Йорданка Йоновска: “Моята майка често казваше: “За чеиз ще ти сложим топката”

Otbor-t-na-Gabrovo,-devoiki,-1953
Отборът на Габрово, девойки, 1953
Йорданка Йоновска (Данчито) е родена на 4 февруари 1937 г. в Калофер.

Йорданка Йоновска Израства и учи в Габрово, когато през 1939 г. семейството идва в града. Баща й Дишко Йоновски (1900-1953) е роден в Карлово. Завършва стоматология в Лайпциг, Германия. Преди това, в 1923 г., получава смъртна присъда като организатор в Средногорието на Деветоюнското въстание. Бил е в Пазарджишкия затвор с Никола Петков (БЗНС). Брат му капитан Христо Дишков Йоновски е убит с Александър Стамболийски. След Септемврийското въстание (1923 г.) с общата амнистия е освободен (1924 г.). Дядото, който бил кмет на село в Карловско, намира, че е по-добре синът да отиде да учи в чужбина. След излизане от затвора Дишко първо създава семейство, съпругата му е учителка, която е чула произнасянето на смъртната му присъда. Раждат им се двама сина - Стоян (1925 г.), зъботехник, и Христо (1927), адвокат, който е изключван от Априловската гимназия заради МРС “Никола Петков”. Бащата д-р Дишко Йоновски, николапетковист, е въдворяван в лагер в Белене, където умира (1953 г.). В Габрово семейството живее на ул. “Априловска” (близо до Баев мост). Данчито, малката сестричка, както всички я знаят в Габрово, спортува от дете. Завършва Априловската гимназия и вечерно ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” в двегодишен курс. 
Със семейството си живее в София. 


  • Гжо Йоновска, обичате спорта от дете?

- Като деца много играехме в Шести участък (около Гунин кладенец). Там се сприятелих с Пепа Бурова, Мария Добрева и други момичета от квартала. В училище играехме народни танци.

Когато отидох ученичка в Априловската гимназия, обичахме да гледаме как по-големите играят баскетбол на игрището на гимназията или на игрище “Червено знаме” (зад “Калугерките” – Девическия манастир “Св. Благовещение”).

Започнах и аз да играя. Организираше ни Вела Пенчева, която бе в по-горен гимназиален клас. Тя и аз бяхме тръгнали една година по-рано на училище. Тя обичаше да ни казва: “Утре на тренировка сутринта от 5 до 7 ч. и след това на училище!”. Учител по физкултура бе Гацка Вълева. Зимата играехме гимнастика в салона. От осми до девети клас израснах 11 сантиметра.

- С кои момичета играехте баскетбол?

- С Вела Пенчева, Маргарита Бакалова, Маргарита Йорданова, Здравка Ненова и други момичета ходехме да играем освен на “Червено знаме” и на игрище “Динамо” (на бул. “Априлов”).

- Кога се включихте в отбор?

- От пролетта на 1952 година започнаха усилените тренировки на “Торпедо” за участие в републиканско състезание на ЦС на ОРПС. Играехме на “Динамо”, което бе с осветление, по цяла нощ, дори до 4 часа сутринта. Съобщиха ни, че “Торпедо” ще се яви на първенството с една петорка – четири момичета от Габрово (от девети и десети клас) и едно от Стара Загора. Сами се организирахме. Когато играеха, мъжете ги наблюдавахме. Треньорът Иван Хубанов ни показваше някои правила на играта.

С отбора на Априловска гимназия бяхме на средношколски състезания във Велико Търново (1952 г.). Играхме Вела Пенчева, Маргарита Йорданова (гард), Здравка Василева (център), аз (ляво крило), Пепа Бурова (дясно крило). Резерви бяха Нина Попова (Шумкова) и Мария Колева.

За подготовката ЦС на ОРПС организира две седмици лагер-тренировка на кортовете на гара Белово. Ние, петорката момичета на “Торпедо”, имахме специален режим. Сутрин започвахме с бягане. Тренирахме от 9 до 11 часа. Треньор бе Димитър Григоров. От нашия отбор Живка от Стара Загора бе голяма кокетка. Веднъж вместо да подава топката, няколко пъти я ритна с крак. Треньорът я наказа: “Като съм казал да се подава пас, се подава, а не се рита като на футболно игрище!”. Тя трябваше да изпълни наказанието си в най-горещото време, от 11 до 12 часа по обяд - пас в таблото и шутиране в коша. Другите момичета бяхме като попарени. Тренировките продължиха при строга дисциплина.

От Белово девойките заминахме направо в София на републиканското състезание. То се проведе на игрище “Червено знаме”, тогава в района на хотел “Рила”.

На това републиканско първенство Вела Пенчева бе обявена за най-добър състезател (награда – книга).

- Имахте ли други успешни участия?

- Като ученици в Априловската гимназия продължихме да играем. През пролетта на 1953 година пак започнаха усилени тренировки. Предстоеше ново републиканско първенство в Пловдив. Нашето “Торпедо” – девойки, се подготвяше. Вела Пенчева бе кандидат-студентка и не участваше. Тренирахме с Маргарита Бакалова, Пепа Бурова, Нина Попова (Шумкова), Данчито Баракова, Стефка Екимова, Мара Тихолова. Аз бях капитан. Отборът на Габрово спечели първо място. Бях излъчена за най-добър състезател на първенството. Получих награда (книга).