Актрисата Цветина Петрова: „Отблъскват ме пошлите и безсмислени представления”

Актрисата Цветина Петрова: „О

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Актрисата,

Цветина Петрова е най-новото младо попълнение в трупата на габровския Драматичен театър. Тази седмица беше нейният повече от успешен дебют на професионалната габровска сцена в ролята на Албена.

Красивата и талантлива актриса е завършила тази година НАТФИЗ в класа на професор Пламен Марков. Веднага след дипломирането си тя получава предложение да дойде на работа в Габрово и изборът вече е направен. Колко дълго ще остане, засега Цветина не крои планове. Със сигурност обаче твърди, че в Габрово й харесва както градът, така и екипът на театъра. Досега тя не била идвала тук. Единствено вкъщи един пепелник с надпис „Тури му пепел“ й напомнял, че има такъв град. За първата й роля в „Албена“, за нейните предпочитания и търсения разговаряхме с Цветина Петрова.

- Как решихте, че ще дойдете да работите в Габрово?

- Още през лятото директорката Невена Митева ме покани да дойда. Аз не бях сигурна какво ще правя и не й обещах нищо със сигурност. Бях разпратила СV-та в разни театри, звъннаха ми, но аз взех, че заминах за Франция и прекарах цялото лято там по едни театрални проекти. Върнах се, щях да ходя в Сливен, в Плевен, обаче реших пак да замина за Франция за още 20-ина дни. След това категорично реших, че искам да работя и да живея в България. В крайна сметка дойдох в Габрово. Предпочетох този театър по различни причини.

- Една от причините вероятно е многото млади хора в трупата?

- Честно казано, това беше една от основните причини. Не са много театрите в България с преобладаващ брой на младежите в трупата. Това е прекрасно, защото директно дава друг режим на работа, друго темпо, друга енергия, въпреки че и възрастните актьори в този театър са чудесни хора. Аз много се сприятелих с тях и въобще не съжалявам, че дойдох тук. Много се радвам, много.

- Смятах, че новата режисьорка Василена Попилиева Ви е довела тук? Познавахте ли се с нея и сценографката Даниела Николчова отпреди – на една и съща възраст сте трите?

- С режисьорката сме от един клас и това също беше една от причините да дойда тук, защото тя ми каза, че ако и аз дойда в Габрово, ще направим „Албена“. Така стана, че все едно двете се наговорихме да дойдем. Още повече, че и двете сме работили заедно, със сценографката също сме работили в НАТФИЗ. Правихме „Госпожица Юлия“ в трети курс трите.

- Има ли връщане към българската класика в театрите?

- Всъщност поставя се доста съвременна драматургия, но класиката затова е класика, защото може да се постави по всяко време и е вечно актуална. В „Албена“ има достатъчно актуални теми и може да звучи и съвременно.

- С какво Ви привлече образът на Албена?

- Много интересно ми беше. Като започнахме работа, се чувах с родителите ми и единия ден им казвах: „Върви супер, хваща ме тази роля, ще я направя, всичко ще е страхотно!“. На следващия ден ми звънят, а аз: „Не мога! Много ми е далечна тази Албена! Как ще я направя, как ще я намеря в себе си?!“. И така непрекъснато ми се сменяше настроението, защото все пак търся един човек, който не съм аз. Но нали я извличам от себе си, трябва да е нещо като мен. И така... В един момент се сляхме с този образ, който аз съм си представяла, който режисьорката вижда. Търсихме и намерихме заедно една обща Албена, която се получи.

- Имахте ли разногласия с режисьорката?

- Генерални разминавания не сме имали, защото аз винаги съм смятала за много важно да се работи заедно с режисьора. Имам предвид да се мисли в една посока с него. Дори и ти да не мислиш така, да приемаш неговата гледна точка, за да се получи един екип, който да предаде идеята на публиката. Естествено и на мен са ми хрумвали непрекъснато някакви идеи и аз винаги съм ги казвала, но тя много често ми отговаряше с „Не“.

- Младите актьори предпочитат габровския театър, защото тук веднага влизат в роля и то не една. Няма нужда да чакат разпределение като в софийските театри. Вие сте в Габрово от февруари. В колко постановки вече играете?

- Да, втори месец съм в Габрово. Но работата с влизането в роля в готова постановка е съвсем друг тип. Интересно е.

Аз влязох в „Българи от старо време“, в „Село, село, пусто село“, в „Принцесата, която не искаше да играе“. И в трите роли трябваше да влизам много екстремно - за по един-два дни. И в трите ми беше много интересно, защото са различни. Но реално не е същото като в подготовката на „Албена“. Няма го онова творческо създаване заедно с другите. Иначе аз съм изключително благодарна на Невена Митева за възможността, идвайки, да вляза в такава роля, в такъв процес на създаване на постановка. Това беше много важно за мен и изключително вълнуващо. Аз бях дошла без никакви предварителни нагласи и готови схеми за това какви ще са хората, а аз как и с кой ли ще бъда. Бях дошла, за да работя, обаче се оказа, че тук има прекрасни хора – и младите, и възрастните. Толкова много се сприятелихме! Като идвах насам, си мислех, че оставям много, че ще ми липсва ужасно много София. Наистина беше така. Но сега ми е криво, че работата по „Албена“ свърши, макар че от премиерата започва животът на спектакъла. Но ми е мъчно, че свърши точно творческият процес, в който сме били заедно всеки ден – карали сме се, обичали сме се, викали сме си, но всичко това ни е сближило и е направило накрая продукта.

- Премиерата на „Албена“ мина много добре. Публиката я хареса. Според Вас ще има ли успех театърът с тази постановка? Кои са й най-големите достойнства?

- Според мен ще се хареса, най-малкото защото „Албена“ се учи в училище, защото е българска пиеса, а и е поставена абсолютно чисто – не натруфена или модернизирана. Това е една традиционна, чиста и хубава постановка, което според мен я прави гледаема със сигурност. Но тепърва ще видим.

- Суеверна ли сте?

- Само и единствено по отношение на театъра съм суеверна. В живота въобще не съм. Понякога сутрин съм се връщала до вкъщи, за да си взема пиесата. Не отивам без нея на репетиция, макар че когато сме на последни репетиции на сцена, тя не ми е нужна. Но аз само я носех и съм се връщала да я взема. Имам си такива разни малки суеверия, които спазвам...

- Как се отървате от сценичната треска?

- То ако я няма, е притеснително. Винаги я има и честно казано, сега като беше моят професионален дебют на сцена си мислех, че няма да мога въздух да си поема от притеснение, но реално не беше точно така. Бях притеснена, бях много развълнувана, но не беше толкова зле. Беше дори едно много приятно вълнение, което ме държеше през цялото време, че дори и ден след премиерата.

- А има ли представление, в което не бихте участвала, не бихте играла? Какво Ви отблъсква в театъра?

- Отблъскват ме пошлите и безсмислени представления. Направени уж заради публиката, но и на нея дори не й е смешно. По принцип не обичам творци, които подценяват публиката. А има много такива, които казват: „Зрителят няма да го разбере това, публиката няма да го схване...“. Зрителят и особено българският не бива да се подценява. Това много често се прави не само в театъра, а и в телевизията. Казват: „Дайте, ще направим тука простотии, защото на публиката ще й е забавно и ще се смее!“ Да, но хората си изключват телевизора. Не е хубаво да се заричам в какво не бих участвала. Бих участвала в много неща, стига да намеря смисъла да бъда там.

- Обикновено младите актьори използват провинциалните театри като трамплин към софийските сцени. Вие поставила ли сте си срок докога да останете в Габрово?

- Не, не съм си поставила срок. Не ми се ще да деля театрите на софийски и провинциални. Много често има хубави неща в провинциалните, глупави – в софийските... Е, естествено всеки се стреми към София, защото там има много повече възможности, режисьори. Но в габровския театър има едно доста стабилно раздвижване и откъм режисьори, и откъм нещата, които се поставят, текстове, стилове. Има една смелост. Не всеки театър би се осмелил да прави такива постановки. Така че съм видяла този плюс, за да дойда тук. Но винаги, когато получиш по-хубаво предложение, нормално е да се възползваш. В това няма нищо странно, страшно и лошо.