Проф. Светла Димитрова, директор на РЕМО "Етър": Най-вълнуващото е, че след три години, през 2023-та, ще проведем Международен панаир на традиционните занаяти

- Госпожо Димитрова, кои са най-запомнящите се събития за РЕМО „Етър“ през 2022 година?
- Наградата „Жива“, връчена на официална церемония в Белград, е най-голямото признание, получавано от музей „Етър“ на международно ниво в цялата му история. След много сериозна селекция и изключителна конкуренция журито, което се състои от музейни експерти от различни страни, определи, че ние сме място, опазващо по най-добрия начин културното наследство. Наградата е на Международната фондация „Форум за славянски култури“ и много от музеите, които се конкурираха с нас, получават финансиране в милиони.
В края на годината успяхме да защитим кандидатурата на мутафчията в музей „Етър“ Христо Маринов и той бе признат за живо човешко съкровище. За да се случи това, създадохме видео и описахме уменията му по начин, който да впечатлява и в същото време да пресъздава реалистично нашия майстор. Той се изгражда в продължение на няколко десетилетия с всекидневен труд и проявява едно невероятно постоянство. Но ако ние не успеем да разкажем по подходящ начин за неговите умения, съхранени и предадени на нови поколения майстори, той няма как да бъде оценен.
За първи път в историята на музея майстор получава такова признание, въпреки че през различни години са правени неуспешни опити това да се случи. Тези признания разкриват правилната посока, в която се развива институцията.

Събитийният ни календар се реализира в по-ограничен обем заради консервационно-реставрационните дейности на територията на музея, но въпреки това постоянно получаваме признанието на музейната колегия, която отчита колко активна е дейността ни през годината. Едновременно с това развиваме и международните контакти чрез участия на наши експерти в конференции и изложения в Румъния, Швеция, Азербайджан, Сърбия, Испания, Словения, Унгария. Други посетиха занаятчийското биенале, организирано от Международната фондация „Микеланджело“ във Венеция. Натрупахме значим опит както в експозиционно отношение, така и по опазване на нематериалното наследство.
- Докъде стигна реализирането на големия проект, който музеят изпълнява. Какво е направено и какво остава?
- Проектът се изпълнява и отделните обекти имат различна степен на готовност. Например в Кръстникколчовия хан – най-голямата сграда, която досега не беше достъпна за публиката, но това ще се промени, остават около 30% довършителни дейности. В хотела те са около 50%, а детският център и оранжерията още не са започнати. Забавянето е продиктувано от необходимостта да се вземат решения от държавата за увеличаване размера на безвъзмездната финансова помощ и финансовия инструмент до 15% във връзка с инфлационните процеси, както и да се осигури финансиране на нововъзникнали видове строителни работи. Местната общност проявява интерес към реализацията на проекта. Това е важно за нас и периодично организираме различни инициативи за популяризирането на етапите, до които е достигнато.
Наскоро в Ритуалната зала на Община Габрово имаше отворена среща, по време на която споделихме опита си в изграждането на цялостна система, която да информира и насочва посетителите в музея. Този опит може да бъде полезен както за музейната общност, така и за представители на други институции, които пряко работят с хора. Неслучайно нарекохме тази среща „Говори специалистът“, защото работим с професионалисти на много високо ниво. Предварително бяхме разпространили информация за тяхната кариера и мястото им в системата. Те разясниха как се е стигнало до решенията за новите тотеми и информационни табели в музея. Един от най-добрите експерти в България работи върху превода на текстовете върху табелите и тотемите от български на английски език.

От началото на проекта предоставяме информация на широката общественост. Публикуваме снимки в социалната мрежа Фейсбук и както може да види всеки, те провокират голям интерес. Положителното отношение е видимо и то е от хилядите ни последователи в социалната мрежа. Страницата на музея е следвана от 26 000 души – една значима общност, обединена около разбирането, че си заслужава българското културно-историческо наследство да бъде запазено и да е разбираемо за новите поколения.
В същото време многократно по-малобройни, но активни и крайни в изказванията си хора, злонамерено внушават откровени лъжи. Те публикуват собствени твърдения, без да имат необходимите професионални познания или дори елементарна подготовка по въпросите, които коментират. Доста безотговорно е да се подхожда по този начин, особено когато става въпрос за институция със значение за българската история.
Правят се опити с публикуване на неверни данни за създаване на негативни настроения както към музея, така и към проекта, който се реализира. Например за дейността, свързана с реализацията на системата за информиране на посетителите, на която беше посветена срещата в Ритуалната зала, из групи в социалната мрежа Фейсбук се пласираше сума, която е двойно по-голяма от реалната. Лица със съмнителни познания по английски пък подложиха на критика някои от преводите, които, както споменах вече, са направени от лицензиран преводач с големи познания в тази специфична материя. Ще допълня, че става въпрос за архаични думи и не може всеки, завършил курс по английски, да се изказва по темата и да дава съвети. От позицията на загрижени за опазване на обектите в музея различни хора - някои дори получавали съдействие от нас за свои инициативи, правят неверни внушения. Написаното от тях нерядко е откровена лъжа. Когато се опитахме да ги опровергаем, администраторите на същите групи просто спряха достъпа ни. Ако това не е цензура, как да го назовем? За съжаление, между хора, които използват музея за личен имидж, има и овластени. Такъв човек си направи видео селфи, чрез което открито призова да бъдат премахнати творби на автори с голямо признание, участници в Международния симпозиум за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“. Според него те били плод на чуждестранно влияние. Той дори си позволи да нарече тези автори „очевидно неуспели“. Става въпрос за няколко професори, доценти, главни асистенти, асистенти, докторант и студенти по изкуствата от Софийския университет и Националната художествена академия. Съвсем наскоро проф. д-р Орлин Дворянов - един от участниците в Международния симпозиум за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, бе удостоен с Почетен нагръден знак на Софийския университет първа степен. Просто давам пример кои са „очевидно неуспелите творци“. Въпреки предоставената му преди това информация и отделеното от представители на екипа време, овластеният човек заяви, че „в двора на музея“ се е настанила една организация, финансирана от „Америка за България“. Да оставим настрана, че музеят няма двор, но фондация „Америка за България“ не финансира симпозиума под никаква форма. Няма изкуство, което да е еднозначно прието и не е задължително творбите на даден автор да се харесват на всички. Но това означава ли, че овластеният нехаресващ може да премахва и унищожава изкуство?
Хайде, ще се пошегувам, за да не става прекалено остър този разговор. Има ли в наши дни жена, на която мъж да каже: „Като от картина на Рубенс си!“, и тя да се хвърли в прегръдките му? Най-много да му отвърти един шамар. Но това означава ли, че картините на Рубенс трябва да бъдат премахнати или унищожени, защото нито една жена днес не иска да се припознае в рисуваните от него дами с пищна плът? С шегите дотук!
Ние сме отворени и сме готови да разговаряме и да убеждаваме всеки, че музей „Етър“ е място, в което могат да дойдат и да научат неща, които да са им от полза. Ние също имаме желание да запознаваме повече хора на различни нива в държавното и местно управление със ситуацията в музей „Етър“, но и да споделяме как според нас трябва да се развиват музеите в страната. За съжаление, музей „Етър“ е удобна мишена и за хора, които се опитват да работят за интересите на други дестинации. Конкуренцията за туристи през последните години стана огромна и тя е както с частни, така и с публични организации. Всеки иска да провокира интереса на повече посетители и нерядко това става с неособено чисти средства, в които лъжата е важно оръжие.
- Кога трябва да приключи проектът?
- Различните обекти имат различен пусков срок, но окончателно проектът трябва да бъде отчетен преди 18 декември 2023 година.
- По какви други проекти работи музеят?
- В момента се реализират два проекта с финансиране от Национален фонд „Култура“ и от Министерство на културата. По единия предстои да се подготви цялостно обзавеждане на новия музеен детски център, а по втория – да се разработи концепция за визуална идентичност на вътрешни експозиционни пространства. Тя трябва да се тества в нова временна изложба за изчезващи занаяти (кантарджийство и самарджийство).

- Колко наши и чужди туристи са посетили „Етър“ през 2022 година?
- Към 19 декември 2022 година музеят е посетен от 160 839 души, като 6 013 от тях са чужденци. Пандемията от Ковид-19 през 2020 година се отрази изключително негативно на целия културен сектор. Приходите от посетители са жизненоважни за музей като „Етър“, който формира около 80 на сто от туристопотока в Габровско. Да накараш туристите да се завърнат, се оказа нелека задача, но мисля, че екипът успява да се справи добре. През 2022 година продължаваме да увеличаваме броя на посетителите, в сравнение с 2020 и 2021 г., въпреки че започна войната в Украйна и се стигна до икономическа криза. Всичко това не ни позволява да достигнем показателите от 2019 година, когато музеят е посетен от 226 070 туристи. Уверено обаче работим това да се случи. Моят първи мандат започна през декември 2014 година. Важна задача, която от този момент стои пред екипа на музея, е да се привличат все повече туристи, за да има приходи, благодарение на които да опазваме по-добре културното наследство. Тази задача изисква всяка година различни решения, но има явен резултат и той е видим от цифрите: 2019 г. – 226 070; 2020 г. – 115 424 (при периодично затваряне на музея заради пандемията от Ковид-19), 2021 г. – 137 929; 2022 г. – 160 839 (до 19 декември).
Мисля, че до края на годината ще успеем да постигнем около 20% ръст в броя на посетителите в сравнение с 2021 година.
- Какво интересно сте предвидили през 2023 година?
- Събитийният ни календар ще продължи да бъде един от най-интензивните в страната. Освен празниците, свързани с бита на българите в миналото, и тази година ще бъдат отбелязани Лазаровден и традиционното за нас „Училище за лазарки“, Гергьовден, Еньовден.

Няма да пропуснем и коледуването на момчетата от „Училище за коледари“. Разбира се, ще проведем ново издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“ и Международния симпозиум за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“.
Най-вълнуващо за нас е, че след три години ще можем да организираме и проведем Международен панаир на традиционните занаяти. Подготовката за него вече започна. Изпратени са писма до посолствата, до музеи от различни страни, до занаятчийски организации и партньори по линия на креативните градове към ЮНЕСКО. Кандидатстваме през Министерство на културата за финансиране, чрез което да поемем настаняването и пътните разходи на занаятчиите от чужбина. Българските майстори ще участват в изложението, без да заплащат такса, но с условие да правят демонстрации, а не просто да продават изделията си. Замислили сме и интересен научен форум с участието на специалисти от няколко страни, посветен на занаятите. Не само на традиционното им развитие, но и бъдещото им място в стопанския живот на страната. Това е важен принос към мисията да се запазят занаятите и ние сме се посветили да отделяме на нея цялото си професионално, а много често и лично време.
Надявам се, габровци да продължат да ни подкрепят, както са го правили и досега. На всички желая да са здрави и ги уверявам, че ще имат още много поводи за гордост с музей “Етър”.