Анжела Кенън нарече акад. Михов Българския Еразъм

Анжела Кенън е експерт за България и Русия в Конгресна
Анжела Кенън нарече акад. Михо
Анжела Кенън е експерт за България и Русия в Конгресна библиотека на САЩ, в която българската колекция наброява около 45 000 тома. В Библиотеката във Вашингтон има и няколко книги на Васил Априлов

татията е предоставена на „100 вести“ от редакцията на вестник „За буквите“. Оригиналното заглавие е „Българският Еразъм. Акад. Никола Михов и неговият принос в библиографията. Анжела Кенън - Конгресна библиотека на САЩ“
„Никола Михов е Български­ят Еразъм“ - заглавие на очерк в списание „Свободна България“, книжка 7 от 1947 година (на английски език). Международното издание по библиография „Sоuth East Еuroреаn“ отпечата в своя брой 13 от юли 2012 година студията на Анжела Кенън - референт-спе­циалист в Отдела за България и Русия от Европейския отдел на Конгресната библиотека във Вашингтон. Преди известно време тя прекарва няколкоме­сечна специализация у нас с цел да проучи архивни материали за българската библиография. Насочена е към наследството на Никола Михов от Доналд В. Крумвел, Хелън Съливан и Мери Стюарт от Университета в Илинойс. В пространната биб­лиография към изследването й са посочени трудовете на мно­го български учени. 
De visu 
Библиографският метод на Никола Михов 
Методът на Никола Михов за съставяне на библиография е добре документиран от самия него. Във въведението на всяка от неговите библиографии той представя не само обосновката за нея, но и обсега на включе­ния материал. Никога не про­пуска да отбележи кои запад­ни библиотеки е ползвал, като отбелязва и кои от техните специални колекции съдържат ценни материали. Тези под­робни и ерудирани въведения са Миховият знак за високо качество. Може би най-забеле­жителният принцип за добра библиография, към който Ми­хов непоколебимо се придър­жа, е принципът за описание DE VISu, сиреч необходимост­та да се изследва от първа ръка всяка тема, включена в биб­лиографията, като никога да не се ползва само общоприето цитиране от втора ръка. 
Ми­хов придава особено значение на това правило във всяка своя библиография. 
Защо е толкова съществен принципът на описанието ДЕ ВИЗУ? 
На първо място, той спомага да се потвърди, че библиограф­ските цитати са осигурени с акуратност и точност. Ако един библиограф лично изследва някой труд, той би отбелязвал коректно библиографските детайли и би предотвратявал разпространяването на неточ­на информация от несигурни вторични цитати. 
На второ място, той би въз­прял непрестанното повтаряне на недостоверни сведения по теми, които никога не са пуб­ликувани, а се основават прос­то на издателска реклама. 
На трето място - и това е най-важно за Михов - това е най-добрият начин да се опре­дели дали дадена тема е подхо­дяща за включване в подбрана библиография. Той винаги из­следва даден труд изцяло, не само заглавните му страници или приписките в него, с пряко опознаване на съдържанието му. А как другояче би могъл един добросъвестен библиог­раф да бъде препоръчван на останалите специалисти и нес­пециалисти? 
Библиографиите на Михов са по естеството си избирател­ни, а не изчерпателни изобщо. Той изследва не повече от една тема, като избира коя именно да включи в своите компила­ции. 
Особено впечатляващ при­мер за това е подчертан от из­дателите на втория Zeitshrift за Михов. Те твърдят въз основа на 25-годишен опит, че при съставянето на 4-томната биб­лиография „Български източ­ници за историята на Турция и България“ Михов проучва приблизително 75 000 тома, от които той подбира само 1585. Но тази селекция е извън ос­новните включвания. 
Ученият Михов е твърде заинтересован относно стой­ността на отделните източ­ници, цитирани в неговите библиографии, и дали тези библиографии са равностойни за препоръчване. Поради пре­цизността на библиографския метод на Михов и научната му добросъвестност неговите трудове са авторитетни. Бъл­гарски учени твърдят: 
„Онова, което е цитирано от Михов, заслужава пълно доверие, а ако някой източник не е включен в негов труд, сле­дователно той е вторичен или не заслужава вниманието на изследователите“.
Самият Михов, преди да цитира някой труд в своя библиог­рафия, също предава библиог­рафски сведения за неговия ав­тор и се опитва да определи до каква степен може да му се има доверие. Само след подробно проучване на автора и негови­те източници Михов отсъжда дали дадена работа може да бъде цитирана. 
Успоредно с описанието ДЕ ВИЗУ е цитирането с най-висо­ка прецизност. Михов записва библиографската информация в своите бележници, включая най-подробни цитати за от­делни части от изследваната тема, които съдържат съответ­ни сведения. Той не предста­вя дадена работа или я оставя за ползване, ако е неуместна. Анотира изследването по съ­държание, често добавяйки интересни факти, извлечени от текста, и скрупульозно цитира номерацията на страниците. Във всяка своя библиография съсредоточено проследява ти­пографските грешки, за да оси­гури нейната крайна версия като възможно най-акуратна. 
Многобройни бележници, работни бележки и ръкописи на Никола Михов се съхраня­ват в Българския исторически архив при Народната библи­отека „Св. Св. Кирил и Мето­дий“ в София. По-нататъшно­то проучване на тези материа­ли ще хвърли повече светлина върху неговия педантично то­чен изследователски метод. 
Защо библиографията е толкова важна за Михов? 
Той вярва, че референтните книги са съществени за науч­ната работа и окуражава бъл­гарските учени и библиофили да създават подобни книги. Подкрепя това свое убежде­ние със статистически данни относно размера на референт­ни колекции в най-големите европейски библиотеки, които самият той е посетил при свои­те изследвания. Подчертава, че примерно в началото на 40-те години на хх век само Британ­ската библиотека съдържа по­вече от 20 000 тома в своята колекция и се очаква българ­ски учени и библиолози да ги проучват в бъдеще. 
Наследството на Никола Михов изследва задълбочено проф. д-р Донка Правдомирова от УниБИТ.
* * *
Акад. Никола Василев Михов е роден в Габрово на 6 март 1877 г. Той е най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век. Създава школа от млади библиографски работници. Негово златно правило е „Нито една книга да не бъде цитирана от втора ръка“. В предговорите към своите трудове Никола Михов отбелязва: „Всяка книга и всяка статия е видена и подробно описана от мене“. Много ценно тяхно качество са и прецизно изработените им показалци. Бюст-паметник на акад. Михов е поставен в центъра на Габрово.
 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Християни

Към началото

Следвай ни