Светлин Стефанов: "Карикатурата отваря граници, свързва хората"

Водеща!
Svetlin-specheli-Golyamata-nagrada-na-SBH
Светлин спечели Голямата награда на СБХ

Преди дни Светлин Стефанов спечели голямата награда за карикатура на Съюза на българските художници.

Светлин Стефанов е роден през 1960 в Трявна. Рисува карикатури от 1986 година и има над 800 публикации в 52 периодични издания у нас. Носител е на премия от конкурса за карикатура в Маростика, Италия; първа награда за карикатура на фестивала „Весели Балкани“, Габрово; втора награда и сребърен плакет от Крагуевац, Сърбия; трета награда от 27-та национална карикатурна изложба на СБХ; наградата на Омбудсмана от 42-то издание на националната карикатурна изложба и други. Правил е самостоятелни изложби в Сърбия, Румъния, две в Дома на хумора и сатирата и пет в родния си град.
От 2000 година е член е на СБХ, секция „Карикатура“. Има свое ателие за дърворезба и сатирична пластика в Трявна, където работи от 30 години.



- Защо избрахте името на изложбата ви в Музея на хумора и сатирата „30 + 30“?
- Освен, че това е възрастта ми, участвам с 60 работи, от които 30 са сатирична пластика. Аз съм завършил дърворезба и това работя. В един момент карикатурата взе превес и дърворезбата бе подчинена на нея. Затова в изложбата представям 30 фигурки сатирична пластика.
- Откога рисувате карикатура?


- От 1986 година. Карикатурата вече не е така рискова и трудна, както беше преди време. Тогава беше смелост и тръпката си заслужаваше. Сега всеки може да рисува политическа карикатура. Сега ме провокира философията на хората, тяхното битие.
- Какво се случва във вашето ателие в Трявна?
- От 30 години работя дърворезба в него, Иначе бях 6 години журналист, 3 години учител. Но от дърворезбата никога не съм се отказвал. Обикновено зимата си оставям време за карикатура, тъй като зимните месеци туризмът в Трябва е по-малък. Карантинирам се зимата. Продължавам да рисувам, но малко по-малко от преди, защото с годините леко залинява чувството за хумор. Преди не смогвах да нарисувам идеите си, а сега понякога сядам и мисля.
- Как се ражда вдъхновението на един художник, трябва нещо да види, нещо да се случи, което да го провокира?
- Да, така е. Напоследък прилагам една малка хитринка. Имам много приятели във Фейсбук, хора с добро чувство за хумор, с тънък усет за виц. От един споделен виц тръгват такива диалози, такава игра на думи, които се допълват взаимно. Ползвам част от идеите там за карикатури.
- Как се насочихте към карикатурата, професията ви е дърворезба?
- Още от малък умея да разказвам вицове. Изрязвах си от "Паралели" карикатури и ги лепях на една тетрадка. После се гордеех, че с туш и молив мога сам на нарисувам нещо, като това, което толкова време съм събирал. Чувството ми за хумор е по наследство, то е заложено, то не се придобива, не се възпитава Карикатурата отваря граници, свързва хората, много повече от каквото и да е било друго.
- Спомням си вашите карикатури и илюстрации на материали през 80-те години във в. "Балканско знаме". Какво се случи оттогава досега?
- Тогава бях на 26 години. Това ми беше първият вестник, в който публикувах. Затова Габрово ми е особено скъпо. Помня колко много ми помогна журналистът Петър Проданов, светла му памет. Вдъхна ми кураж, помогна ми да публикувам и в национални ежедневници и да започна да изграждам професионална кариера. Габрово си ми е сантимент.
Първото ми участие на голяма изложба бе на биенале в Дома на хумора и сатирата 1989 година. Това ми бе прощъпулника.
- На какви други форуми, наши и международни сте участвали?
- През трудната 1996 година спечелих първата си международна награда - в Маростика, Италия. Беше Виденовата зима, за съжаление не успях да отида да си я взема. Италианците не ме пуснаха, всички бяхме потенциални емигранти, размирни години бяха. През 1999 година спечелих една награда в Сърбия, беше няколко месеца след войната. После бях жури там. Така че 6 пъти ходих в Сърбия, там направих самостоятелна изложба. Интересът беше доста голям, получи се сътрудничество със сръбски колеги, което прерасна в побратимяване между Трявна и Крагуевац. Правеха се културни обмени.


В Румъния правих самостоятелна изложба преди три години, а преди 4 години участвах в групова изложба с колеги. Румънците имат фестивал в един град в подножието на Карпатите с културни традиции.
Имам една награда от Иран, на благотворителна тема "Децата на улицата". Това беше много престижен конкурс.
На 27-та национална изложба на карикатура в България взех трета награда. 2017 година спечелих наградата на омбудсмана, тогава беше Мая Манолова. Карикатурата бе насочена за спазване на човешките права.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Култура

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня