Животът на бездомника в нова книга на Христо Стоянов

Според проф. Николай Димитров, вдясно, Христо Стоянов е писател с голямо развитие, който непрекъснато експериментира жанрово

На 19 май във фоайето на зала „Възраждане“ на среща разговор бе представена най-новата книга на Христо Стоянов „Докато плъховете правят любов“.

Организатор на събитието е Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“.
Проливният дъжд не попречи на ревностните читатели за нова среща с един от най-нашумелите български писатели през последните две десетилетия, който „не пише, а стреля с думите“. В новата си книга „Докато плъховете правят любов“ още в началото авторът заинтригова читателя, че сборникът разкази е „шестдесет и седем романа“, асоциация с годините на писателя, който се надява на повече от шестдесет и седем читатели. „Клошарски роман“ за съдбата на бездомници с безнадеждно битие, описани без „фалшива патетичност“ по думите на проф. Николай Димитров от ВТУ, автор на предговора на книгата.
Петко Койчев, директор на ДТ „Рачо Стоянов“, прочете два разказа от книгата - „Ще ме научиш ли да свиря“ и „Късметлията“. Стана дума и за поставяне на сцена на пиесата „Родилен дом в Габрово“, написана по покана на театъра.
Христо Стоянов раздаде автографи и на други свои книги, които бе донесъл. Той сам спонсорира, издава и продава книгите си. Автор, готов винаги да сподели позицията си, който признава, че за него неудобни въпроси няма.

- Г-н Стоянов, една нова, несрещана тема привлича вниманието ви на писател?

- Герои на разказите ми са клошарите. Оказва се, че такава българска книга няма. Тези хора са били винаги пред нас, но ние не ги виждаме или се правим, че не ги виждаме. Между клошарите няма нито един крадец и нито един просяк. Те всъщност са отшелниците на 21 век.

- Кое ви насочи към тях?

- Бях длъжен. Тази книга е посветена на баща ми, а той, когато си отиде, беше с единия крак на улицата. Имам и много добри приятели между хората без дом. Владимир Тереладзе, светла му памет, който дори спа в саркофага на Георги Димитров, защото нямаше къде… Той е руски поет, който знаеше осем езика. Завършил беше университета „Максим Горки“ в Москва…

- Избор ли е този начин на живот?

- Да избор е. Това е бунта на бездомниците срещу нас самите. В книгата съм се опитал да го кажа това.

- Съдбата на маргиналните ви герои провокира ли гражданската съвест?

- Който я има, да. Всеки разказ е един роман. Роман, който читателят трябва да допише. И тъй като автор и читател образуват едно цяло, аз разчитам и на нашата колективна фантазия. А защо са шестдесет и седем - ами защото тази година навършвам шестдесет и седем години. И се надявам на повече от шестдесет и седем читатели.

- В Габрово книгата ви има втора премиера?

- Да, в родния град. Само два дни след представянето й в арт център „Сити марк“ в София, където събуди вниманието на почти 100 души.

На габровци бих казал „Обичам ви“. Това, че някой те обича, това вече е оптимистично.