Росица Йонкова: Целта на КНСБ е през 2024 година реалният ръст на доходите да се увеличи с 15 на сто

За подписаното наскоро споразумение за сътрудничество с един от кандидатите за кмет на Габрово, за одобрените промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите, за искания за увеличаване доходите на хората от бюджетната сфера и в частния сектор в бюджет 2024 разказва Росица Йонкова, областен координатор на КНСБ.

- Преди броени дни Регионалният съвет на КНСБ – Габрово подписа споразумение за сътрудничество с един от кандидатите за кметове на Габрово. Какво е включено в него и защо не подписахте и с останалите кандидати?

- До подписване на споразумение за сътрудничество с един от кандидатите за кметове се стигна след решение на членовете на Регионалния съвет, които представляват синдикални организации от различните браншове на територията на региона. Ние сме демократична структура и решенията се вземат колективно. Държа да подчертая, че това не е плод на индивидуални симпатии. Няма нищо политическо и няма как да бъде, тъй като нашите синдикални членове симпатизират на различни политически партии.

Споразумението е в резултат на успешно социално партньорство чрез ефективен социален диалог, включително и чрез регионалните структури на отрасловите федерации на КНСБ, и е свързано с желанието ни за запазване, задълбочаване и доразвиване на постигнатото.

В споразумението са включени конкретни мерки във всяка от приоритетните за конфедерацията области. Става дума за ангажимент за продължаване на нарастването на доходите и възнагражденията, поддържането на ниско ниво на бедност и безработица в община Габрово; при планирането на общинския бюджет да се реализира ежегоден ръст на разходите за заплати с не по-малко от 10 % за работещите в общинската администрация през целия период на мандата.

Освен това - гарантиране на ефективността на формите на социален диалог между социалните партньори и покритието на наемния труд с КТД на общинско ниво и на ниво предприятие в контекста на Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС; надграждане на постигнатите договорености в общинските колективни трудови договори в сферата на образованието и здравеопазването, както и в колективния трудов договор в общинската администрация.

Другата мярка е създаване на Общински съвет за тристранно сътрудничество в сферата на образованието; да се подобрят на условията на труд чрез идентифициране и превенция на психосоциалните рискове на работното място, с особен акцент върху превенцията на насилието на работното място; ежегодно договаряне на работни заплати и допълнително материално стимулиране на работещите в детско и училищно здравеопазване; да се предвидят средства за увеличаване на работните заплати на работещите в сферата на музикално-сценичните изкуства.

В споразумението са залегнали и ангажименти, които да подобрят пътната инфраструктура, водоснабдяването и канализацията, интегрираното градско и териториално развитие.

- На 28 юли Народното събрание одобри промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите. Знаем, че това е дългогодишно искане на КНСБ, разкажете ни малко повече.

- Повече от 30 години борба на КНСБ бе увенчана с успех – със 139 гласа “за” депутатите одобриха на второ четене промяна в Наказателния кодекс, която криминализира деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите. По този начин в Наказателния кодекс се създава раздел за престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи.

Новият член 174б към него гласи, който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до три хиляди лева.

Ако деянието е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до десет хиляди лева.

Правото на сдружаване на работниците и служителите е уредено в чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България, но до 28 юли не бе правно регламентирано въпреки постоянните усилия на КНСБ и посочването многократно на необходимостта от това. Последното предложение на Конфедерацията за промяна на Наказателния кодекс стъпи и на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне в Европейския съюз. Директивата задължава държавите-членки да предприемат действия за насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати и се „установява задължение за държавите по целесъобразност да предприемат мерки – с цел насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати – за защита на синдикалните организации и организациите на работодателите, участващи или желаещи да участват в колективно договаряне, от всякаква намеса от другата страна или от представители или членове на другата страна в тяхното установяване, функциониране или управление“.

- Какво планира КНСБ, за да стигне тази информация до работниците и служителите?

- След промяната в Наказателния кодекс Координационният съвет на КНСБ взе решение за стартиране на Национална информационна кампания под името „КНСБ в защита правото на сдружаване“. В рамките на кампанията се предвижда в редица градове на страната да се проведат форуми и обучения насочени към синдикални членове, гражданското общество, институции и работодатели. Ще има информационна и разяснителна кампания чрез различни събития, посещения в предприятия, медийни изяви, включително и в социалните мрежи. По този начин разчитаме да се повиши информираността на хората на наемния труд относно едно от техните конституционни права и съответно да станат по-смели при синдикалното сдружаване.

- Какви са исканията на синдиката към бюджет 2024?

- Нашите основни искания са свързани с доходите и по-точно техния реален растеж. Това е нашата основна битка, както за бюджетната сфера, така и за частния сектор.

Целта ни е през 2024 г. реалният ръст на доходите да е поне 10 процента. Като се добави и инфлацията, която за следващата година се предвижда да е по-ниска, номинално увеличението трябва да бъде поне 15 на сто.

Усилията на КНСБ за вдигане на възнагражденията в публичния сектор през тази година, макар и в много трудна ситуация, дадоха резултат и бяха договорени увеличения. Целта ни бе да запазим покупателната способност на работещите българи и да компенсираме инфлацията, която кумулативно от средата на 2021 г. до тази година е 30%. Средното увеличение за този период в частния сектор е 33-34 на сто, а в публичния – 27-28 %.