Габрово,

Представителна изява на клуб „Училищна медия” по проект УСПЕХ - ПМГ „Академик Иван Гюзелев”

Очарованието на ученическата индивидуалностМария Димиева, учител по български език и
Представителна изява на клуб „
Очарованието на ученическата индивидуалностМария Димиева, учител по български език и литература и ръководител на клуба „Никога не можеш да знаеш предварително какво ще напишеш. Най-интересните мисли се раждат от сплитането на асоциациите... Безчислени ком

Няма съмнение: 
Богът на писането е чувството.”
Тази прекрасна мисъл е на Николай Хайтов, пред когото моето сърце на четящ човек се прекланя. Нейната истинност чувствам и в себе си, и чрез моите ученици, с които от тази учебна година работим в клуба „Училищна медия” по проект УСПЕХ в ПМГ „Академик Иван Гюзелев”. За представителната изява на клуба те подготвиха индвидуални продукти – от презентация до статия и художествен клип. Бяха поканени приятели, родители, ръководството на Природоматематическата гимназия. Проекта за покана изработи Десислава Мезинова от 10 „а“ клас.
Всички участници в клуба притежават силно изразен вкус към хуманитарното знание, изкуството, културата. Те са четящи хора. Имат чувствителността на ученици от хуманитарна паралелка, но са и прекрасни математици, физици и биолози. Поради разнородността на интелектуалните им вкусове съвсем естествено се наложиха различни тематични акценти, свързани с литература, технологии, светска живопис, християнска религия и други. С тях обожаваме едни и същи артефакти, художници, текстове, имаме общи възхищения – творческото писане, Йеронимус Бош, танца, оптическите илюзии, светлината, библейската митология, красивото.
Десислава Мезинова от 10 „а“ клас откри представителната изява със свой превод на стихове от Уилям Блейк: 
Да видиш света 
в зрънце пясък
и рая – в диво цвете.
Да държиш безкрайността 
в своята длан
и вечността – в едничък миг.
Представителната изява започна с темата за светлината. Рембранд пише: „Всичко да обвиеш, всичко да потопиш в сенки, дори светлината, и то само за да я изтръгнеш по-късно, за да я покажеш по-далечна и по-грееща”. Нима е случайно, че наричат Рембранд сеяч на светлина и ловец на бисери, говорят за интуицията му на лунатик, за дарбата на двойното му зрение, за самосветещи фигури, тела и предмети в картините му? В своята презентация „Светлината“ Станислава Николова от 10 „г“ клас изясни обожествяването на светлината в древните култури. Открои проявленията на този символ в творбите на Рембранд, Микеланджело, Леонардо, Пауло Учело, Търнър, Милес и импресионистите. Анализът на изображенията включваше играта със светлината в различните платна – лунна светлина, светлосенки, символични източници на светлина, нереално осветяване. 
Любен Димитров от 10 „г“ клас подготви презентация на тема „Историята на танца”. Разгледа прехода от ритуално танцуване в танцово изкуство. Легендата за смъртта и прераждането на свещения бик, например, е оживявала чрез ритуален спектакъл в продължение на четиридесет дни, по време на който 40 танцьорки не прекъсвали своя танц. Чрез специален ритуален „танц на фараона” се е изобразявало движението на звездите и слънцето. В индийската танцова култура е присъствала идеята за танцуващия бог... И така до танците в кралските дворове, епохата на романтизма с неговия изящен балет и т. н. Накрая Любен направи интересна асоциация между човешкия танц и танца при птиците, свързан с избирането на партньор през брачния период – доказателство, че танцът е свързан с красотата и продължаването на живота.
Виктория Трифонова от 10 „г“ клас разказа колко я е развълнувала срещата с една картина в музея „Прадо“, Мадрид - „Седемте смъртни гряха” от Йеронимус Бош. Виктория използва своеобразна „смислова лупа”, за да изясни сложните символи на греховете, изображенията на които са организирани в окръглена композиция около един център - „Божието око”. В неговата зеница се вижда Иисус. Докато я слушах, си мислех как нежната детска душа е склонна да се впечатлява от сложни етични проблеми. И колко е важен „говорът” на творбата, който чуваш с цялото си същество – толкова силно, че по-късно да пожелаеш да го разтълкуваш пред другите.
Изборът на Клавдия Божинова от 10 „г“ клас беше „Оптическите илюзии” – тема, която привлича заради игровата „спекулация” с плановете на изображението и оптическия ребус. Оптическите илюзии са свързани с една много интересна естетика на пространството. Те са визуални „разкази” - изключително интересни, когато в основата им е литературен или митически сюжет, който трябва да бъде разгадан.
Христо Владов и Борислав Койнин от 10 „а“ клас представиха една твърде оригинална и специфична тема – „Науката и технологиите по време на войните”, придружена от снимков материал и схеми. Едно откритие, което по време на война служи за изтребление, в следвоенно време спомага за постигането на хуманни цели – например радара, GPS и проекта „Манхатън”. Радарът в битката за  Британия през 1940 г. помага на кралските ВВС да спечелят, а хуманната му следвоенна роля е свързана с приложението му в авиацията, мореплаването, полицията. Чрез проекта „Манхатън” се създава първата ядрена бомба, но и благодарение на него в днешно време има ядрена медицина и ядрени реактори.
Слави Стоев от 10 „а“ клас винаги ме впечатлява със знанията си за християнската митология. За тема на своята презентация Слави избра символиката на четиримата конника от Апокалипсис, онагледена с изображения. С лекота обедини два чужди езика – символния език на Откровение и английския език. В края на презентацията коректно бяха посочени източниците на английски език, които е ползвал.
Никол Тодорова от 10 „г“ клас разгледа проблема за творческото писане. Основните смислови акценти в нейната презентация бяха съветите за създаване на текст, четенето като лекарство за душата и литературата – „най-рафинираното естетическо удоволствие”(Н. Хайтов).
Десислава Мезинова от 10 „а“ клас самостоятелно бе подготвила художествения клип „За красивото”. В него нямаше думи, ефектът се дължеше на игровата смяна на „гледната точка” на камерата: море-небе-бряг… Докато го гледах, си спомних онзи незаменим „проблясък“, че да живееш, е красиво. Поетът Уилям Блейк пише: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е - безкрайно”.
  Красотата   
  е в очите на 
  виждащия.
По време на представителната изява беше проведена игра между двата отбора на 10 „а“ и 10 „г“ клас. Темата на играта бе „Посланието на изображението”. За двата отбора бяха подготвени изображения със светски сюжет, с митически сюжет, проекти за театрален декор, икони. Отборите трябваше да изберат четири от тях и да им направят „фрагментарен паспорт” – описание на символиката, композиционните странности, посланието на визията. Публиката също бе включена. Играта имаше музикален фон – изпълнение на пиано на Христо Владов от 10 „а“ клас. Оригинални бяха коментарите на двата отбора върху „Менини” на Веласкес, „Джокондата” на Кадиу, тревненската икона на св. Илия, „Ключът към свободата” на Рьоне Магрит и др.
„Целувката” на Густав Климт се оказа любимо изображение и на двата отбора. Може би защото Климт вижда в единението на мъжа и жената много повече нежност, отколкото страст. Може би заради нежните спирали – издържаните в златисто символи на безкрайността, покриващи женската фигура.
Прекрасно е, че всяко дете набавя свой тълкувателен опит, свой символен хоризонт. Смелостта му да представи това „на сцена”, пред публика възнаграждава детето с умението да преценява достойнството на усилията си и да желае усъвършенстване. „Това е израстване“ - отбеляза Директорът на ПМГ госпожа Цветана Кюмюрджиева.
Децата гонят нивото на възрастните и го разбират. Боравят с материята на „големите” - това е постижение за тях. А са само ученици.
И всеки се вълнува не само за своя успех, но и за УСПЕХА на тези, с които е заедно.
***
Децата, които израстват днес, ще трябва да поемат отговорност за… изобщо не знаем за какво! Това е първостепенен въпрос на нашето време: възпитанието е призвано да помисли, да подготви децата за живот, който възрастните не знаят какъв ще бъде, който се променя непрекъснато… Винаги е било така… 
    „Всичко е език” 
(Долто).
Ние, възрастните, сме в началото на детския път. Защото сме тези, които изпращат децата. И колкото повече ги подкрепяме, толкова повече те ще обогатят неизвестния бъдещ свят със своята човечност.
Техният интелект, любовта им към книгите и красотата, тяхната топлота ще бъдат гаранти на Доброто.

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни