Христо Момерин: “Баскетболът и електрониката са двете неща, които са ме крепили в живота”

Nikola-Draganov-i-Hristo-Momerin
Никола Драганов и Христо Момерин
Христо Андреев Момерин (Мацата) е роден на 13 февруари 1936 г. в Габрово.

Христо Момерин    Завършва Априловската гимназия и Софийския университет - специалност физика. 
    Играе баскетбол като гимназист, студент, в отбора на завод “Промишлена електроника” - Габрово (1962-1964). Ст.н.с. в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника) към Пловдивския институт по хранителна промишленост (1969-1989), зам.-директор на Агенцията по приватизация (1992 г.). Живее в София.


- Г-н Момерин, кога Ви привлече баскетболът?

- Някъде към 9-ти, 10-ти клас в Априловската гимназия започнах да спортувам. Скачах малко висок скок, бягах на спринтовите дистанции, а също и дълго бягане. Най-доброто ми класиране е второ място на 400 м за юноши в Търновски окръг (Габрово е в Търновски окръг до 1959 г). В Габрово баскетбола го донесоха колежаните. Отначало играеха в двора на Априловската гимназия през летните ваканции, а след закриване на колежа “Св. Автустин” в Пловдив (1947), когато се завърнаха, и ние, по-малките, се запалихме. Да играя ме агитира Петко Гатев (Гатето), един от колежаните. По-голям ентусиаст и борбен играч не мога да си представя. Той бе динамото на баскета и много сърцат. Ние първо се включихме да се доизкара игрище “Динамо” (в района на Пощата), после започнахме да тренираме. Трябва да съм бил в десети клас, когато по инициатива на Гатето направихме едно отборче към “Локомотив”. Имахме черен екип, който ставаше червен от сгурията на игрището. Даваха ни гуменки. Късах по един чифт на седмица. Почти не бяхме виждали кецове. По-късно се появиха китайските.

- Играхте ли в отбора на гимназията?

- Да. Влязох в отбора на Априловската гимназия. Михаил (Мишо) Христов ни събираше всяка сутрин преди училище. Редовно играехме по един час. Него не го включваха в състезания по политически причини, син на Дочо Христов, бившия царски министър (1943 г.).