Надежда Лазарова: „Музиката е същината на моя живот”

Вела Лазарова

Надежда Николова Лазарова е родена в Габрово. Завършила е Средно музикално училище - Русе, Българска държавна консерватория /НМА „Проф. Панчо Владигеров”/, специалност - пиано. Корепетитор и диригент на Представителен пионерски хор - Габрово /1963-1969/, Хор на учителките, хорове при заводите „Болшевик”, „Капитан Дядо Никола”, „Георги Генев” в Габрово и др. Дългогодишен преподавател по пиано в Школа по изкуствата „Емануил Манолов” /1969-1998/ и директор /1979-1990/.
Член на: настоятелството на НЧ „Нов живот 1906” в с. Кметовци, Габровско, Граждански комитет „Памет габровска”. Участва в краеведски научни конференции. Автор на публикации в местния и централен печат.
Има пет самостоятелни изложби - плетива на една кука, от които пердета с картини от възрожденско Габрово, габровски хумор и др. Единствен участник от България в Международна изложба „Ажурът в изкуствата и занаятите” в Рига /2014 г./, когато градът е европейска столица на културата. Дарител.
Автор на две книги: „Надежда за нов живот” - история на с. Кметовци /2006 г./ и „Бойците на кметовския край 1862-1945 г.” /2012 г./.

- Г-жо Лазарова, от детството ли сте свързана с музиката?
- Вкъщи много се пееше и свиреше. Баща ми Никола Лазаров, занаятчия - мебелист, беше запален любител - музикант. У дома имаше най-различни музикални инструменти - окарина, мандолина, китара, флейта, кларинет. Татко е бил барабанист в прочутия „Джаз Керков”, свирил е в мандолинен състав. Даже беше почнал сам да прави мандолини. Една негова мандолина съм показвала в моите изложби с ръчна дантела. Обичаше да разказва забавни моменти от „Бала на лудите”, празника Габровската олелийня, за габровските зевзеци: музиканта Александър Керков - Керката, Нуню Фотографа /Нуню в кацата/ - цар на ругатните и импровизациите, Димитър Сливков /Салютов/ - цар на поетите, Мичето Момин /Димитър Митев/ - балетиста.
Когато татко разбира, че се открива Детска музикална школа, една от първите открити в страната, ме заведе на приемен изпит в Карагьозовата къща на ул. „Николаевска”. Бях приета да свиря на пиано. Да се упражнявам ходех в школата или в театъра /читалище „Априлов-Палаузов/, където той работеше. Тогава приемаха повече цигулари, които имаха инструмент. Първи учител по цигулка беше Петър Чаракчиев, един от основателите на школата. Негов възпитаник е Минчо Минчев.
Едва в VII клас ми взеха пиано под наем. За съжаление същата учебна година като завърши обучението в Музикалната школа, пианото беше върнато….
- Кой беше първият ви учител по пиано?
- Първата ми учителка по пиано в Музикалната школа беше многоуважаваната Ерипсимия Пръвчева /1923-1997/. В Консерваторията нейни преподаватели са били известните български педагози и композитори Андрей Стоянов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев. Тя ръководи Детската музикална школа, един от пионерите в страната на извънучилищна учебна институция по изкуствата, от основаването й в продължение на близо три десетилетия. Ерипсимия Пръвчева беше отличен клавирен педагог. Взискателен и строг. Нейни ученици са Ружка Чаракчиева, Богдана Пенчева, Бистра Мамулева и още много пианисти и преподаватели в училища, школи, музикални гимназии.
- Какво бе развитието на Музикалната школа?
- Започнала с 25 ученика по цигулка и пиано, Детската музикална школа има възходящ път. Постепенно се налага като представителна институция за музикално обучение с все по-нарастващ авторитет. Разширява се кръгът на изучаваните инструменти: през учебната 1954/1955 г. е въведено изучаването на акордеон, следващата година - флейта, след нея - виолончело и контрабас. В края на 50-те години е открита и балетна школа с два отдела - класически и характерни танци. През 1960 г. е открит и отдел по изобразително изкуство.
Възпитаник на художника Божидар Ковачев е големият български карикатурист Христо Комарницки. С изявена гражданска позиция неговото име особено се открои напоследък с нашумелия вестник „Прас прес”
Детската музикална школа прераства в Детска школа по изкуствата и получава името на първия български композитор Емануил Манолов, който е роден в Габрово. Успехи имат струнният оркестър с диригент Гочо Генев, акордеонен оркестър, камерни състави.
Не изминават и десет години към отдел „Музика” са включени духовите инструменти - кларинет и тромпет, народните инструменти - гъдулка, кавал и тамбура. Към отдел „Изобразително изкуство - скулптура.
Своята 25-годишнина школата посреща с 632 ученика. За четвърт век броят на учениците е нараснал 25 пъти. Те участват във всички прегледи и конкурси в страната. През 1961/62 г. Радио София организира преглед на детските музикални школи, в който габровската школа заема второ място, а цигуларят Минчо Минчев
/1950 г./ става първенец.
От особено значение е творческата връзка с изтъкнати български композитори проф. Николай Кауфман, проф. Александър Райчев, проф. Пенчо Стоянов, проф. Парашкев Хаджиев. Провеждат се срещи и концерти, когато малките пианисти и цигулари изпълняват техни творби.
Детската школа по изкуствата има свое място в цялостния културен живот на града.
- Музикалното обучение и възпитание в школата дава своите плодове.
В средата на 70-те години в струнния оркестър, дирижиран от преподавателя по цигулка и виола Асен Йосифов, свириха утвърдените днес музиканти с високо изпълнителско майсторство: Вяра Сергеева, професор в Музикалния департамент на Държавния университет на Южен Кънектикът в Ню Хейвън, САЩ; Деворина Гамалова, която повече от 20 г. живее в Англия и преподава в престижни университети в Лондон и Бирмингам; Камен Петков, преподавател, мениджър на Илинойския симфоничен оркестър, организатор на няколко издания на Международната лятна академия - фестивал на камерната музика в Габрово с участници от САЩ и България; Иван Стоянов, възпитаник на Мария Лесева и Асен Йосифов, четвърт век диригент на Габровския камерен оркестър, директор на Международния фестивал „Дни на камерната музика” в Габрово, от 2008 г. е постоянен гост-диригент на камерния ансамбъл „Софийски солисти” и др. Автор е на камерна и театрална музика, на много аранжименти за камерен, симфоничен и духов оркестър. В творческо сътрудничество е с най-големите български композитори, певци и инструменталисти между които Минчо Минчев, Георги Бадев, Йосиф Радионов, Ангел Станков, Виктор Чучков, Ружка Чаракчиева и др.
- Избирате професионалният път на музикант.
Хоров диригент ми беше мечта, но професионалният ми път бе на клавирен педагог в Детската музикалната школа от 1969 г. и директор /1979 – 1990/.
- Какво ви водеше в пътя на клавирен педагог?
- Натрупала известен професионален опит от Детската музикална школа в Севлиево знаех, че индивидуалният подход с децата е много важен. Стремяла съм се да им разкрия, да почувстват красотата на музиката. Да се научат правилно да работят с инструмента, да не изпитват страх от сцената. Да изпитват удоволствие от изпълнението си. Да откриват истински стойностното в изкуството.
Радвам се, че и до ден днешен срещам уважението и хубавия техен спомен от уроците ни. Гордея се с тях. Израснаха хора с престижни професии. С мнозина сме приятели. Едни станаха лекари /джипито ми е моя ученичка/, други са колеги преподаватели, успешни хорови диригенти. Чудесно е да получаваш признателността им. Гери Балевска, малката Гергана Стоянова, постъпи в Русенското музикално училище, за което учителката й по пиано ми благодари. Завърши музикална академия. Участва в дамска камерна формация. Беше в екипа на диригента Христо Недялков в Детския радиохор. Преди няколко години основа и дирижира Госпал хор - София. Албена Добрева, една от най-талантливите ми ученички в шести клас се запали по флейтата и я отстъпих на колегата Христо Белчев. Въпреки, че постигна отлични резултати с инструмента в , професионално се реализира като пианистка. Прави много добра кариера в Чили. Пианист е в Teatro Municipal de Santiago. От 18 години акомпанира опера и балет. Свири пиановата партия на Филхармоничния оркестър на най-добрия театър в Чили, един от най-престижните в Южна Америка. Отговорна и изтощаваща на моменти работа, но я обожава както и музиката. „Благодаря ви, скъпа учителко - ми пише on line - за уроците, които винаги тайно си желаех да не свършват толкова бързо, за винаги усмихнатото лице и посятата завинаги любов към музиката. Радвам се, че сега мога да ви се поклоня от сцената на красивия театър. Прегръдки от края на света”.
- Повече от десетилетие сте директор на Школата по изкуствата „Емануил Манолов”. Какво стоеше пред вас като приоритет?
Когато през 1979 г., поех ръководството на школата тя бе с изградени четири отдела: музика, балет, изобразително изкуство и художествено слово. Обект на посещения от колеги и специалисти от страната. Пример на организационен и методически опит, на редовни закрити продукции на децата с обсъждане на представянето им.
Преди да поема работата от уважаваната Ерипсимия Пръвчева, осъзнавайки ясно отговорностите, очертах няколко главни цели. Да се съхрани постигнатото и се надгражда в качествено отношение. Да продължи утвърждаване авторитета на школата на регионално и национално ниво. Успехите на школата и възпитаниците й да са достояние на широката публика.
По мое желание работихме съвместно няколко месеца с Ерипсимия Пръвчева за да навляза в административните отговорности, за които нямах подготовка и опит. Тя ми помогна много да преодолея страха. Окуражи ме в старта на ръководител. Заедно осъществихме мечтата й и бе разкрит още един отдел на школата - художествено слово. Преподавател беше Иванка Шишманова, многостранен талант, актриса от Кукления театър, която така поведе нещата, че до края на учебната година превърна отдел „Художествено слово” в „Театрален отдел”. Нещо много добро за художествените изяви на школата.
Поех Школата по изкуствата „Емануил Манолов” с около 750 ученици, чийто брой нарасна над 850 през 1990 г. Продължиха да функционират и да печелят награди камерните музикални състави, струнния и акордеонния оркестър. Музикалният отдел и Изобразително изкуство с класове по живопис, графика, моделиране /скулптура/ , приложен текстил имаха най-много изяви и участия в конкурси и прегледи.
Успешно вървеше работата с учениците изучаващи народни инструменти - пълен набор. С тях направихме оркестър, хор. Тези деца бяха основата на създадения по-късно Детски фолклорен ансамбъл „Габровче”, чийто първи ръководител бе хореографът Геньо Генев, а по-късно Лъчезар Захариев. Синът на Геньо Генев беше наш пианист, явявал се на конкурса „Светослав Обретенов”.
- Школата по изкуства е била истинска люпилня на млади таланти.
- Наистина. На прегледите на музикалните школи от района на Русенското музикално училище, към което бе и Габрово нашите ученици се представяха отлично и вземаха първите награди. Престижно бе участието на наши възпитаници и на Националния преглед на детските музикални школи, националния конкурс Светослав Обретенов,. На Петия национален фестивал на художествената самодейност /1978 г./ - струнният оркестър с диригент Асен Йосифов взема златен медал. Много са индивидуалните първенци.
Децата в школата получаваха много солидна подготовка. Много може да се говори за ролята на преподавателите. Почти всички преподаватели от музикалния отдел и габровците от Камерния оркестър /Иван Проданов, Ивелин Вълков, Христофор Михайлов и др./ са възпитаници на школата. Асен Йосифов успя да запази любовта им към родния град и истинското професионално приятелство. След като постъпиха в Средно музикално училище, той не им позволи да скъсат пъпната връв с Школата по изкуствата. Чрез нарочно създадения младежки камерен ансамбъл осмисляше ваканциите им, подклаждаше любовта към родния край.
- Кои вълнуващи моменти от школата пазят спомена на признание?
Особено вълнуващо беше честването на 30-годишнината на Школата по изкуства „Емануил Манолов”, когато на градското тържеството с концерт Минчо Минчев беше обявен за почетен гражданин на Габрово.
Незабравими са авторските концерти на Александър Райчев /1981 г./ и на Николай Кауфман /1986 г./. „…Да се завърнеш в родния град и да чуеш първото изпълнение на детските си пиески за пиано, изсвирени с толкова чувство и можене от възпитаниците на Музикалната школа, е нещо, което не може да се опише. Дълбок поклон пред ръководството на Школата по изкуствата „Емануил Манолов”, пред учителите по пиано - превъзходни педагози, пред моите чудесни съгражданчета - малките габровски пианисти” - отбелязва проф. Н. Кауфман.
Хубаво партньорство бе установено между Школата по изкуства и Унгарския културен институт, които две последователни години ни помогнаха да установим авторски концерти на композиторите Бела Барток и Ференц Лист.
- Трудни моменти за школата?
От началото на 90-те години започва рязък спад в броя на учениците.
През учебната 1993/94 г. те са 140. Обучението е в две степени - безплатна, субсидирана от Общината с издържан изпит - отличен и платена - с месечни такси. През 1997 г. , директор бе Петя Нанова, се проведе Национално състезание за пианисти „Франц Шуберт” с организатори ШИ „Емануил Манолов”, Община Габрово и Шубертово дружество в България.
През 1998 г. се пенсионирах. Следващата година се провежда Втори национален клавирен конкурс „Франц Шуберт”.
С програмата за финансова стабилизация на Община Габрово и съгласие на Общинския съвет ШИ „Емануил Манолов” е закрита от 15 юни 2000 г.
- Какво ви е носила винаги музиката?
Имах щастието да работя и да ръководя Школата по изкуства „Емануил Манолов” във време, когато тя даваше на децата на Габрово да се радват на школа - еталон за България. За нея Градският народен съвет /Общината/ отделяше субсидия, два пъти по-голяма от таксите, които родителите плащаха за обучението на децата.
В професионалния път винаги ме е водила идеята за добре свършена работа. Независимо дали съм била хоров диригент, клавирен педагог, автор на изложби – плетиво и на две книги, плод на задълбочени краеведски изследвания - музиката си остава същината на моя живот.