Светлин Стефанов: "Карикатурата отваря граници, свързва хората"

Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания у нас. Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 година е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.

- Защо избрахте името на изложбата ви в Музея на хумора и сатирата „30 + 30“?
- Освен, че това е възрастта ми, участвам с 60 работи, от които 30 са сатирична пластика. Аз съм завършил дърворезба и това работя. В един момент карикатурата взе превес и дърворезбата бе подчинена на нея. Затова в изложбата представям 30 фигурки сатирична пластика.
- Откога рисувате карикатура?

- От 1986 година. Карикатурата вече не е така рискова и трудна, както беше преди време. Тогава беше смелост и тръпката си заслужаваше. Сега всеки може да рисува политическа карикатура. Сега ме провокира философията на хората, тяхното битие.
- Какво се случва във вашето ателие в Трявна?
- От 30 години работя дърворезба в него, Иначе бях 6 години журналист, 3 години учител. Но от дърворезбата никога не съм се отказвал. Обикновено зимата си оставям време за карикатура, тъй като зимните месеци туризмът в Трябва е по-малък. Карантинирам се зимата. Продължавам да рисувам, но малко по-малко от преди, защото с годините леко залинява чувството за хумор. Преди не смогвах да нарисувам идеите си, а сега понякога сядам и мисля.
- Как се ражда вдъхновението на един художник, трябва нещо да види, нещо да се случи, което да го провокира?
- Да, така е. Напоследък прилагам една малка хитринка. Имам много приятели във Фейсбук, хора с добро чувство за хумор, с тънък усет за виц. От един споделен виц тръгват такива диалози, такава игра на думи, които се допълват взаимно. Ползвам част от идеите там за карикатури.
- Как се насочихте към карикатурата, професията ви е дърворезба?
- Още от малък умея да разказвам вицове. Изрязвах си от "Паралели" карикатури и ги лепях на една тетрадка. После се гордеех, че с туш и молив мога сам на нарисувам нещо, като това, което толкова време съм събирал. Чувството ми за хумор е по наследство, то е заложено, то не се придобива, не се възпитава Карикатурата отваря граници, свързва хората, много повече от каквото и да е било друго.
- Спомням си вашите карикатури и илюстрации на материали през 80-те години във в. "Балканско знаме". Какво се случи оттогава досега?
- Тогава бях на 26 години. Това ми беше първият вестник, в който публикувах. Затова Габрово ми е особено скъпо. Помня колко много ми помогна журналистът Петър Проданов, светла му памет. Вдъхна ми кураж, помогна ми да публикувам и в национални ежедневници и да започна да изграждам професионална кариера. Габрово си ми е сантимент.
Първото ми участие на голяма изложба бе на биенале в Дома на хумора и сатирата 1989 година. Това ми бе прощъпулника.
- На какви други форуми, наши и международни сте участвали?
- През трудната 1996 година спечелих първата си международна награда - в Маростика, Италия. Беше Виденовата зима, за съжаление не успях да отида да си я взема. Италианците не ме пуснаха, всички бяхме потенциални емигранти, размирни години бяха. През 1999 година спечелих една награда в Сърбия, беше няколко месеца след войната. После бях жури там. Така че 6 пъти ходих в Сърбия, там направих самостоятелна изложба. Интересът беше доста голям, получи се сътрудничество със сръбски колеги, което прерасна в побратимяване между Трявна и Крагуевац. Правеха се културни обмени.

В Румъния правих самостоятелна изложба преди три години, а преди 4 години участвах в групова изложба с колеги. Румънците имат фестивал в един град в подножието на Карпатите с културни традиции.
Имам една награда от Иран, на благотворителна тема "Децата на улицата". Това беше много престижен конкурс.
На 27-та национална изложба на карикатура в България взех трета награда. 2017 година спечелих наградата на омбудсмана, тогава беше Мая Манолова. Карикатурата бе насочена за спазване на човешките права.