Майсторството на разказвача Стефан Северин в новата му книга „За какво беше всичко…”

Препоръчана!
Maastorstvoto-na-razkazvacha-Stеfan-Sеvеrin-v-novata-mu-kniga--Za-kakvo-bеshе-vsichkooo
Майсторството на разказвача Стефан Северин в новата му книга „За какво беше всичко…”
Тя беше представена на 2 ноември при голям интерес от страна на колеги, дългогодишни приятели и познати, много от които пазят трайни спомени от времето на Клуба на дейците на културата – Габрово, място на артистичната габровска бохема.
 Тя беше представена на 2 ноември при голям интерес от страна на колеги, дългогодишни приятели и познати, много от които пазят трайни  спомени от времето на Клуба на дейците на културата – Габрово, място  на артистичната габровска бохема. Клубът и неговите хора са намерили подобаващо място и в третата книга на Стефан Северин, журналист и радио журналист през 80-те години в Габрово. Гости бяха и редактора  на изданието Петър Генов, Тодор Атанасов, кмет на село Ново село.
 Да представи книгата от Пловдив специално бе дошъл, където Стефан работи и живее, Любо Лазаров също вестникар, приятел , радио журналист.
 „След  „Огледало за обратно виждане” (2011 г.), „Фейсбук не е танго за двама” (2017 г.) -  отбеляза той - вече държим в ръце и „За какво беше  всичко…”
 Преди 29 години и 2 месеца Пловдив уцели от тотото - роденият в Полски Тръмбеш, иначе габровец Стефан Северин дойде в града… Кое е ценното в неговата нова книга? Това е една странна амалгама, една мусака, която Стефан прави  сериозно и смешно, важно и с намигане. Знаете ли колко е трудно човек да намигне сериозно? Тази негова сплав от сериозен анализ, политика, ако щете сградостроителство, национална психология и … да вкараш в нея тънката северняшка усмивка, на която ние южняци завиждаме, наистина се иска майсторство.
 Другото, което прави впечатление. Преди половин година и аз се набутах в тая клюкарница наречена  Фейсбук, от която и аз не можах да се опазя. Все съм се чудил: А,бе Стефане, с какъв акъл ги пишеш тези неща? Той е нервак. Не може да изтрае. Както не може да изтрае, така разказва истории. В днешно време едно е да си неразбран. Много е гот да си интелигентно дистанциран с всичката тази гмеж около нас. Да говориш за супер извисени неща. Да казваш колко са верни междучовешките отношения. Колко е страшен Космоса! И какво става със световния океан. Всичко това е много важно.  Въобще не го иронизира. Да, ама бай ти Спас от съседния хълм взима 213 лева пенсия. Лекарствата му са 60 лева.  Спирам дотук… И точно тук е майсторството на разказвача.
 Той просто умее да разказва истории.
 Навремето Стефан е имал невероятният шанс да контактува в Боженци с едни титани, с едни великани на духа и словото. А ние туристите просто минавахме и възклицавахме: „ау, какви възрожденски къщи, ау, какъв резерват, каква атмосфера… А Стефан просто е попивал. Стефан е умеел за разказва истории… За това се иска майсторство, дами и господа. Който ще види тази книга и ще я прочете, надявам се, ще усети  точно тази разлика между него и останалите автори в безмерния днешен книжен пазар.
Едно време за да те издадат все едно е да се качиш на Джомолунгма. То бяха комисии, творчески съвети… Па има ли хартия, па няма ли? Сега е много гот. Всеки графоман сяда, приготвя 1000 - 1200 лева и издава…
 Сега си давам сметка защо Стефан е толкова свързан вече с Фейсбука. Той умее да изтегли от тази клюкарница важното.  Да хване същественото. Точно като един мъдрец на същата възраст…
 Нещо, за което наистина съм ви завиждал като пловдивчанин, на вашия  навремето Клуб на дейците на културата. Но, той ще разкаже за него.
 Да не преразказвам, защото ще излезе нещо като „Гарабет да изпее операта…”.
 Има и друго нещо във връзка с книгата. Като я отворите, да обърнете внимание на неговите истории. На умението му да разказва. Повтарям се и ще се потретя. В днешно време всеки, който се опитва колкото е по-неразбираем, по - труден да се прави на интересен. Не … “.
 Когато разказваше за своя творчески натюрел Стефан Северин сподели с усмивка за това, какво има в книгата - спомени, есета, случки, гневни статии, препирни,  наддумки от реалния и нереалния свят. В  шест раздела той е разкрил себе си.
 „Книгата е донякъде юбилейна - отбеляза той. Петдесет години журналистика. Избрах 1968 г., като начало на моя творчески път, когато спечелих първа награда на списание „Родна реч” за литературно-критично есе. Тогава ни събраха в София, в ресторант „България”. Наградата ми връчи Георги Джагаров, председател на  Съюза на българските писатели.
Веднъж в интервю за един сайт на въпроса „Как да определя родното ми място? Отговорих:  Полски Тръмбеш беше моето детство.  Габрово е моят творчески растеж. София беше мъките на един провинциалист в големия град. Пловдив - романтичен и сантиментален беше политическата мелница, в която оцелях.
 В Габрово попаднах на Емил Елмазов, който ме тласна към журналистиката.  Даде ми куража…
 В тази книга много ми е скъп разделът за Клуба на дейците на културата в Габрово.
 Дванадесет години съм бил един от най-редовните в него. Ичо (Христо Елмазов, потомствен ресторантьор), съдържателят, може да потвърди. Нямаше ден, в който да не мина през клуба. Навремето това беше нашият Фейсбук. За поетите потапянето в клуба бе бягство от лапите на бодлеровското чудовище - скуката. За художниците - бунтарско отвращение пред житейската проза и остра неприязън към еснафското благоприличие. За журналистите - изгубване на цензура и спирачки… Там нямаше разговори за политика. Ние обсъждахме какво е издал в. „Литературен фронт”, „Пулс”, дори в списание „Пламък”. Това бяха нашите творчески разговори. В книгата съм описал много истории.  Срещите, разговорите, невероятно свързани с мен.
 На някой може да се стори, че не е било така… Това, което съм описал е моят Клуб на културните дейци.
 Няма да забравя уроците на бай Орлин (Василев): „Където и да сте, не зяпайте. Наблюдавайте. Наблюдавайте хората. Мислете: какво им тегне в момента, на къде отиват, къде ги стяга чепикът”. И това го практикувам толкова много години. Съзнанието ми работи -  в автобуса, колата, във влака.  Навсякъде наблюдавам хората.
 Станислав Сивриев беше по-фина история. Бай Орлин сечеше яката. Не признаваше нищо. Чапрашик (забъркан, объркан) човек...
 Името Северин е псевдоним. Трябваше да се подписвам с различни имена, когато имах няколко материал в един брой. Казаха ми: „Измисли някакво име. Всички варианти на твоето име ги изчерпахме. Вземам, имаше един речник на псевдонимите, и отгръщам на буквата „с” и хоп -  Северин.  Казвам на секретарката: Пиши Стефан Северин. Дълго време името вървеше на второстепенни материали. Полека се обърна. Това име стана водещо. В Габрово вече ме знаеха.  Излезе обаче една моя голяма страница във в. „Пулс”, тогава с главен редактор Божидар Божилов. Минава време и отивам за хонорар в София. Редя се в редакцията на опашка и чакам. Оказа се, че по паспорт името не е същото… В Габрово с двама свидетели Панка Генева и Маринчо Пелитев узаконих името Стефан Северин…”.
 Мислите на Стефан се допълват  от обръщението към читателите в книгата: „Казват, че колкото и надалеч да пътуваш, спомените все те следват в багажника. Който е водил отчаяна битка с думичките и се е потил да ги вкара във войнишкия строй на изреченията - слово, е усещал навярно ледената тръпка пред бялата пустиня на листа.
 Казвах си: „Животът на всеки е едно изречение, слагаме запетаи, а си мислим, че това са удивителни. И почваме уж изначало да редим дните -  думички”… И жестокият въпрос: „За какво беше всичко?!” - да подклажда нощните ми бдения”.
Стефан Северен подари много книги с посвещение и благодарност.
 Гостоприемен домакин на литературната вечер и спомоществовател на книгата  е Галя Банковска, управител на фирма „Веда Консулт”.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Култура

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня