Пламен Минев: “Децата да влязат в залите да спортуват ще е най-големият принос на Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец”

Препоръчана!
Plamen-Minev-pri-kmeta-Tomislav-Donchev-pri-opita-da-se-v-zstanovi-m-zhkiyat-basketbol---yuli-2009-ta
Пламен Минев при кмета Томислав Дончев при опита да се възстанови мъжкият баскетбол - юли 2009-та

Инж. Пламен Минев е роден на 5 ноември 1953 г. в Габрово. Баща му Станчо Пенчев Минев (1919 г.) е заслужил деятел на физкултурата, дълги години председател на секция “Волейбол” при дружество “Янтра”.

Майка му Величка Ив. Минева (1930 г.) е била главен касиер на завод “Болшевик”. И двамата родители завършват професионалния си път в това предприятие. В него започва работа и младият инж. Пламен Минев. Работи също в завод “Капитан дядо Никола”, “Промишлена електроника”, директор е на дървообработваща фабрика в Севлиево. Заместник-председател на СДС - Севлиево. Заместник-областен управител (1998-2001). Собственик на дървообработваща фабрика “Крама” (дограма, мебели) в Севлиево. Живее в Габрово. Изявен баскетболен спортист.


- Г-н Минев, баскетболът е влязъл дълбоко във Вас?

- Наистина баскетболът ми стои дълбоко в сърцето и няма излизане. Спортният дух от вкъщи си каза думата и първото ми участие в състезание по баскетбол е в седми клас. Беше 1967 г., когато Величко Лютаков ни заведе за участие. Учител по физкултура в Първа прогимназия “Радион Умников” ни бе Мария Златкова. Всички момчета тогава играехме навън народна топка, карахме ски. Нали нямаше още компютри. Живеех в центъра на града и много често момчетата ходехме на игрището на Априловска гимназия и “Динамо” да гледаме как по-големите играят. Харесваше ни играта с топката. Баскетболът е трудна и сложна игра. Академичен спорт, който трябва малко или много физически и интелектуално да се отдава на човек.

- Кога започнахте да тренирате сериозно?

- След седми клас. Спомням си, че тогава Първа прогимназия се премести в новата сграда на Петкова нива вече с името “Ран Босилек”. Там завърших осми клас, който тогава бе в прогимназията. Дойде и първото най-сериозно състезание по линия на Министерство на просветата. Участието ни с треньор Христо Донков ни класира на финалите на републиканско първенство след успешно представяне на градско, окръжно и зонално ниво. Бяхме на зона във Видин, където всичко се подготвяше домакините да станат първи. Ние обаче спечелихме и отидохме на финалите в Пловдив (1968). Мачовете се провеждаха на кортовете на стадион “Христо Ботев”. Играха всички от големите баскетболни центрове, между които и Левски, ЦСКА, Перник, Бургас. Класирахме се шести в България, което бе изключителен успех за Габрово. Тогава и винаги съм играл плеймейкър (гард). Бях в добра спортна форма и вероятно съм направил впечатление, защото на един от последните мачове в Пловдив ме повика един мъж с треньора Христо Донков. Предложиха ми без специално кандидатстване да отида в новооткритото спортно училище в Плевен с основни спортове баскетбол и волейбол. Родителите не ме пуснаха.

- В Габрово продължихте да играете активно?

- От девети клас (1968) играех активно в юношеската формация на УСШ. Треньори бяха Иван Драганов, Иван Хубанов и Лиляна Трендафилова (на девойките). Задачата й бе да ги научи на азбуката на баскетбола, правеше го перфектно и създаде успешни баскетболисти.

С УСШ стигахме до зонални състезания. Там обикновено се налагаха Ботевград и Плевен. Веднъж треньорът и спортен журналист Иван Хубанов завежда вкъщи човек от “Славия” с покана да отида да играя в софийския отбор. Родителите отново ме спряха.

Спомен от юношеските години ме връща към един пропуснат момент за габровския баскетбол. Имаше юношеска “А” група в България (1970). Тогава през есента можехме да се преборим за участие в нея. Тя бе като “А” група (мъже). И понеже Габрово нямаше зала, турнирът се игра в Севлиево. Тогава домакините трудно ни биха и те отидоха в “А” юношеска група. Даже да имахме шанс да играем пак в “А” група, пак нямаше да ни разрешат, защото Габрово нямаше зала. Бяхме много добър отбор. С нас играеха и по-малки момчета като Светлозар Сяров, Филип от НАГ. В зоните бихме Севлиево. Но на турнира в Севлиево загубихме с 1-2 точки…

На 16 години тренирах и с мъжкия отбор на Габрово. С него участвах редовно на мачовете, когато се играеше в “Б” група. Имаше едно-две класирания на зонални първенства.

През 1970-1971 г. изиграхме много силни мачове. Уважаван треньор ни бе Иван Драганов. За мен той си остава най-талантливият баскетболист, с интелект, технически възможности. От него съм се учил на мъжкия баскетбол. Мисля, че той заслужава специално внимание в историята на баскетбола в Габрово. До 1971 г. основни фигури в мъжкия отбор бяха той и Христо Донков.

Спомням си, че по-късно (работех в “Болшевик”), мисля, че сем. Църови от София му бяха изпратили видеокасета със записи на баскетболни мачове на звездите от NBA (началото на 80-те години). В Габрово тогава нямаше информация за развитието на големия баскетбол. Гледахме видеокасетата у Иван Драганов безброй пъти – възхитени от прояви с уникални технически възможности, шоу на играта с много динамика.

- Кои състезатели играеха в отбора на Габрово?

- Към 1973 г., след завръщане от казармата, бях студент в МЕИ – Габрово (специалност “Механично уредостроене”). Тренирах в мъжкия отбор на града за участие в турнир в Котел за оставане в “Б” група. Основното ядро на отбора бяха играчи, по-големи от мен: Христо Донков, Иван Шумков, Иван Тосунов, Иван Драганов, Николай Дончев, Дончо Дончев, Цоньо Ботев, Христо Попов, който се бе върнал от Търново. Дойде и един много научен и добър баскетболист от Пловдив - Огнян Пехливанов (тренирал в “Ботев”). Той бе един от най-добрите попълнения на мъжкия отбор по мое време. Много добре се включи като крило в нашия отбор. Играхме два-три сезона в “Б” група.

Университетския отбор го водеха Рашо Томов и Кирил Цонев. В студентския отбор бяхме с Росен Бенков от Дряново.

- На какво Ви научи спортът?

- Един спортист трябва да има много качества. Спортът научава човек да се бори. Баскетболът специално ме научи да мисля позитивно и само напред! Волята за победа в мен бе в излишък. Колективният спорт се играе и за другите. Също и приятелството, което идва от спорта. Всички приятели от баскетбола в спортните години са ми приятели и сега – Дончо Дончев, Иван Господинов, Николай Вътков, Иван Тосунов, Цоньо Ботев и др.

По-късно играхме в срещи на ветераните. В началото на 90-те години Иван Шумков, Огнян Пехливанов, Христо Донков, Дончо Дончев и др. бяхме на турнир в Североизточна България.

- Защо според Вас повече от три десетилетия нямаше баскетбол в Габрово?

- Ще споделя нещо, което ме е вълнувало и вълнува. Освен районирането, “тук ще има баскетбол, там няма да има баскетбол”, причина да не се развие баскетболът е, че в Габрово не можа да се направи една спортна зала. През първенствата (пролет-есен) се играе само навън. Навирахме се в разни малки салончета. Кой би дал Габрово да е център, ако няма едно салонче с нормални баскетболни размери?! В Севлиево имаше зала, която и досега функционира. И Габрово вече има зала, но са минали повече от 30 години. Имаше мъжки отбор, който бе в “Б” група, за който днес не можем и да си помислим да сътворим. Отбор, който играеше с изявените Видин, Перник, Силистра и др.

Запознах се с главния архитект на Музея на модерното изкуство в София. Когато му казах, че има идея в Габрово да се открие музей на името на Христо Явашев (Кристо) и че умните глави от Общинския съвет не могат да намерят сграда за него, той се хвана за главата... И какво стана по-късно? Умните софиянци моментално решиха, че ще правят специална зала в този музей на името на Кристо. Ето пример как Габрово има дадености, при това Христо Явашев е дал съгласие да се използва името му, и насреща някакво мислене, което няма нищо общо със съвремието. И Габрово изостава… “Американ стандарт” навремето дойде първо в Габрово да пита за място и после фабриката отиде в Севлиево. Та, когато в Габрово имаше баскетбол, Ученическа спортна школа (УСШ), отбор в “Б“ група, баскетболисти, всякакви спортни гарнитури и единствено едно налично салонче ни лиши от това градът да е център. А Трявна бе един от центровете на баскетбол. Оттам тръгна Георги Глушков – националът, Снежана Михайлова, Полина Янкова.

Спомням си и за два турнира, от които единият бе в Троян, където има зала. Там мъжкият отбор на Габрово загуби три мача с по една точка, просто заради това, че нямаше къде да тренира.

В Габрово е решено да се играе хандбал (1975/1977) – в зала на стадион “Христо Ботев”. По-младите баскетболисти, сред които Николай Вътков, Иван Господинов и др., закачиха малко от участието в “Б” група – последната година. Говореше се да се привлекат спортисти чрез ВУЗ-а в Габрово (във Велико Търново спортът се развива около университета). Даже наличието му в Габрово не бе използвано да се организира баскетболът. За мен причина за прекратяване на баскетбола в Габрово е липсата на база. Ако имаше един салон с нормални размери за баскетбол, както впоследствие направиха за хандбал, той нямаше да умре в Габрово и до днес.

- Вие сте член на Управителния съвет на възобновения Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец”. Какво е основното, което трябва да предприеме?

- Основно е осигуряване на спонсорство. Без финанси не става. Важни са и специалистите. Трябва да се работи в двете направления. Клубът среща разбиране и помощ от Баскетболната федерация в лицето на изпълнителния директор Георги Глушков (от Трявна). Трудно се тръгва. Спортът е много интересен. Вече има богата информация. По телевизията се дават много интересни мачове и първенства.

Категорично ще помагаме финансово. Малко от малко да се променят нещата. Много е трудно сега за частния бизнес. Дай Боже, фирмата ни, която работи за европейския пазар, да дръпне напред. Да може да оказваме някаква помощ.

Тежък е проблемът с треньорите, които сега засега са учители и се стараят много. Трябва да ходят на курсове, организирани от БФБ. Ако едно дете не се научи правилно да държи топката, правилно да я хвърля в коша – то вече е осакатено. Умения се създават със старта. Голяма трагедия е, че децата не спортуват. Навремето онова, което съм научил в училище, го знам и до днес. Идеята е да се вкарат децата в залите да спортуват. И това ще е най-големият принос на Баскетболния клуб “Чардафон-Орловец”.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Между двата коша

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня