Общинските съветници в Габрово обявиха Йордан Хаджиев за Почетен гражданин. Писателят им благодари с прекрасен хумор

Общинските съветници в Габрово

Пресинформация

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Общинските,

Уважаеми общински съветници, господин председателю, госпожо кмет, господин областен управител, драги съграждани, благодаря за гласуваното ми доверие и оказана чест, дано не съжалявате! Ние, българите, след всяко гласуване започваме да си бием главата. Искам да декларирам, че не съм купувал гласове, но манипулации от двама-трима приятели имаше.

Преди години нашият именит писател Станислав Сивриев, помните го от Боженци, ме попита: „Дане, знаеш ли кое е първото условие да наградят един автор? Първото условие е да не са го чели“. Затова и аз сега, уважаеми съветници, искам да ви благодаря за доверието, което сте ми оказали, без да сте ме чели. Разбира се, може да има изключения – например арх. Николов, кой знае защо, ме чете. Също и г-жа Христова, тъй като тя в качеството си на кмет е длъжна всичко да знае. Навремето редовно ме четяха и в милицията, преди да ми заведат дело. В този малко суетен момент изпитвам и съжаление, да не кажа горчивина – хората, които най-искрено биха ми се зарадвали и най-много биха се ядосали, вече ги няма. Няма я и баба, която щом станеше дума за мен, повтаряше - свраките да го ядат, за нищо не става! Когато въпреки заклинанията й приключих науките си и щях да ставам адвокат, комшийката баба Магдалена рекла: „Ма, Евгенийо, Вашият си взел изпитите, дипломирал се”. Баба и без това засегната от новината, отвърнала: „Мари, учи се да ослепей!” След две години обаче пак се стигна до нейното – съкратиха ме и тя веднага рекна: „Що не кажеш, че са те изгонили!”

През целия си живот съм работил на пет места, на четири от тях ме уволняваха. Сега съм пенсионер и очаквам последното дефинитивно съкращение, както казват лекарите. Няма да се трогна - като дойдат ония да ме прибират, ще им покажа пръст – изтървахте ме, стигнах осемдесет!

С баба не сме престанали да си приказваме. Успях да й се обадя по виртуалния телефон:

- Нали разправяше, че не ставам за нищо, а ме наградиха, туриха ме на почит!

Веднага отвърна:

- Белки се намериха по-глупави от теб?!

А на Габрово съм неизмеримо благодарен – повечето от сюжетите съм ги взел оттук. Слава Богу, героите ми не свършват. Само че да се разберем - писателят няма никаква файда от умни, честни и почтени, възпитани, редовни хора - тях никой не ще да ги чете. Читателят се радва на глупаци, особено ако са големи, на лъжци, крадци и мошеници, иска описания на изнасилвания и убийства. За съжаление, навремето един от главните прокурори ми каза: „Абе на вас в Габрово и престъпленията ви не струват много!“ Все пак три пъти ми завеждаха дела. Всъщност, първия път беше по студентско време, Унгарските събития. Миналата година се чух с един колега, също пенсионер, бивш полковник от Държавна сигурност. Питам го:

- Абе, Орешаре, ти като си бил такъв-онакъв още навремето, кажи кой ме натопи тогава, кой ми даде дестинация в централния затвор?

- Как кой бе, Данчо - аз, Гергов, Тунчев, Лулев. Поискаха ни двама, избрахме теб и Крум (Неврокопски). Олеле, ще ти пратя наемен убиец, сега услугите им поевтиняха.

- Добро ти направихме бе, Данчо!

- Ти на килията добро ли викаш?

- Ами ти още тогава започна да пишеш, няма голям писател, който да не е лежал в затвора…

Като помислих - точно така, вярно. Само че аз малко изкарах в пандиза, можех да стана по-голям писател… Втория път ме бяха подели литературните началници – професори начело с акад. Пантелей Зарев. Струпаха ми на главата над десет обвинения. Спаси ме министърът на МВР Димитър Стоянов, рекъл: „Ами на мен като ми хареса!“ Бяха парадоксите на социализма - професорите бранеха държавата, а държавният министър бранеше естетиката. Третия път ме натопиха от Америка – кореспондентът на „Нюйоркър” за Европа дошъл и в България. В София му казали, че има такъв и такъв весел град Габрово. Доведоха го при мен, съпровождаха го няколко души. Приказвахме цял час, накрая му препоръчах да завърши статията си с българската поговорка „Светът ще свърши, глупаците - няма“. Той така и направил, но добавил от себе си – светът ще свърши, каза Йордан Хаджиев, но глупаците, дето ни управляват, няма да свършат. Беше в Живково време.

Понеже идат избори, да ви кажа виц. Един кандидат за народен представител получил на изборите три гласа. Жена му казала: „Признай, че имаш любовница!“

Да не забравя – имам поръка от жена си да благодаря и на нея. Заслужава - гледа ме, храни ме, преписва съчиняванията ми, даже ги редактира. За 50 години ме е похвалила четири пъти. Когато докторите ме бяха изтървали горе в болницата и арахангелът дошъл, не ме даде – проклет характер! Когато аз да я взема или тя мен я попохвалих пред майка си, но взех да прекалявам и добавих: „Види ми се, че ще има и кусур – проклета“. „Нищо, каза майка, зла кучка къща пази.“

Казах си всичко, стигнах до горе, време ми е да тръгвам надолу.