Дързостта да бъдеш първи: Фамилията Хаджистойчеви - най-старата и успешна габровска индустриална фамилия

Много са полетата, в които те записват успехи в развитието на габровската промишленост. Родствените им връзки с някои от най-уважаваните и известни стари наши фамилии като Априлови и Дюстабанови ги прави естествен проводник и продължител на делото им. Родоначалник на рода е Петър Хаджистойчев, започнал дейността си като търговец, а малко по-късно - през 40-те години на ХІХ век, започва да се занимава с производство на шаяци, пояси, гайтани и прежди. Той е сред първите габровски гайтанджии и притежава голямо количество чаркове – машините, поставили основата на успеха за това производство. Семейството му е многолюдно, както повечето български семейства по това време. Четиримата му сина - Стефан, Христо, Иван и Цанко, продължават започнатото от баща си. През 1867 г. те създават фирмата „Братя Хаджистойчеви“ за производство на гайтани, пояси и шаяци и в продължение на близо един век остават сред водещите габровски вълненотекстилци. Събирателното дружество се занимава с търговия на вълна, която раздава за предене по отделни габровски домове, а след това произвежда гайтани. Съдбата на втория брат - Христо Хаджистойчев, който е и първият управител на фирмата, е свързана с борбите на габровци за освобождение. Въпреки доброто си материално състояние той е сред хората, които последват габровския войвода Цанко Дюстабанов в епичните сражения на Априлското въстание. След разбиването на четата той пада убит в местността Пейчев дол, Тетевенско. След Руско-турската война - 1877/1878 г., тримата братя - Стефан, Иван и Цанко, продължават промишлената си дейност, ставайки съоснователи на втората габровска вълненотекстилна фабрика - „Александър“, в която притежават първоначално 1/3 от дяловия капитал. Името на предприятието не е избрано случайно и донякъде е свързано с житейския път на Иван Хаджистойчев. Той се занимава основно с търговските сделки на дружеството, търгувайки предимно с Румъния, но след Освобождението постъпва на служба като личен телохранител на княз Александър Батенберг. През 1883 г. в Габрово вече почва да се мисли за създаването на нова вълненотекстилна фабрика от водещите тогава габровски гайтанджии, сред които са и братя Хаджистойчеви. Това налага напускането на Иван от личната охрана на първия български княз. Условието, което поставя князът, за да приеме молбата му за освобождаване от длъжност, е новата фабрика да бъде кръстена на негово име. Няколко години по-късно (1887 г.) Иван Хаджистойчев почива и ръководството на дружеството остава в ръцете на най-големия брат - Стефан Хаджистойчев. Цанко Хаджистойчев е може би най-запомнящото се име в голямата фамилия с много интересна биография  като индустриалец и общественик. Съвсем млад той взема участие в Българското опълчение в редовете на 10-та опълченска дружина. Избиран е неколкократно за народен представител в няколко обикновенни народни събрания, а също така и в V-то Велико народно събрание. Взема участие и в местното самоуправление като помощник-кмет, общински съветник. Той е един от основателите на читалище „Априлов-Палаузов“ и дарител за постройката на читалищно библиотечното здание по проект на един от най-известните български архитекти - Никола Лазаров. Това не е случайно, собственото жилище на братята Стефан и Цанко Хаджистойчеви също е по проект на известния архитект. Дружеството „Братя Хаджистойчеви“ е сред основните акционери на фабрика „Александър“, като освен това поддържа през 1912 г. вече около 120 чарка за плетене на гайтан с 30 работника и годишно производство на 30 000 кг гайтан. По тяхна инициатива във фабрика „Александър“ се монтират и 21 тъкачни стана, с което се поставя началото на тъкачния отдел на фабриката. Годините на войната са тежки за фирмата, един от традиционните й пазари е Османската империя, за която те изнасят платове и гайтан. По време на Втората Балканска война - 1913 г., един вагон платове мистериозно изчезва на границата. За това производство е сключен заем с Българска народна банка и поради „изчезването“ на стоката не може да бъде погасен, налага се да бъде ипотекирана къщата на братя Хаджистойчеви, но и това не помага и след поредица от дела тази фамилна собственост след края на Първата световна война става собственост на банката. Същевременно „Братя Хаджистойчеви“ вземат участие в създаване на машинна дърводелска фабрика заедно с Драган Балабански от 1907 г. за производство на мебели, училищни и канцеларски потреби. Това ново производство не донася очакваните дивиденти на акционерите и след известно време братята се оттеглят. През 1919 г. фирмата взема участие и в създаването на Акционерно дружество „Сокол“ с три независими отдела - дървообработващ с 20 струга, предачно-тъкачен за производство на аби, шаяци и пояси и отдел за производство на копчета. В началото на 30-те години на ХХ век „Братя Хаджистойчеви“ се оттеглят и от това акционерно дружество и се ориентират към създаването на собствена фамилна текстилна фабрика. През 1931 г. последният от братята основатели Цанко Хаджистойчев почива и на ред идва вече третото поколение индустриалци на тази голяма габровска фамилия. Основна роля започва да играе Петър Ц. Хаджистойчев, завършил в Белгия и Германия търговска академия, а след това право в Софийския унивирситет.  Участник е и във войните за национално обединение - 1912/1913, 1915-1918 г. Наред с него в управлението на фирмата вземат участие и синовете на Стефан Хаджистойчев. През 1933 г. е построена модерна фабрична сграда с най-модерните за времето английски камгарни машини система „Принц Смит и син“ за тъкане на прежда от № 24 до № 60. През следващите години машинният парк продължава да се увеличава и твърде скоро само в рамките на две години производството достига до 70 000 кг прежди годишно. Първоначалният капитал на сдружението се изчислява на 3 000 000 лв. Новото предприятие, легнало на дългогодишния опит на потомствени текстилци, за кратко време се превръща в едно от водещите в бранша. През 1937 г. на съществуващото фабрично здание е надстроен още един етаж. Две години по-късно е построен още един производствен корпус, оформен като самостоятелно предприятие. Целият машинен парк на предприятието се задвижва с отделни електромотори с обща мощност от над 100 к. с. Непосредствено преди влизането на България във Втората световна война тук работят около 80 работници, за които е построено и отделно работническо общежитие. Дневното производство на прежди достига 230 кг, а годишното - 80 000 кг. Фабриката открива и собствено представителство в София. След 1942 г. обемът на производството се стеснява поради ограничения внос на материали, което продължава и след излизането на България от войната. Въпреки тези трудности, непосредствено преди национализацията фабрика „Братя Хаджистойчеви“ остава сред водещите габровски текстилни предприятия с годишно прозводство от 40 - 50 000 кг прежда.