Маргарита Калчева: „Усещам възрожденския дух на габровската публика“

  - Г-жо Калчева, добра среща отново в Габрово.
 - Благодаря. Идвам и свиря тук с много обич, много желание и  нетърпение да се срещна с колегите от оркестъра и неговия диригент Иван Стоянов, с чудесната публика. Да знаете от кога чакам това идване! Тук е и моята учителка от Средното музикалното училище „Панайот Пипков” в Плевен, Ирина Комитска, която девет години е част от Габровския камерен оркестър. Като всяко малко дете и аз започнах с пиано.  Голямата цигулка - контрабасът се появи именно благодарение на нея. Бях на 9 години, когато срещнах моята красива, мила, излъчваща доверие млада учителка Ирина Комитска. Много бързо свързах инструмента с нея и започнах да свиря на контрабас.
 От всички срещи с публиката в Габрово усещам възрожденския дух запазен през изминалите години. И забележителната атмосфера, в която хората тук наистина носят духа на възраждането, духа на будителите. Не така често се среща публика, която разбира и желае да слуша музика.
 - Този път изборът ви на произведения бе воден от какво?
 - Последната ни среща  с габровската публика беше преди три години.  Тогава изпълних Концерт за контрабас и оркестър от австрийския композитор Дитерсдорф и от същия композитор и един много красив дует за виола и контрабас.
 Сега поканата  дойде във връзка със 110-годишнина на Марин Големинов, чието  име остава изписано със златни букви в историята на българската музикална култура.Тази вечер свирих едно от малко изпълняваните негови произведения  „Концерт за контрабас и струнен оркестър”. Имах голямата чест, да го изпълня за първи път в България лично с автора  през 1994 / 1995 г. Един много мил спомен. От неговата ръка имам писани ноти, добавени щрихи върху това, което сме свирили.
 Свиренето с композитора е голяма емоция. Дали ще изпълня авторските виждания в досега с него? В същото време той бе много земен човек.  Напътствайки даваше свобода да изпълня по своя начин неговата музика. Сега всъщност възраждаме този концерт. Трудността идва от това, обикновено инструментът е в оркестровата група, а сега съм отпред като солист. С колегите се справихме чудесно и се радвам, че публиката ни прие отново.
 Относно първата в концерта пиеса от Бах, това е една необикновена трактовка. В последните години реших да посегна към партията на втората цигулка, аранжирана за контрабас за да може по  някакъв начин и аз да се докосна до този концерт, който много харесвам. „Концертът за две цигулки и оркестър в ре минор” вече го изпълних в  София и Плевен  с различни солисти. Тази вечер свирих с вашия изключителен цигулар Христофор Михайлов. С него сме учили заедно още в Музикалното училище в Плевен.
Нотите на произведението  получих от много известния контрабасист Енчо Радоканов, който от много години живее в Стокхолм, Швеция.
 - Оркестърът на БНР има нови диригент. Как се развива репертоарът?
 - Да, имаме нов диригент Марк Кадин с когото започнахме втори сезон. Украинец по рождение. Учил е в Москва. Там е семейството му. Той дойде от Литва, където е бил диригент на оперно - музикален театър. Много се радвам, че се съгласи и дойде да поеме кормилото на нашия оркестър. Той се чувства  много добре в България.
 Сега сме в 70 юбилеен сезон на оркестъра. На 1 февруари под диригенството на Марк Кадин ще изпълним и този „Концерт за контрабас и оркестър” от Марин Големинов. Допада ми неговия начин на работа като музициране. Познаваме се повече от 16 - 17 години. Той е гостувал на нашия оркестър всяка година. Повечето програми с българска музика се дирижират от него в момента.
 Програмният репертоар на оркестъра не винаги идва от страна на диригента. Паралелно върви концертната ни и звукозаписна дейност.
 Симфоничният оркестър е част от Музикална къща - БНР (биг бенд, смесен хор, народен оркестър, детски радиохор), който се ръководи от директора Теодосий Спасов. Някои от програмите ни са  поръчкови - с автори, които ще бъдат включени в концертния сезон. Ще честваме и композитора Георги Минчев  (на 1 февруари), който е ученик на Марин Големинов.
 - Работили сте продължително в симфоничния оркестър на град Каназава. С какво Япония ви впечатли?
 - Последните девет години професионалният ми и личен живот бе разпределен между Япония и България. Наистина бях по време на трагедията с ядрената електроцентрала във Фукушима (2011 г.).
 Японската традиция е възпитала хората в такава самоотверженост, дисциплина и солидарност, че наистина японците са борбен народ.
 Пътувах в посока Япония, когато всички европейци се връщаха, бягайки към родните места. Бях единствената европейка в самолета. Около мен бяха само японци, които ме гледаха с възхищение.
 Град Каназава с население повече от 2 млн души е разположен на най-големия остров Хоншу (на Японско море между Япония и Корея) и се намира на 300 км от Токио и на 356 км от Фукушима. Рибарското селище наблизо е заминало в океана. Радиационният облак е отишъл в друга посока. Японците се прекланят пред европейците, които оставаха  в онзи момент. Бяха организирали доброволчески отряди.  Всеки доброволно желаещ японец (музикант, лекар, учител …) бива три дни командирован във  Фукушима да помага. Да разнася храна, вода, да се грижи за деца, възрастни хора… Много от доброволците се разболяват от радиацията и умират. Лично аз познавам поне трима души, които отидоха  и слава Богу при тях всичко е наред. Самите японци не говорят за тези неща. Моите колеги от оркестъра не говорят. Не се коментира. Всички вървят с гордо вдигнати глави без никакъв стрес, без никакви притеснения….
 Оперно-симфоничният оркестър  в Каназава е от около 50 души музиканти. В година се поставят поне 4-5 опери, включително японски, от Верди, Моцарт и др. Емил Табаков също гостува и дирижира. Свирила съм неговия  Концерт за контрабас и оркестър.
 - Нови Ваши проекти в България?
 - Много камерна музика, много солови концерти. В началото на ноември свирих в моя роден град Плевен - два концерта с Велислава Шойкова, концерт  за контрабас и кларинет с Данчо Радевски, бях солистка и на  симфониета „София”  с концерта на Бах. След Габрово е концертът с радиооркестъра в зала „България”. Очаква ни турне в  Южна Корея с пет концерта и диригент Марк Кадин.