Днес поетесата Добрина Симова представя новата си книга "Омагьосване" в читалище "Априлов - Палаузов"

Споделянето е вълшебна сила, омагьосване 

^{ТЕМЕНУГА ЦОНЕВА - поет и преводач, редактор на  книгата «ОМАГЬОСВАНЕ“}

Новата книга на Добрина Симова, е литературна рожба, родена от вдъхновение и възторг, проникновена изповед на жена – творец, водена от кристален ум и огнена, любяща и вярна душа, обхващаща реалния живот във всичките му аспекти, който прозира през традиционните вярвания, въображенията и сътворенията на човешкия ум и душевност с посока бъдност.

Сътвореното с обич поражда кръвна връзка между хората, защото творчеството е чедо, отгледано, милвано и рисувано, белязано от чувствата и мислите на автора.

Заглавието е пожелание, заричане в бяла, светла омая, коктейл от обич и пътуване... Авторката споделя своя живот – любов и борба, в осемдесет и осем стихотворения, в седем, обагрени от чувства и прозрения, раздела, осмият е със снимки от премиери, а деветият съдържа литературна критика...

Първият е „Обичане – необичане“, в който породената дълбока полярност отрезвява мислите на читателите.

Следва вторият, „Сред бодлите на времето“, където плесниците на съдбата ни учат на търпение и стоицизъм.

В третия – „Свободен дух“, са включени стиховете за силата и чистотата на идеите и чувствата, извисеност над традиционните норми, но и здравомислие.

Героинята:

„Разорава своето време – неорана нива», «Пише тъжно писмо на Апостола», духът й «е орисан и роден да лети», нейната «вяра е български къшей от хляба», убеден е, че «неразстреляните пишат новата ни история»!

Ето и четвъртият раздел - „Сезоните се влюбиха в нас“ – за силата на любовта, за взаимността на отдадените напълно сърца: „Той се влюби до живот в нейните „вежди - гайтани“, а „нестинарската магия“ омагьосва и двамата на свято място, „в болярската столица“.

Петият – петлистна детелина за двама - е „Обичта е малка държава“. Авторката изгражда образа на семейното щастие, на извоювания късмет, с ревностно пазене на обичния съюз – мечти, въжделения, дом, семейство, традиции са приоритет по убеденост и от опит, намира „ключ за надежда зад най-тъмния ъгъл на съдбата“.

И шестият раздел носи заглавие „Вечно си търся късмета“, за да ни покаже жизненост, борбеност, жажда за възвисяваща любов. Тя «не е само на книга», повежда живота във възходяща трудна посока, зад „щит от жълти рози“.

А във „Вълшебница“ – седмия раздел на стиховете в Антологията – силната, щедра и романтична душа винаги търси продължение на чувства, мисли и мечти. Тя е «вълшебница»,»препуска на бели коне», „тича като момиче“ през времето“, а «ябълката й винаги е цяла». Волята, вярата, верността на лирическата героиня в обичта и живота са заразителен пример за вдъхновение на жената в 21 век...

В последния, девети раздел, авторката споделя с читателите оценки, литературна критика, бележки и отзиви на професионалисти - професори, доценти, филолози, поети, редактори, приятели, читатели, чрез които творчеството й, от лиричните стихотворения, през поетичната проза, сатирата, апева стил, до спомените и посвещенията, бележи устремно развитие, многообразие в поетиката и жанровете, широк спектър от мотиви, проблеми и теми. Те разгадават и обрисуват многостранно портрета на съвременния творец – поет, писател, учител и журналист – Добрина Симова.

Тя – Жена във всичките измерения на светлото и доброто – любима, сестра, майка, педагог, изповедник, творец...

Творецът в лицето на Симова е водач през загадките в живота, през борбите между добро и зло, истина и лъжа.

Участията в безброй алманаси, сборници и списания, в конкурси, артистичното й обаяние при представянията на книгите пред детска и разнородна публика, проправя светла диря на доброта и прецизно чисто и силно българско слово.

Четем, помним, чувстваме като свои стиховете и посланията на Симова. Завладява ни усещането за магичен Извор на мисълта – на чувства и мисли, обусловен от житейска опитност, неподправена обич, правдива оценка за света.

Истинността на споделеното от авторката е вълшебната сила на Свободния дух на човека...

КОКТЕЙЛ ЗА ДУШАТА - от авторката

В моя 66-годишен живот, при всички приливи и отливи, разбрах какво е «Обичане – необичане», какви потоци от сълзи, горчиви и сладки, може да роди тази полярност.

Не се страхувах да подлагам често и двете бузи на тежките плесници на съдбата, „Сред бодлите на времето“.

Въпреки че падах и ставах хиляди пъти срещу вятъра и всяко течение, родено от човешката нездрава енергия, успях да опазя чист и здрав моя „Свободен дух“.

Продължавам с бръчки на челото и светла вяра в душата да „разоравам“ своето време, защото ти се влюби до живот в моите „гайтанени вежди“. Нестинарската магия взаимно ни омагьоса в болярската столица, затова и неслучайно „Сезоните се влюбиха в нас“.

Заедно с теб умирахме и се раждахме, възкръсвахме и се прераждахме, защото открихме рано не само нашето „петлистно щастие“, но и ключа за надеждата зад най-тъмния ъгъл на съдбата. Още млади-зелени проумяхме, че без любовта си сме изгубени като в чужда земя и оценихме, че за нас «Обичта е малка държава».

Срещу омразата и завистта изградихме щит от жълти рози, летяхме на облак, докато бранех любовния рубеж с всички женски оръжия, но в поезията още си търся късмет- лийската детелина. За всеки случай измислих таен код, недостъпен за хора с нечисти сърца. Отдавна премеждията ме убедиха с пълна сила и затова «Вечно си търся късмета».

Препусках и летях в сънищата си на бели коне, изгубих се из тесните улички във Венеция, но пих кафе на любимото място на Данте. Успях да се науча да летя над едно- образието и скуката, над злобата и омразата и да тичам като влюбено момиче през годините на времето. Винаги ябълката ми остана цяла, както опазих и пожълтелия заключен буквар от мамината ракла! Вярвам дълбоко в душата си, ако има нещо недоизказано, недописано, недомечтано и недосънувано, ще се случи в „друг живот“, защото съм родена от «Вълшебница»!...