Страховита буря в планината кали патиланци за следващи походи

 Ето и писмото на Патиланчо, след тазгодишния патилански поход: „Драги ми Смехурко, За четвърти път вече будителите и баба Цоцолана ни поведоха на патилански поход по повод деня на детето. Тази година имаше рекорден брой участници - 150 деца, което вероятно означава, че стремително расте броят на патиланците. Баба Цоцолана, във видимо много добро настроение, леко подмладена тази година, поведе групата от Чарково към Соколския манастир, като щедро раздаваше усмивки и селфита на всеки. По пътеката нагоре патиланците се смееха силно, за да заблудят кърлежите, правеха снимки на почти всяко цветенце и тревичка и научиха, че козата не е овца. След малко повече от половинчасов преход, веселите патиланци, незнаещи що е умора, се впуснаха в шеметни игри с доброволците на ИМКА Габрово. Ани, Иво, Алекс и Делян както винаги бяха страхотни. Мариета и Цвети от „Мечти и отбори” подготвяха играта за търсена на съкровища, а в същото време, нашите приятели и спонсори от „Еж и Беж“ направиха вкусни пици, за да нахранят изгладнелите малчугани. Всичко беше изчислено до последното парче пица и нито едно не остана, и никой не остана гладен. И жаден също, защото за всеки имаше сокче „Теди“, подарено от "Тимбарк България". Нашите приятели ни осигуриха хрупкав следобед с "Кроки снакс". Не бяхме изчислили само дъжда, а той ни връхлетя като най-палав и пакостлив патиланец. Даже и градушка ни удари. Не ни позволи нито да намерим съкровището,нито да четем от книжките, да танцуваме, или да се надплюваме с костилки от череши... Но, настроението беше върховно. Нямаше разочаровани, сърдити и мърморещи. Всеки патиланец знаеше, че в беда трябва да е боец и да преодолява проблемите със самоотверженост и грижа за другите. Много сме доволни и от нашите родители. Така се мобилизираха, че бързо ни събраха да не стоим мокри под дъжда. Нито под дърветата, където може да удари светкавица! А за учителите наши да не говорим, тях си ги знаем! -може някога да не ги слушаме, но ги обичаме. Справихме се и с една огромна като морето локва. За да я преминем, Ани и Иво стъпиха в нея с широка крачка, а ние стъпвахме по краката им и тичахме презглава към автобуса. Всички говореха за невероятната грижа на фирма „Общински пътнически транспорт“ - заместник управителят Детелин Цветков, като видял как вали, не чакал да го търсят, сам изпратил автобуси. Да спаси патиланците от бурята и да ни откара в града! Драги ми Смехурко, моята равносметка е следната: прекрасен, слънчев ден, усмихнати и щастливи деца, весел смях и игри, нови приятелства, страховит дъжд, като в приказка на ужасите, и един прекрасен отбор от доброволци от читалище „Будителите 2017“, които подариха внимание, грижа и радост на всяко дете. Ти трябва вече да ги познаваш - Велина, Татяна, Вера, Раличка, Мърфи, Павлина, Илияна, Доско ... ох, ще пропусна някого, ама догодина ще те запозная с всички. Готви се за всякакви преживявания, но бъди сигурен, че няма страшно - нашата медицинска сестра Таня виртуозно се справи с един кърлеж и едно ужилване. Срещата догодина отново е в 10.30 на пътеката за Соколския манастир. Поздрав най-сърдечен! ? Твой приятел вечен, Весел Патиланчо“