Поет, издател и писател, дюлгеринът Минчо Г. Минчев само мост не е пробвал да гради

бояна пенчева



Който следи литературния живот в местната общност, трябва да познава Минчо Г. Минчев. И вероятно е забелязал, че Минчо обвързва творческите си намерения с измененията на времето - в метеорологичен смисъл.

Той казва например: „Пет зими работих над антологията „Стряха над Янтра“... две зими съм посветил на следващата антология със съвременни автори... през зимата на 1993-та регистрирах издателската къща „Луна“ и така нататък.

Тази снежна творческа лаборатория има едно-единствено обяснение. През лятото поетът, писателят и издателят Минчо Г. Минчев се превръща в майстор дуварджия.

Повечето хубави къщи - реставрирани, в тревненското село Скорците са с Минчови огради и дувари. Името на габровския поет от Кряковци се знае чак до Кралев дол, Пернишко, Но тук, в Скорците, в това планинско селце, което по красота и архитектура съперничи с Боженци, майсторлъкът на Минчо просто грее.

Поводът да се сетим за дуварите не е рекламен трик с отварянето на строителния сезон, а една идея на бившия директор на Регионалния исторически музей Петър Тоцев.

Тоцев се интересувал от майсторите на суха зидария в световен мащаб, запознал се задочно с представители на dry masonry (суха зидария) от английската и френската строителна традиция и решил да предложи на Минчо Минчев да представи теоретично традиционния занаят в Габровския край.

„По света може би има около 120 човека, които са признати за майстори на сухата зидария. Но аз като габровец и историк не познавам друг човек, освен Минчо Г. Минчев, който работи и спазва старата автентична технология и едновременно с това може да я опише във вид, който да остане като ценен документ. Затова му предложих да работи върху подобен материал.“

Редакцията помоли поета дюлгерин да публикува един по-кратък вариант на неговия метод „суха зидария“, защото освен че е много красиво да се работи с камък, е много модерно да се реставрира максимално автентично. Самият Минчо обича да цитира дългогодишния директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна Цветан Колев, който оценява предимствата на камъка с категоричното „Тухлата е проста работа“.

Първият дувар на поета е преди 22 години. То не е прохождане в занаята, а направо майсторски изпит като при Уста Генчо Кънев. Защото Минчо се главил да направи 30 метра дувар, висок два метра, плюс портата. И то не на кого да е, а на къщата на архитект Росен Минков в село Скорците. Същият софийски архитект, който получи първа награда в „Интериор 2007“. Минков остава толкова доволен, че взема Минчо със себе си в Германия и му поверява реставрацията на триетажна сграда в Берлин, строена 1901 година.

Тази бърза кариера за поета не е свързана нито с пари, нито със слава. Каквото изкара, той го влага в издателска дейност. През ИК „Луна“ са минали около 130 заглавия, повече на габровски.

Странен човек е Минчо, странен и разностранен. Ако нещо силно е искал в живота си, то е небето. Има 30 часа във въздуха и ярък спомен от първите свръхзвукови самолети на летище „Узунджово“ преди 60 години.

Подобно на повечето признати приживе творци от XX век, Минчо Г. Минчев е работил почти всичко в сферата на културата - литературен сътрудник, редактор, главен редактор, библиотекар, методист, театровед, краевед, музеен уредник, издател... Впрочем той е единственият издател, чийто офис е на открито - на Рибарника в квартал Кряковци. Офис, отворен денонощно и целогодишно както за сериозна работа, така и за приятели.

„Само мост не съм градил... - замисля се Минчо. - Не знам, но ме влече майсторлъка. До 80-те години бях поет-дърводелец. Правих шкафове, библиотека, бюра за децата... Баща ми беше дърводелец, правеше дограми. Дядо ми Минчо беше ковач-ножар, прадядо ми - също ковач и ножар. Това е било поминък в Габрово. Когато минава Феликс Каниц през 1871 година, това го впечатлява - 20 къщи - 17 ковачи и 3 търговци.“

Безшумно и скромно Минчо Г. Минчев направи три големи неща за Габрово.

Първото вече не съществува заради обществено-политическите промени, но с невероятен труд и безпристрастност Минчо изгради тематичен музей на вълненотекстилната индустрия. От труда му остана само книгата „История на вълненотекстилната промишленост в Габрово“.

Второто е признатите за изследователски принос две антологии - „Стряха над Янтра“ и „Славейкови гнезда“.

Третото - първи превод на съвременен български език на „История во кратце о болгарском народе словенском“ от йеросхимонах Спиридон (1792 г.).

Поетът Минчо Г. Минчев реди дувар в тревненското село Скорците с интернационална бригада. Помощник на майстора е друг поет - Михаил Бъчваров - Бондар. Михаил е автор на 4 поетични книги и един документален филм, превеждан на руски, украински, белоруски и молдовски език. Роден е в село Чийший, историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Потомък е на български преселници от 1812-1813 г. Прадядо му Димитър Бондар е един от над 200-те бесарабски български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. В строителната бригада често се включва Почетният гражданин на Дряново и носител на Априловска награда за цялостно литературно творчество - Габрово (2008) Генчо Витанов. Впрочем и баш майсторът Минчо е със Специална Априловска награда на Община Габрово за цялостно творчество (2006)



КАК ПРАВЯ СУХА ЗИДАРИЯ



Книги не съм чел, нито съм питал как се работи – гледал съм. От малък гледам каменната стена над нашия двор – как камъкът е нареден на редове, как са свързани (застъпени, вързани) горните с долните камъни. Първият етаж на нашата плевня (дама, зимника) също е зидан с камък и кал. Същото се отнася и за по-старите къщи. Когато зидът е по-висок, постройката се опасва с дялани не дебели дъбови греди, които в ъглите сключват сложна, но стабилна връзка, като се закопчават, без да се ползват гвоздеи. Така че от малък окото ми е свикнало с каменната зидария и съм я заобикнал.

За пръв път ми се наложи да направя малък каменен зид през 1968 година. Дойде един стар майстор да ме види как работя и започна да ми дава акъл: „Такачка, такачка (така, така) нареждаш камъка малко легнал навътре и слагаш малко пръст”. Аз не харесах този метод и оттогава до днес работя, без да слагам пръст в подпорните стени - дупките в зида попълвам с дребен камък. Задължително! Дребните камъни попълват зида вместо разтвор.

От 1968 г. до есента на 2016 г. между другото съм работил и каменна зидария, а последните 20 години – всяко лято по 7-8 месеца, като съм изработвал около 20-30 куб. м зидария на лято. Дори преди да зидам тухли, започнах с камъка.

Когато правя подпорни стени (обикновено при нас теренът е стръмен), събарям стария дувар и нареждам камъните на 1 метър от началото на новия зид. Опъвам канапа, вързан в двата края на забити в земята железни пръти (Ф 12 мм), и откопавам не дълбока ивица (около 10-15 см) и започвам да редя. За първия ред избирам по-едри камъни, подреждам ги по канапа и ги начуквам с матарата (по-голям чук) да стъпят добре и залепнат в земята. А за оформяне на камъка (налага се да му се даде по-добра форма) използвам малък чук с тъпа част и острие на секач.

Дебелината на зида е обикновено 50 см, ограничавана с четири метални пръта в двата края на зида. Стената се прави отвесна, камъкът – по канап, всеки камък е на терзия (хоризонтален) във всеки ред. Камъните във всеки следващ ред се поставят така, че да застъпват допрените камъни от долния ред, т. е. да завързват снадките. Върху по-дългия долен камък нареждам по-малки, а върху няколко малки – по-дълъг.

Така се получава здраво застъпване. Изравнявам зида по двата канапа, когато зидът е с две лица, а в средата попълвам с дребни камъни. Никой камък не трябва да куца. За целта се подлагат малки плочки – има плочки до 3 мм. Такива тънки плочки (наричани чивии) се напъхват в лицето на зида и по-късно, за да се скрият по-големите дупки. Камъкът се подбира така, че като се погледне отстрани, да лови окото с естетическото си подреждане.

Има няколко начина за подбиране на камъните. Може един ред да бъде с еднакво дебели камъни, обхванати под тях и над тях с каменни плочи. При друг метод в реда се поставят на разстояние един до друг едри камъни, а помежду се попълва с каквито има. И отново редът се обхваща с каменни плочи. Каменните плочи обхващат по-голяма площ и така зидът става по-здрав. Освен това, ако сред камъните се открие някой по-интересен (кръгъл или с някаква особена форма или цвят), той се поставя на лично място - изпъква и краси зида.

Ако искаме да направим ниша (пезул) в стената, има два начина. Първият е като всички стени на нишата са от обработени каменни плочи (дъно, стени, под и таван). Камъкът се обработва само с чук - в никакъв случай с рязане. И плочите се чупят с чук - особено те - задължително, дори при покриване на къщи. При втория начин вертикалните стени на нишата се зидат от камъни с поне един прав ъгъл. Върху плочата на нишата също може да се постави интересен цветен камък. Оставя се и по-широк камък да се изпише годината или името на майстора.

Накрая, след като зидът е завършен, се покрива с каменни плочи, подравнени на дължина по канап и издадени навън от зида около 3-4 см. Плочите са хоризонтални или с лек наклон напред. Ако зидът е подпорна стена, накрая зад него се насипва пръстта – по-добре е, ако се насипят дребни камъчета (фракция), които служат и за дренаж.

Има две поговорки в случая: „Всеки камък си знае мястото” и „Чивийките красят зида”.

За чивийките (хоризонтални или вертикални) съм съгласен, относно „мястото” обаче моето правило е: „Всяко място си иска камъка!”. Защото камъкът се избира според мястото, където трябва да се постави.

И друго: майстор, който работи каменна зидария на норма, той няма да направи хубав зид. Защото каменната зидария е художествена изработка.

31 януари 2017 г. Майстор: Минчо Г. Минчев, с. Кряковци, Габровско



На снимката: Реставрирана къща на Скорците, Тревненско, дуварът, направен от майстор Минчо е 30 метра дълъг и 2 метра висок