Веско Кутуев - невъзпятият герой на габровското колоездене

Наскоро ми дадоха идеята да напиша статия за единствения габровски колоездач победител в Обиколката на България. Да си призная, дори и аз, който съм в този спорт целия си живот, не бях чувал името му, както предполагам и много от вас, но за такива личности трябва да се напомня.
За жалост, като започнах да събирам информация за него, се оказа, че е починал преди няколко години. 
Успях да се свържа със съпругата му, както и с негов съотборник от онова време – Атанас Савчев, по прякор Шопара. 
Чух най-различни истории за времето им в ЦСКА и в националния отбор, някои свързани с тренировките и състезанията, други не чак толкова. Но в тази статия ще се наблегне на спортните успехи и то не на кой да е, а на победа в Обиколката на България, единствената постигната от габровски колоездач.

    Тазгодишната 70-та юбилейна международна колоездачна обиколка на България отмина, започна на 26-ти август в София и приключи на 31-ви в Шумен. Това все пак не пречи на това, да се разкаже нещо интересно свързано с габровското колоездене и тази надпревара.
    Веско Кутуев - име, което бива по-рядко споменавано от тези на други известни габровски колоездачи от миналото, като Георги Одрински, Кирил Чанлиев, Никола Ненов - Буката и други. 
    Всички те със своите успехи са прославили габровската колоездачна школа не само из цяла България, но и из целия източен блок, но само един от тях успява да спечели генералното класиране на колоездачното състезание с най-голяма тежест на територията на нашата страна, а именно Обиколката на България.
    „Още в самото начало си пролича, че има талант, защото като ходихме на тренировки, като дойдеше баир, тръгва да се напъва и му прилягаше, а ние се мъчим.“ Спомня си Атанас Савчев за времето още в началото на общия им колоездачен път.
    Целият състезателен сезон на габровците с националния отбор на България преди Обиколката през 68-ма е бил доста успешен, с 3-то място на Атанас Савчев и 9-то на Веско Кутуев в Обиколката на Югославия, където Веско впечатлява отново със своите катерачески умения на един от най-тежките баири там - Котурския баир. През същата година Савчев достига и до победа на единственото до тогава международно издание на ,,Пробега София - Варна“.
    Но какво точно се е случило по време на Обиколката през 1968? Как се е стигнало до победата? Макар и да се е случило вече преди 55 години, Савчев си спомняше отделни ключови и интересни моменти. Веско успява да спечели етапа от Ямбол до родния му град Габрово, с разлика от над една минута, която успява да направи на изкачването през прохода на връх Столетов, тоест именно там, където той е бил най-силен. Това се случва два етапа преди финала в София.
    След етапа до Габрово, следва този до Пазарджик, отново минавайки през Столетов. ,,Веско беше един от най-добрите работници за отбора, след мен, да се изтъкна, защото той тогава спечели Обиколката с моя помощ”. На път към Павел Баня, Веско пука гума и с помощ от неговия добър приятел Атанас Савчев и съотборник, който си дава колелото на него за да не изгуби Веско контакт с групата, всичко се нарежда след това и пристигат в Пазарджик с жълтата фланелка и след това и на последния етап до София, спечелвайки едно от най-престижните състезания по онова време. Националния ни отбор печели и отборното класиране през тази година.
    Веско Кутуев, като характер е бил изключително скромен, тих и не е искал да се говори толкова много за него, стоял е извън светлината на прожекторите. 
    ,,Ние двамата като се оженихме, той почти беше спрял и беше си сменил името, да не е Кутуев, а да е Петков, второто му име, защото иначе навсякъде, като ходел и го познавали и на него му е било неудобно“, си припомняше съпруга му. Въпреки всичко постиженията му говорят сами за себе си и си остава все още единственият габровски победител в Обиколката на България и един от най-успешните габровски колоездачи в богатата история на този спорт в нашия град.
    От това известно, пълно с таланти, поколение от колоездачи, възпитаници на големия треньор Стефан Иванов, поне един успява да спечели Обиколката. Честта се пада точно на най-скромния, но и един от най-трудолюбивите от всички тях.

   Факти за Веско Кутуев и Обиколката през 1968:

-    Многократен победител в категорията ,,Най-добър катерач” в Обиколката на България, включително и през 1968
-    През същата година (1968) той става 9-ти в Обиколката на Югославия, а Атанас Савчев става 3-ти.
-    4-кратен участник в ,,Пробега на Мира“, най-престижното състезание в източния блок
-    Печели етапа от Ямбол до родния му град Габрово, с разлика от близо две минути, която успява да направи на изкачването през прохода на връх Столетов, тоест именно там, където той е бил най-силен. Това се случва два етапа преди финала в София.
-    След етапа до Габрово, следва този до Пазарджик, отново минавайки през Столетов. ,,Веско беше един от най-добрите работници за отбора, след мен, да се изтъкна, защото той тогава спечели Обиколката с моя помощ”. В село Шейново обаче, Веско пука гума и с помощ от неговия добър приятел Атанас Савчев и съотборник, който си дава колелото на него за да не изгуби Веско контакт с групата, всичко се нарежда след това и пристигат в Пазарджик с жълтата фланелка и след това и на последния етап до София, спечелвайки едно от най-престижните състезания по онова време.
-    Толкова е бил скромен, че след като приключил колоездачната си кариера, променя фамилията си на Петков, бащиното му име, защото му е ставало неудобно, като го познаели други хора от колоездачните среди. 
-    ,,До такава степен беше скромен“ (цитат от съпругата). Започва първоначално с футбол като дете, но не му е провървяло. Баща му му купува колело и му казва ,,Ще ставаш колоездач“.
-    Първото му каране на колело е било с тогавашните, както са ги наричали, ,,чепици“. От там идва и прякора, който му остава за постоянно ,,Чепика“.

Осми етап: Ямбол - Габрово

 Този етап решава съдбата на Обиколката. ,,Старият колоездачен център Габрово посреща блестящо своя съгражданин - Веско Кутуев. Препълненият стадион приветства с френетични овации, станал на крака, колоездача, който по великолепен начин покори паметния връх Шипка, спусна се с шеметна бързина и пристигна в родния си град с близо 1 минута аванс, за да облече по много убедителен начин жълтата фланелка“, предава в. „Народен спорт“.  За радост на местните зрители. Втори пристига друг техен съгражданин - Христо Радев. Как се стига дотук. Веско Кутуев заема удобна позиция преди изкачването на решаващата височина, като върти отпред с още четирима. След това избира най-подходящия момент за атака, като до билото има два километра. ,,В стил, нетърпящ никакви възражения! Останалите можаха само да го изгледат“, възторгва се „Спорт“. Славчо Николов не издържа на високото темпо и изостава, но не изпуска третото място в крайното подреждане. Преднината на Веско Кутуев е 2:45 минути пред Славчо Николов, и 3:39 - пред Бернд Книспел.

   Атанас Савчев за Веско Кутуев:

• „Още в самото начало си пролича, че има талант, защото като ходихме на тренировки,  като дойдеше баир, тръгва да се напъва и му прилягаше, а ние се мъчим.“ 
  -    ,,Най-много му прилягаха баирите, добър за отборни състезания, винаги е помагал на отбора. Тихичък, скромничък, не е такъв избухлив.”
  -    ,,Защото имаше много голям наплив на колоездачи, притискат те от отдолу. Имаше 10 човека, а отбора е пет и всеки се готви и е сериозен, защото ще го измести другия. Въпреки, че тогава бягаш за какво? За едно браво.” Разказва Атанас Савчев, за това как се е стигнало до това много силно поколение на габровското колоездене през 60-те и 70-те години. През този период почти винаги е имало по няколко габровски колоездачи в националния отбор на България, състезавали са се и в чужбина, на Обиколка на Югославия, на състезания в Италия, дори „Пробега на Мира“, най-силното състезание за „аматьори“ в света по онова време.
  -    ,,Веско беше един от най-добрите работници за отбора, след мен, да се изтъкна, защото той тогава спечели Обиколката с моя помощ”

    Атанас Савчев, по прякор Шопара, съотборник на Веско в националния отбор и в отборите на ЦСКА и КК ,,Янтра Габрово”, който го познава още от времето им в детско-юношеската школа на габровския клуб. 

Съпругата:

-    ,,Той беше всеотдаен, като баща, като спортист, дисциплиниран и във вкъщи имаше дисциплина, както и в спорта."
-    ,,Ценеше много честността, почтеността, искаше да е искрен и добър баща."