Здраве, благоденствие, надежда и воля!

- Г- жо Сидорова, коя е любимата Ви част, къде предпочитате да прекарвате почивните дни около празниците?

- Обичам суетенето около коледно-новогодишните празници. Години наред се събираме голяма част от нашето семейство в родната къща на мама и леля. В едно от онези села в нашата област, които са прелестни. Няма по-любимо място за мен от този дом на няколко поколения. Там са най-хубавите ми спомени и най-споделените празници. Възможността да избягаш от шума на големия град и да бъдеш няколко дена с най-близките ти хора, наистина дава друг поглед към празника.

- Какво обичате да правите през свободното си време по Коледа и Нова година?

- Наваксвам с онези удоволствия, за които през останалата част от годината не ми стига никога времето. Гледам филми, чета книги и готвя. Имахме традиция с моя син в почивните дни да правим дълги филмови маратони, като задължително в програмата ни присъстваше поне една серия на Хари Потър.

- Какви Коледни спомени пазите от детството си?

-По времето когато аз бях дете, празнувахме повече Нова Година, Коледа някак си беше забравена.Спомням си елхата, трапезата, бенгалския огън и подаръците, които получавахме малко преди 12.

- Имате ли специален любим аромат, който да кореспондира с коледното настроение?

- Мандарини, канела и печени орехи. Това са ароматите от нашата къща.

- Кой е любимият Ви коледен филм? А любима коледна песен?

- Сигурно съм човекът, изгледал най-много коледни филми. Обичам ги, но определено от тази година имам нов фаворит - "Чичо Коледа". Завладяващ и леко наивен, но докосваш сърцето ти филм.

А песен? Има една на Илия Ангелов - "12 Е", която не е от най-популярните коледни мелодии, но аз я обожавам.

- Как прекарахте тази Коледа и коя от любимите Ви коледни рецепти приготвихте?

- Винаги правя коледна погача. Някакси хлябът на Коледа е по-вкусен, когато сме събирани всички около трапезата. Обичам да правя меденки и се опитвам всяка година да има някоя нова рецепта в тефтера ми, която да изпробвам на Коледа.

- Кой е най-милият подарък, който получихте тази Коледа?

- Календар на талантливата Петя Константинова и кутия с ръчно правен чай.

- На кого се чувствате длъжница в тези светли празнични дни?

- Може би на тези, на които през годината не съм успяла да помогна.

- В годините, през които Ви беше поверена съдбата на хората от областта, Вие самата какво получихте от тях ? Какво е чувството да носиш отговорност за своя роден край?

- Ще си позволя да отговоря първо на последния Ви въпрос. Често се говори за отговорност, толкова често, че в безразборната употреба думата започна да губи своя смисъл. Не бива да говорим безсмислици, когато са засегнати множество човешки съдби. Не бива да се делим на свои и чужди, когато поемаме отговорност. Отговорността или я има, или я няма. Тя не се проявява избирателно за определени хора, в определени моменти, на определена територия. В този смисъл приех отговорността за жителите на Габровска област със същото чувство за дълг, каквото ме е ръководело във всички други дела през живота ми. Признавам си, че често се гордея, но не толкова със собствените си постижения, а повече с прекрасните, вдъхновяващи хора, които са избрали да живеят и да се развиват в нашата област. Такива примери има много и на всякакви възрасти - наричат ги съкровища, шампиони, благодетели. Срещата с тях бе една от привилегиите, които ми бяха оказани. Да получа доверие от жителите на областта, което, надявам се, съм оправдала, бе другата. Получих подкрепа, за която съм безкрайно благодарна. Получих и критика - това ме радва, защото хората разбират, че в комуникацията с институциите може да присъства диалогът, а мнението на гражданите трябва и ще бъде чуто.

- Кое от случилото се през тези години в областта са Вашата награда - и управленска, и чисто човешка ?

- Не бих могла да откроя една единствена награда, а оше по-малко да разделя човешкото от управленското начало. Мисля си, че повечето беди, които настъпват в съвременното общество, са породени точно от подобен тип деление. Аз съм жена, дъщеря, майка, приятел, ръководител. Използвам думата ръководител умишлено, защото тя въплътява в съставните си части образа на доброто, човечното, смисленото управление. Ръководя или водя за ръката - не в буквален смисъл, а с думи, жестове, дела. Ако трябва задължително да откроя своята награда, то това ще са протегнатите ръце. И тези, които търсят помощ, и тези, които я даряват. Точно те показват смисъла на това да бъдеш човек - управляващ или не.

- А за какво сте в дълг към хората от областта ?

- Мисля, че дългът ми е свързан с отговора на предния въпрос. Аз съм човек. Всеки човек използва едва 10% от потенциала на своя мозък (поне това сочат някои проучвания по темата). Това значи, че в себе си имам още 90%, които поради приородата си не мога да раздам. Опитвам се да попълня липсите до 100% с много старание, с упоритост и постоянство, като влагам в действията си душа и сърце (дори и да е клиширан израз). Надявам се така да „изкупя“ дълга си.

- След толкова срещи с хора от Габровския край, разбрахте ли те какво очакват от държавата?

- Всички искаме едно и също - имаше песен с такъв текст. Що се отнася до държавата, тук вече трябва да си говорим за граждани, а не просто за хората като абстрактно понятие. Желанията на гражданите се определят от редица фактори. В исторически план желанията на гражданите, които разглеждаме като хомогенна маса, всъщност са безкрайно разнородни, се променят според времето, в което живеят. В последните години, които бяха изпълнени с неизвестни и непредвидени обстоятелства, най-силно се откроява стремежът за сигурност.

- А накъде върви Габровска област ?

- Вярвам, че върви в своята посока. През тази година се наредихме сред първите области с обновен Център за спешна медицинска помощ - всички филиали на територията на четирите общини. Развива се образованието, културният живот, икономиката. Хубавото на числата е, че не лъжат, а офицалната статистика показва напредък на областта във всички гореизброени показатели. Знам, че има много скептично настроени хора към подобен тип данни. Надявам се действителността да пребори скептицизма им, както успешно преборва заблудите и лъжите. Пак действителността изисква след позитивите да спомена и демографската криза, която засяга цялата страна, като нашата област не е изключение.

- Отдавна сте в политиката - бяхте народен представител, заместник областен управител, сега сте областен управител. Не изморява ли политиката? Какво Ви мотивира и зарежда ?

- По дефиниция всички политически идеи следва да са етични. Подобни съждения се откриват още в първите трудове по темата, написани от Аристотел и Платон. Ако някой се изморява от своята етика, дали наистина тази етика е част от неговата същност?

- На какво Ви научи политиката и какво Ви взе?

- През всичките тези години политиката е част от моята същност. Като такава тя просто съществува и битува, заедно и вътре в мен.

- На прага на 2023 година сме, обърнете се към жителите на областта и им изпратете Вашето послание.

- Пожелавам на всички здраве, благоденствие, надежда и воля!