от неговите библиографии той представя не само обосновката за нея, но и обсега на включения материал. Никога не пропуска да отбележи кои западни библиотеки е ползвал, като отбелязва и кои от техните специални колекции съдържат ценни материали. Тези подробни и ерудирани въведения са Миховият знак за високо качество. Може би най-забележителният принцип за добра библиография, към който Михов непоколебимо се придържа, е принципът за описание DE VISu, сиреч необходимостта да се изследва от първа ръка всяка тема, включена в библиографията, като никога да не се ползва само общоприето цитиране от втора ръка.

Михов придава особено значение на това правило във всяка своя библиография.

Защо е толкова съществен принципът на описанието ДЕ ВИЗУ?

На първо място, той спомага да се потвърди, че библиографските цитати са осигурени с акуратност и точност. Ако един библиограф лично изследва някой труд, той би отбелязвал коректно библиографските детайли и би предотвратявал разпространяването на неточна информация от несигурни вторични цитати.

На второ място, той би възпрял непрестанното повтаряне на недостоверни сведения по теми, които никога не са публикувани, а се основават просто на издателска реклама.

На трето място - и това е най-важно за Михов - това е най-добрият начин да се определи дали дадена тема е подходяща за включване в подбрана библиография. Той винаги изследва даден труд изцяло, не само заглавните му страници или приписките в него, с пряко опознаване на съдържанието му. А как другояче би могъл един добросъвестен библиограф да бъде препоръчван на останалите специалисти и неспециалисти?

Библиографиите на Михов са по естеството си избирателни, а не изчерпателни изобщо. Той изследва не повече от една тема, като избира коя именно да включи в своите компилации.

Особено впечатляващ пример за това е подчертан от издателите на втория Zeitshrift за Михов. Те твърдят въз основа на 25-годишен опит, че при съставянето на 4-томната библиография „Български източници за историята на Турция и България“ Михов проучва приблизително 75 000 тома, от които той подбира само 1585. Но тази селекция е извън основните включвания.

Ученият Михов е твърде заинтересован относно стойността на отделните източници, цитирани в неговите библиографии, и дали тези библиографии са равностойни за препоръчване. Поради прецизността на библиографския метод на Михов и научната му добросъвестност неговите трудове са авторитетни. Български учени твърдят:

„Онова, което е цитирано от Михов, заслужава пълно доверие, а ако някой източник не е включен в негов труд, следователно той е вторичен или не заслужава вниманието на изследователите“.

Самият Михов, преди да цитира някой труд в своя библиография, също предава библиографски сведения за неговия автор и се опитва да определи до каква степен може да му се има доверие. Само след подробно проучване на автора и неговите източници Михов отсъжда дали дадена работа може да бъде цитирана.

Успоредно с описанието ДЕ ВИЗУ е цитирането с най-висока прецизност. Михов записва библиографската информация в своите бележници, включая най-подробни цитати за отделни части от изследваната тема, които съдържат съответни сведения. Той не представя дадена работа или я оставя за ползване, ако е неуместна. Анотира изследването по съдържание, често добавяйки интересни факти, извлечени от текста, и скрупульозно цитира номерацията на страниците. Във всяка своя библиография съсредоточено проследява типографските грешки, за да осигури нейната крайна версия като възможно най-акуратна.

Многобройни бележници, работни бележки и ръкописи на Никола Михов се съхраняват в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. По-нататъшното проучване на тези материали ще хвърли повече светлина върху неговия педантично точен изследователски метод.

Защо библиографията е толкова важна за Михов?

Той вярва, че референтните книги са съществени за научната работа и окуражава българските учени и библиофили да създават подобни книги. Подкрепя това свое убеждение със статистически данни относно размера на референтни колекции в най-големите европейски библиотеки, които самият той е посетил при своите изследвания. Подчертава, че примерно в началото на 40-те години на хх век само Британската библиотека съдържа повече от 20 000 тома в своята колекция и се очаква български учени и библиолози да ги проучват в бъдеще.

Наследството на Никола Михов изследва задълбочено проф. д-р Донка Правдомирова от УниБИТ.

* * *

Акад. Никола Василев Михов е роден в Габрово на 6 март 1877 г. Той е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век. Създава школа от млади библиографски работници. Негово златно правило е „Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. В предговорите към своите трудове Никола Михов отбелязва: „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Бюст-паметник на акад. Михов е поставен в центъра на Габрово.