Начало и развитие на фабричната кожарска промишленост в Габрово

Така например от съществуващите през 1880 г. 156 табахани през 1893 г. остават 80, а през 1902 г. намаляват на 24. Много от производителите се принуждават да вземат мерки за модернизиране на производството. Още след Освобождението през 1879 г. Димитър Мичковец - притежател на манифактурно кожарско предприятие, успява да привлече за свой съдружник Евтим Атанасов – майстор в кожарска фабрика в Цариград, и с негова помощ започва изработването на лицеви кожи по модерен начин - с багрене и апретиране. Димитър Мичковец успява да развие манифактурата в модерно индустриално предприятие.

През 1879 г. кожарят Христо Влаев първи в Габрово въвежда преработването на телешки и кози кожи в сантрач, кабук и марокин. Новото производство намира добър прием и дава възможност на Влаев да натрупа значителен капитал. През 1887 г. купува по-голяма работилница и разширява производството си. Тогава получава и фамилното си име Марокинджиев. Отварянето на фабрики и въвеждането на механизирана обработка на кожите изисква по-големи капитали, по-големи кредити за доставката на машини, суровини и спомагателни материали. Но тази задача не е по възможностите на дребните занаятчии със слаби познания по съвременното кожарство. Новите насоки за модернизирането на кожарското производство подтикват самостоятелните дребни производители към обединение. Така през 1887 г. двадесет и осем кожари обединяват силите си и основават Табашко дружество „Съгласие“. „Целта на дружеството е да построи една фабрика в Габрово, за да изработва всякакъв вид кожи като европейски гьон, видело, лак, сантрач, бланк и др., а тъй също местен гьон и кюселе“ - се казва в устава му. Предвижда се основният му капитал да се създаде от продажбата на акции по 1200 златни лева едната. Закупено е място и се подготвя строеж на кожарска фабрика. Но личните стремежи взимат връх. В дружеството възникват сериозни разногласия, които довеждат до ликвидирането му. По-слабите не издържат - затварят табаханите и стават наемни работници. Други по-заможни кожари се заемат със собствени сили да модернизират производството си като постепенно в продължение на няколко години разширяват работилниците си и ги превръщат във фабрични предприятия.

Един от най-старите кожари - Никола Гутев, собственик на табахана от 1858 г., в продължение на две десетилетия постепенно разширява работилницата си, увеличава работниците и производството. През 1894-1897 г. подобрява механизацията и оформя малка кожарска фабрика, разположена на 700 кв. м на ул. „Орловска“, до старата градска баня. През 1901 г. фирмата на Гутев се преобразува в Събирателно дружество „Н. Гутев и синове“. Може да се счита, че Никола Гутев е един от пионерите на модерното фабрично кожарско производство в Габрово.

Първи, който пристъпва към решително механизиране и модернизиране на обработката на кожите, е Йонко Ив. Калпазанов (1868-1942 г.). Заедно с братята си Христо и Тотьо създават Събирателно дружество „Братя Ив. Калпазанови“. В началото на 90-те години те доставят и първите кожарски машини в Габрово. През 1894 г. братята построяват нова, по-удобна работилница на закупеното си от Табашкото дружество „Съгласие“ място на ул. „Брянска“ - днес там е Домът на хумора и сатирата. Впоследствие постепенно извършват разширение и механизиране на производството.

В началото на 90-те години на XIX век постепенно към машинна обработка преминава и Христо Влаев Марокинджиев. През 1903 г. той се утвърждава като втори по значение кожарски производител в Габрово (ул. „Орловска“, бившият цех 4 на АД „Лъв“). Фабриката му се специализира в изготвянето на гьон, чер юфт, бланк, дребни и едри лицеви кожи, бързо се разраства и съперничи по механизация и изделия на фабриката на „Братя Ив. Калпазанови“. През 1911 г. еднолична фирма „Марокинджиев“ се превръща в Събирателно дружество „Хр. В. Марокинджиев и синове“.

През 1906 г. е открита кооперативна кожарска фабрика „Щастие“ (на ул. „Брянска“, на мястото на бившия Текстилен техникум). В създаването й участват част от основателите на ликвидираното Табашко дружество „Съгласие“ и други занаятчийски фирми. Основната й задача е да подпомогне своите членове в индустриализирането на кожарското производство и някои от тези фирми действително издигат кожарските си работилници до нивото на фабрики.

Друга група кожари-занаятчии образуват през 1906 г. Събирателно дружество „Солидарност“. Поставя се и началото на третата най-голяма кожарска фабрика в Габрово - „Пенчо К. Бонев“ (на ул. „Тотю Бенев“ 7 – бившият цех 1 и управление на АД „Лъв“).

Кожарите занаятчии все повече се убеждават, че без модернизирана обработка на кожите не ще просъществуват дълго и част от тях образуват още едно събирателно дружество - „Напредък“. Целта е да се построи модерна кожарска фабрика, за която същата година градската община отпуска два декара място в квартал Падало. По-късно, през 1912 г., обединението се преобразува в Анонимно акционерно дружество. Така е открита втората кооперативна кожарска фабрика „Св. Никола“. В края на първото десетилетие на ХХ в. Габрово става вече водещ кожарски център в България - от насърчаваните от държавата 24 предприятия в бранша 8 са в града, т. е. 1/3 от модерната кожарска индустрия е съсредоточена тук.

През 1911 г. един от основателите на кооперативната фабрика „Щастие“ - Иван Н. Халачев, изгражда собствено предприятие. До 1914 г. в Габрово вече са създадени и произвеждат гьон и лицеви кожи 9 кожарски фабрики. Освен тях има още около 10 по-големи работилници, които през следващите години се развиват в индустриални единици. В кожарския бранш са заети над 260 работници и се произвеждат годишно над 500 т гьон, 312 юфт и хиляди квадратни дециметра лицеви кожи. Броят на работниците кожари спрямо текстилците е по-малък, но по стойност на годишната продукция се нареждат общо на второ място. По това време кожарската индустрия в България заема по брой на работната ръка девето място, по механична сила – шесто, а по стойност на годишното производство – трето място. Габровската кожарска промишленост преди Балканската война е първа в страната.

За развитието и утвърждаването на фабричното над занаятчийското кожарско производство в Габрово благотворно влияние оказва провежданата държавна политика на протекционизъм спрямо индустрията. Специални законодателни актове от 1887 и 1891 г. задължават войската, всички чиновници, служащи, народни представители и учащи се да носят само местни обуща и дрехи. През 1894 г. Народното събрание приема първия закон за насърчаване на местната индустрия. Същият е допълнен и разширен през 1905 и 1909 г. Така собствениците получават множество привилегии като освобождаване на предприятията им от данък сгради и данък занятие, право на безмитен внос на машини и сурови материали, намаление на тарифните такси на превозите по железниците и др. Въведено е увеличение на митото на вносните стоки.

Политиката за насърчаване на местната индустрия съдейства за засилване на механизацията в кожарската промишленост. През първото десетилетие на ХХ век от чужбина – главно от Франция, Германия и Австро-Унгария, са доставени редица нови машини. В габровските фабрики „Бр. Ив. Калпазанови“, „Хр. В. Марокинджиев“ и др. са въведени едни от най-важните устройства за кожарството – барабаните. Те се ползват за няколко вида операции като дъбене, поддъбване, смраждане, пране, намасляване и багрене.

Законовите мерки облагодетелстват кожарите и при вноса на суровини и спомагателни материали. Габровските фабрики са се снабдявали главно от Франция, след това от Русия, Австро-Унгария, Белгия, Турция и Германия.

В резултат на модернизацията и напредъка в кожарството в производството са пуснати нови артикули, подобрено е качеството и е увеличен обемът на кожените изделия, а се намалява импортът на обработените кожи. Например за периода 1905-1909 г. България смъква доставките на гьон 4 пъти и на фино обработени кожи 5 пъти. В това отношение приносът на габровската кожарска промишленост е значителен. Нейните стоки стават едни от най-търсените на вътрешния пазар. За високите им качествени показатели свидетелстват участията в международните панаири и удостояването за добро представяне в Пловдив (1892 г.), Русе (1898 г.), Лиеж (1905 г.), Лондон (1907 г.) и др. Най-големите габровски кожарски фабрики са отличени със златни и сребърни медали и грамоти. За развитието на кожарската индустрия в Габрово освен покровителствената политика на държавата и опитът на поколения кожари важно значение има и наличието на свободна и евтина работна ръка. От друга страна и тук се извършва процес на бързо пропадане на занаятчиите, които увеличават масата на постъпващите на работа във фабриките. Това е характерно за цялата страна, но е изразено най-силно в Габрово, където процентът на заетото население в промишлеността съставлява 54,6% при 27,5 в Русе, 27,2 – в София. За напредъка съдейства и откритата през 1907 година агентура на БНБ в града, посредством която местните индустриалци имат възможност да ползват облекчен кредит.

Положително влияе стремежът за свързване на практиката с науката. Още през 1888 г. Георги Смилов, учител по химия в Априловската гимназия, съставя и издава „Ръководство по бояджийство“, с което поставя химическата наука в полза на производството. Няма данни, от които да се види какво приложение са намерили в кожарството предложените от Смилов рецепти, но може да се предположи, че те са помогнали за обогатяване практиката на габровските кожари.

През декември 1895 г. със завещания от д-р Никола Василиади капитал е открито кожарско училище в Габрово.

По време на войните -  Балканската и Европейската (1912-1918 г.), кожарските фабрики в Габрово работят предимно за нуждите на армията. Например „Бр. Ив. Калпазанови“, тогава все още кожарско-обущарско предприятие, осигурява ботуши, сумки, паласки, презрамки и др. Военните поръчки дават възможност на кожарските фабрики да увеличат печалбите си. Още по време на войните някои от тях предприемат разширения и си набавят нови машини. Например собственикът на кожарска фабрика „Пенчо К. Бонев“ построява през 1916-1917 г. нова фабрична сграда, която оборудва с най-модерна за времето си техника.

Кожарите – индустриалци и собственици на кожарски фабрики и работилници в Габрово, имат силна позиция не само в икономическия, но и в обществено-политическия живот на града. Техни представители участват в ръководните органи на водещите политически партии, в управлението на градската община и обществените организации. Още в първата година след Освобождението - 1879-1880 г., за кмет на Габровската община е издигнат притежателят на кожарско-манифактурно предприятие  Димитър Мичковец, член на Либералната партия. 

През 20-те и 30-те години на ХХ век кожарското производство в Габрово продължава възходящото си развитие. От наблюдаваните за страната 37 кожарски фабрики тук действат 12, като 7 от тях се специализират за производство на гьон, 5 - за различни видове лицеви кожи. Машинната им обезпеченост е на първо място в страната - тук работят 43,2% от всички машини в този бранш. Положението не се променя и по-късно, увеличава се разнообразието на предлаганите артикули и освен кожи тук се произвеждат трансмисионни каиши, ударни ремъци, изработват се все повече продукти за тапицерия, за ръкавици и др. 

През Втората световна война  кожарските фабрики в Габрово вече са 21 и преработват 53,5% от суровите кожи.