Христо Митев: „Оркестър „КО” беше харесван от зрители и уважаван от колеги музиканти”

Христо Митев: „Оркестър „КО” б

Бояна Пенчева

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Христо,

(трета част - продължава от миналия вторник)Няколко дни в Габрово преписвахме партитури за нашия Биг бенд, но вече имахме репертоар от пиеси, които всеки ден звучаха по Радио София. Контактите ни с Йосиф Цанков продължиха и по-късно. Концертите на оркестъ

Добрев беше включил в нашия репертоар свои патриотични пиеси, които не се възприемаха от зрителите и ние ги изключихме от програмата. Йосиф Цанков, който беше във Варна за своя втори юбилеен концерт с Биг бенда на Българското радио и телевизия, проведе телефонен разговор с Добри Добрев и ние продължихме турнето.

На честването на Йосиф Цанков във Варненската опера част от музикантите на габровския оркестър бяхме в ложата зад юбиляря.

С разрешената програма изнесохме концерт в Дома на транспортните работници. Оркестър „КО” откриваше своите концерти с „Те амо“ - пиеса, закупена от Димитър Ганев. На концерта дойде Христо Чолаков - Чандо. Така станахме два баритон-саксофона, изживяването беше невероятно, публиката ни аплодираше дълго. Този добър музикант, съпруг на Бригит Чолакова от БНТ, загина на 21 декември 1971 г. заедно с Паша Христова, Николай Арабаджиев и други пътници - самолетът падна на летище София при излитане за Алжир.

През 196З г. Христо Чолаков ми осигури метален мундщук за баритона (от негов колега), с който инструментът имаше друго звучене.

Ще се върна малко назад във времето, когато бях студент в София и си идвах да свиря в Габрово. В периода 1950-1960 г. в Габрово имаше режим на тока за държавните предприятия. Техните почивни дни бяха в различни дни през седмицата. За младежите се организираха забави. Големи забави ставаха в салона на Машинния завод. През 1958 г. беше създадена първата джаз формация: саксофони - Владимир Шкодров, Захари Захариев и аз, Христо Митев; тромпети - Илия Раев, Петър Алексиев; китара - Стефан Гатев; бас китара - Марин Маринов; акордеон - Кольо Коев (Джони); вокал - Димо Димов, и барабани - Христо Александров. Александров беше и организатор, който ми плащаше пътни от София до Габрово и обратно. Тук ще внеса една корекция. В материала на Александър Павлов от 18 февруари в „Живата музика“ става въпрос за първата джаз формация в Габрово - „Джаз Званчето“. Вероятно редакцията беше допуснала техническа грешка и неправилно беше изписано името като „Джаз Звънчето“. Този състав - „Джаз Званчето“, беше по-малък от създадения през 1958 година.

Оркестърът беше стимулиран от Петър Сучков, секретар на ДСНМ в града, а впоследствие председател на Районен съвет в София и един от зам.-председателите на БСФС, отговарящ за футбола. Преди години габровци бяхме потресени от трагедията в семейството му вследствие отравяне с гъби.

В началото на май 1963 година в салона на „Неспокойна младост“ репетирахме усилено за насрочения за 21 май на стадион „Христо Ботев“ в Габрово празничен естраден концерт с диригент Божидар Тухладжиев. Солисти бяха Росица Николова - лауреат на Осмия младежки световен фестивал в Хелзинки (съпруга на Милчо Левиев), и Димитър Йосифов. Хумор и конферанс: Коста Цонев, Пенка Груева и Пенчо Пенчев, артисти от Народния театър за младежта и БНТ - София.

Изненадващо в салона се появиха Борис Карадимчев - композитор и музиколог на оркестрите към Циркова дирекция, и Божидар Сакеларов - диригент на оркестъра на Оптимистите. После разбрахме, че те са ни слушали известно време, преди да влязат в салона. Веднага ни предложиха договор от 1 юли до 30 ноември (края на сезона) под купола на Цирк София с програма от известни циркови артисти и трупи Мечкарови, Димчеви, Панови, Малеволти, Димитрови, с режисьор Ангел Божилов, заслужил артист и лауреат на Димитровска награда, дресура на Макси Нидермайер с хималайска, кафява и бяла мечки и комиците Коко и Бобчо. Програмата беше върната от Съветския съюз и всички ни очакваха за репетиция в Русе.

На „Оптимистите” им предстоеше турне с международна програма в Гърция. Бях извикан в София да сключа договора за четири представления на ден (2 сутрин и 2 следобед и вечер).

Председателят на Градски народен съвет - Габрово арх. Карл Кандулков прояви разбиране и подкрепи сключения договор, тъй като в продължение на 6 месеца заплащането на 9 оркестранти беше икономия на заплати.

От 1 юли до 28 ноември 1963 г. бяхме назначени от Главна дирекция на Българските циркове - София в състав: Христо Митев, Йордан Илиев, Константин Ганчев - саксофони; Георги Димитров, Ненчо Христов - тромпети; Георги Стефанов (Пантерата) - тромбон, Стефан Гатев - контрабас; Христо Александров - барабани, и Божидар Тухладжиев - пиано и диригент на оркестъра.

Имахме едно условие - премиерата на цирковата програма да започне от Габрово, вместо от Русе. На афишите пишеше: „Цирк-София с Габровския оркестър „КО”’.

Циркът беше построен в квартал Лъката на мястото, където днес е построен блок „Дунав“.

Божидар Сакеларов започна репетиции. Цирковите артисти отначало бяха много резервирани към нас. Особено след подмяна на техния съпровод с нови съвременни пиеси от наша страна. Генералната репетиция изглади нашите отношения и разбира се, за това спомогна авторитетът на диригента на „Оптимистите“. Той беше в Габрово 10 дни. Всяка вечер ходехме в ресторанта в село Враниловци. От Сакеларов разбрахме, че е завършил архитектура в Германия, но не е работил и един ден по специалността си. С идването си в България създава собствен оркестър и започва да свири в бар „Астория”, а Димитър Ганев - в бар „Етоал” на ул. „Малко Търново“.

След сключване на договора в сладкарница „България“ ме видя Александър Владигеров и ме извика да свиря баритон-саксофон с Биг бенда на Русенската филхармония, заедно с Божидар Паунов - тромпет. Бяхме трима габровци: Илия Раев, Божидар Паунов и аз, Христо Митев.

Започна турне в началото на юни с гастролиращата певица Олга Николич от Радио и телевизия - Белград. Имахме концерти в Русе, Варна, Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново, Стара Загора, Бургас. Навсякъде летните театри бяха препълнени, а организацията на Концертна дирекция - безупречна.

От 1 юли 1963 година започна турнето на габровския оркестър “КО” с Цирк - София. Това беше едно много изморително турне, с много емоции.

По традиция в Стара Загора на премиера на цирка присъстваше съставът на операта. През деня срещнах Димитър Шарланов, шеф на зоотехниците в Старозагорски окръг, на който дадох два пропуска за вечерното представление. На почивката слязох да чуя неговите впечатления от оркестъра. В Селскостопанската академия, като секретар на вузовския комитет, отговаряше за провеждане на студентските забави.

Той ми зададе само един въпрос: „Затова ли завърши висше образование, за да свириш на мечките в цирка?”. Неговият въпрос съвпадна с този на моя баща, който надникнал по време на едно представление в Габрово и вечерта ме попита: „Затова ли те издържах като студент?”.

След срещата в Стара Загора с този окръжен ръководител настъпи пълна промяна в моя живот. На другия ден аз пътувах с такси към ТКЗС - с. Сърнево, където се представих на председателя, който беше уведомен, че отивам. Договорихме се след приключване на моя договор в цирка от 1 декември 1963 г. да започна работа в стопанството като главен зоотехник.

През 1964 г. в читалище „Родина“ - Ст. Загора започна репетиции Биг бенд с диригент Кирил Тодоров, концертмайстор на оркестъра при Старозагорската опера в състав: саксофони -4, тромпети -3, тромбони -2, китара, контрабас, пиано и барабани. Хореограф и представляващ читалището беше Димитър Буюклиев.

Репетирахме два пъти седмично, всички работехме на различни места, Бях поканен в състава от старозагорските музиканти, които ме познаваха като музикант от цирка и габровския оркестър „КО”. Саксофона си го държах в родната къща на известния габровски лекар д-р Желю Чешмеджиев, с който впоследствие ни свързаха много близки отношения.

Той беше осиновил известния днес треньор по баскетбол Тити Папазов.

Първите изяви на Биг бенда са телевизионното състезание през 1965 г. между окръзите Стара Загора и Плевен. Тогава в телевизията на първи пулт беше Хачо Бояджиев, доайенът на Българска национална телевизия.

Председателят на читалище „Родина“ - Стара Загора настояваше да започнем концертна дейност. За целта с него отидохме в София, където се договорихме със заслужилата артистка Стоянка Мутафова и с Георги Парцалев за четири представления по 100 лв., пътни със самолет София - Стара Загора и обратно, дневни и хотел за сметка на читалището. На солистите Йорданка Христова, Димитър Йосифов и Наско Лазаров хонорарът беще 30 лв. на представление и съответно пътни, дневни и хотел.

Открихме Йорданка Христова в родната й къща в кв. Захарна фабрика.

Тя ни определи среща в 12.00 часа в сладкарница „Опера”. Постави две условия: да пее във втората част на концерта и да вземем Християн Платов, китара.

С Димитър Йосифов нямахме проблеми при договарянето. С него сме пътували в турнета с оркестър „КО” още през 1961 година и ни свързваше добро приятелство. Това беше краят на моята концертна дейност.

В село Сърнево често ми гостуваше най-добрият мой приятел от оркестъра Илия Раев. По негова покана аз му гостувах, когато той беше с Български цирк в Югославия. Намерих го в град Крагуевац. Спяхме заедно в един фургон той, аз и диригентът Колю Дирицян.

При награждаването ми в зала „Дан Колов” - Севлиево с Народен орден на труда (сребърен) имаше програма, в която участваха: заслужилият артист Тодор Колев, Боян Иванов и Юлия Славова. Тя и Любчо Петров пътуваха с „КО” през 1961 г. на турне из страната като осъществяваха конферанса и хумора.

В завод „Росица” - Севлиево директорът Денчо Пенчев беше организирал тържество по случай 8 март. Изпълнители бяха Лили Иванова и Асен Гаргов.

С Христо Питев в село Добромирка организирахме школа по пиано за ученици. С превоз на стопанството той идваше два пъти седмично срещу скромно заплащане.

След регистрирането на американо-българското дружество „Сторкс - Митев” ЕООД стимулирах оркестъра на Манол Цоков през периода 1993-1995 година

От Общинския съвет за култура - Габрово съм награждаван с грамоти като основател на оркестъра по случай 20 г. от създаването му и по случай 25-годишния юбилей на състава.

На юбилейния концерт, 40 години от оркестъра, гост беше Вили Казасян, който на другия ден гостува на „Сторкс - Митев” и „Рекорд“ АД. Беше много сърдечен.