Момчил Неков: „България е основният производител на мед в Европа“

Водеща!
Momchil-Nеkov:--Balgariia-е-osnovniiat-proizvoditеl-na-mеd-v-Evropaa
Най-много номинации за листата за европарламента на левицата в региона е получил евродепутата Момчил Неков, макар Елена Йончева да е предпочетеният кандидат за неин водач, стана ясно по време на пресконференция в офиса на габровската левица.
Депутатът от ПГ на коалиция „За България“ Кристина Сидорова счита, че популярността на Неков в областта се дължи на множеството срещи, които той е провел в Габровска област, както и на немалкото ангажименти, които той е поел към земеделските стопани от областта. За приоритетите на Момчил Неков в работата му като евродепутат, за неговия поглед върху секторите, обхванати от Програмата за развитие на селските райони, за пчеларството, за развитието на селското стопанство в страната, е разговорът с евродепутата.

- Г-н Неков, кои бяха основните приоритети в работата Ви като депутат в Европейския парламент от групата на Партията на европейските социалисти, извън

-Основната ми кауза през четирите години и половина е да превеждам Брюксел на български, а основен приоритет – да се борим с двойните стандарти във всички насоки. Ако основна задача на работата ми да са двойните стандарти при харните, ще посоча, че има много други двойни стандарти, с които трябва да се преборим. Еден от тях е Шенген. Веднага правя тази релация, защото самото правителство заявява, че се бори с двойните стандарти, а в същото време Шенген, за който Борисов казва да влезнем само по въздух без по суша и по вода означава, че ние подкрепяме моментално двоен стандарт за България. А в контекста на транспортния сектор, на пакета Макрон най-вероятно ще се гласува тази седмица в пленарна зала. Давам пример, ако ние сега сме конкурентоспособни по цена, ако влезем и в шенгенското пространство, ще бъдем конкурентни и по време. Ето ви приоритети, които са за следващия мандат.

Отделно – по темата за двойните стандарти при храните бих могъл да кажа много. Това, което виждам сега на масата е габровският пестил, а говорим за географски означение – български продукти, които да бъдат защитени и да носят добавена стойност за регионите. Не за столицата или за големите градове, а повсеместно за цялата страна. Защото на базата на продукт той може да носи не само известност за местното население, а и икономически прираст. Говорим най-вече за най-известния продукт, за българското кисело мляко във всичките му разновидности – краве, овче, козе, биволско, смес, за бългаското саламурено сирене – също във всичките му разновидности, за габровски пестил за региона, за силистренски касии, за смилянски фасул и всичко останало, което, ако първо го защитим защитаваме точно този кулинарен слой. След това можем да развиваме и регионални дегустационни пакети. Защото е важно да привлечеш един турист особено сега, както стана модерно да се пътува с нискобюджетни компании за уикенд и то най-вече с цел именно кулинарен туризъм. Тук можем да го обвържем с винен туризъм, с религиозен, с културен туризъм – възможностите са много. Въпросът е, че трябва да има една ясна национална политика.

Това, което ние залагаме в програмата е точно това – имаме Визия за Европа, имаме Визия за България, която естествено не е статична програма и трябва да се променя. Но, това е обръщение към обществото - че сме готови да поемем тези отговорности и да се обърнем с лице към тях. Поради тази причина вярвам, че именно това е основният повод парламентарната група на левицата да напусне Парламента. Не само да направи отлив между скандалите и да се разбере кой извършва тези скандали, защото виждате - сега те са още по-големи.

Но да се върнем към двойните стандарти. Вече споменах за географските означения и преминавам към третото направление – пчеларството. Тук може да се види, че ако основното е да се работи така, че да има резултати, то трябва и да се работи в конкретика. Най-полезни сме когато сме в същинската си функци на законотворци в Европейския парламент, въпреки че функциите му не са като в Народното събрание. Те са намалени, защото са споделени със Съвета, тоест с държавите членки.

За пчеларството радостно е, че благодарение на българските пчелари има предложения, които ще бъдат приети на европейско равнище. Аз бях докладчик на социалистите по темата за пчеларството – една актуална тема, особено през последните няколко години, заради няколко аспекта. Един от тях е пестицидите, които се използват и са вредни за пчелите, влияят върху нервната им система, което намалява популацията.

Следващият проблем е болестите по пчелите и третият – финансирането на сектор пчеларство. Защото тук говорим за основната услуга – опрашване. А 80 процента от храните в световен мащаб зависят от опрашители, които основно са пчелите. Преди повече задълбавах в самата тема, но от това, което виждам в последните месеци е ясно - хората са достатъчно добре запознати за ролята на пчелите. Така че, това, което трябва да направим и на европейско, и на национално ниво в неформален разговор съм получил уверения и от Фил Хоган, който е еврокомисар по земеделие, че ще има обвързана подкрепа в новия програмен период за пчеларството. За килограм мед ще се дава субсидия. Това, което искат пчеларите е да има директно плащане на пчелно семейство за услугата опрашване.

Но Европейската комисия все още не е узряла за това, така че това ще остане за следващия мандат като дейности, които трябва да защитаваме. А в Европейския съюз предложенията не идват от Брюксел, те могат да дойдат от всеки пчелар – и от Стоките, и от Габрово, и от Севлиево, и от Дряново, отвсякъде. След това ние трябва точно техните предложения да защитим като поправки. В случая бях и докладчик по самата тема. И е време да започнем да решаваме проблемите – с вноса на некачествен и фалшив мед в България, и със залежаването на качествен мед у нас.

- Как може да стане това?

- Като увеличим информираността за ползите от консумацията на мед си решаваме проблема с 10-те хиляди тона залежал пчелен мед в България - качествен, но просто непродаден. Ако консумацията в България в момента е 200-300 грама, при условие, че 1, 600 до 2 кг е здравословният прием на година и ние информираме гражданите за ползите от меда означава, че дори ние няма да имаме нужда от износ на българския мед на година.

- Какво очаквате през този мандат по отношение подкрепата за пчеларския сектор, нали Вие внесохте тези поправки, свързани с пчеларския сектор?

- По внесени поправки съм вторият в ранг-листата от българските евродепутати. А това е основната работа на всеки член на Европейския парламент.

- През този мандат вече няма какво да очакваме по отношение на сектора пчеларство, така ли? - През този мандат успяхме да направим и 60-процентно увеличение на националните пчеларски програми, които са тригодишни. Но, в това отношение проблема е на национално равнище, защото това, което докладват пчеларите е, че парите, отпускани от Националната пчеларска програма са такива, че при купуването на кошери те са на завишени цени. Така че, там трябва да се промени целия ред на финансиране на пчеларите. И в същото време да има възможност за изследване на меда, а това е записано в Наредбата за изследване на меда. Тоест, за създаване на повече лаборатории, в които да се изследва композитния състав на меда – дали имаме глюкоза с мед, което също е основен проблем. И това също може да се причисли към нелегалния внос.

Отделно това, което съм предложил в доклада е да има посочен произход – държава и процентно съдържание. Примерно, ако от Китай има мед, който е смесен с български, в много случаи съотношението е 99 към едно в процентно съдържание. Този мед се представя за български и се изнася в Германия. Така се разваля имиджа на българския мед. Затова на етикета трябва да се пише – 99 процента от Китай и един процент произход от България. За да можем да вдигнем въобще реномето на европейския мед. Ние сме основните производители на мед в Европа. Но това е второстепенната услуга, която дава пчеларството.

- Коя е най-важната? - Опрашването. Заради това и пчеларите настояват за директни плащания най-вече за услугата опрашване на пчелно семейство.

- Настоящата Европейска комисия не е узряла за това, но при следващата за какъв период може да се въведе? - Можем да се преборим включително и за следващия програмен период 2021-2027. Същото се отнася като теми на работа и с овцевъдството, козевъдството. Поради няколко причини - и чумата по

дребни прежгивни животни, при които все още нямаме информация какво се случва. И въобще проблемите пред сектора, които са свързани с изграждане на мобилни кланици, създаване организации на производители, за да може да се окрупнва сектора, болестите по животните, пазарите. Именно поради това е нужвно да се направи стартегия за различните сектори, което е най-разумно да стане с представители на министерството, коитот трябва да изпълняват тази стратегия навсякъде.

А при положевие, че сме имали 12 млн. овце през 1989 г. Това означава, че имаме много голям потенциал. Пазари като Близкия Изток, с които уж имаме сключени договори. А знаете ли колко изнесени агнета имаме – нула.

- И внасяме?

- Да, и внасяме. Тук отваряте друг един проблем с търговските споразумения с трети страни, които е сключил ЕС. Тема, която е изключително важна и за която не се говори в България. Защото когато се сключи едно всеобхватно споразумение, да кажем с Канада, първо се започва с икономическите отрасли – машиностроене и автомобилостроене. На последен план остава сектора земеделие, заради квотите. Във всеобхватните споразумения падат квотите, тарифите за внос на агнешко. С Нова Зеландия ние имаме някъде около 480 хил. тона внос на агнешко, което е без тарифи. А знаете какво се случва когато замразено агнешко с много по-ниско качество, без да се знае колко години е стояло замразено, се внася на много по-ниска цена. То подбива икономическия пазар на фермерите в Европа. Заради едно такова споразумение с Нова Зеландия могат да фалират 60 хил. фермери само във Франция. Това са данни, които въобще не се споделят в българското публично пространство и те са свързани със силата на търговските споразумения. Именно тук е ролята най-вече на евродепутатите и като осигуряване на информаци, и като защита.

Това е наднационалното ниво – веднъж се вижда в двойните стандарти. Защото трябва да имаш сравнение между няколко държави, за да имаш двоен стандарт, а другото са търговските споразумения. Още от 90-те години на миналия век е имало двойни стандарти, но като си извън ЕС нямаш инструменти да промениш нищо. Само че, тогава за тези продукти сме плащали и мито, и акциз.

- За да има положителни промени в областта на земеделието е нужна политика примерно за животновъдството, как оценявате настоящото положение?

-Точно преди да стане скандала с чумата по дребните преживни животни се бяхме събрали с Националната овцевъдна и козевъдна асоцияция, за да изготвим стратегия. В България няма стратегия по сектори. Така че, ние няма как да предвидим къде какво финансиране е необходимо. Това са проблемите и в биопроизводството. По простата причина, че сега ръста, който е предвиден, е по-голям от очакваното. Което означава, че не може да се субсидират нови биопроизводители. В министерството предвиждат определена сума, предназначена за биопроизводството. В същото време като е налице ръст на биопроизводството, ти имаш точно фиксирана сума за програмния период. Това е поради липсата на стратегия – нещо, което е изключително важно, защото земеделието е консервативен сектор – ти не можеш да променяш нещата година за година. Там трябва да имаш стратегия какво ще се случва поне за 10 години.

В областта на зърнопроизводствно не може да продължаваме по този начин. Защото 80 процента от средствата отиват в 6 процента от бенефициентите – говоря в общия случай. И тези европейски средства се използват за да се конкурира световна цена, тъй като зърното се държи в силози, чака се хубава световна цена и като получиш субсидии можеш да изнасяш през пристанищата.

Реално става така, че парите, които даваме за обща селскостопанска политика, излизат от земеделието. Защото примерно тези земеделски производители след това могат да инвестират в недвижими имоти. Така излизат парите от земеделието и това не само български, а и европейски проблем. Но ние тук имаме много голям проблем с концентрацията на земя, което се получава точно заради тези латифундисти. Ако с един работник, образно казано, и с един комбайн можеш да жънеш 2000 дка, при което себестойността от субсидиите, които се получават е някъде около 25 – 30 процента. Докато примерно за производството на пипер или на малини имаш себестойност 2-3 процента с европейските средства. Защото с четирима човека можеш да обработваш един декар и то разваляща се продукция.

Ето, затова се борим за следващия програмен период да разпределим евросредствата по правилен начин. Да се види колко е себестойността на различчните отрасли и да има формула. За зърнопроизводство по едно, за производство на плодове и зеленчуци да е по 10. Защото имаш работна ръка, създаваш заетост.

Това е и целта с географските означения – да създадеш работна ръка по региони. Затова това е моята кауза в земеделието – да видим как пропорционално може да се помогне с европейски средства, с Програмата за развитие на селските райони да инвестираме точно там, където има обезлюдване, застаряване на населението да се създаде поминък, за да се задържи на първо време населението там и да му дадеш инструмент за производство. Даваш му го чрез географско означение, чрез субсидиране на чувствителни сектори за държавата, които са нишови. Защото преди 1989 г. сме изнасяли за Европа 80 процента домати, краставици, пипер. Тоест, имаме потенциал, който може да се върне. Вярно, няма да е на тези нива, заради Полша, Унгария, които са много по-конкурентоспособни, защото имат ниша. Агнешко сме изнасяли за Близкия Изток, пазарите сме ги имали. Имаме сключени договори, но няма обединения и също не може да се изнася – пак проблем. Марка на планински продукт – за да отличиш един кашкавал от друг кашкавал. Говоря за планинските региони, включително и за Габрово, инвестициите са по-трудни, по-трудно е намирането на работна ръка, има ограничения с транспорт и инфраструктура, а в същото време този кашкавал като отиде в магазина е на същата цена и се конкурира примерно с производители, които произвеждат манифактурно. Как ги отличаваме? Точно поради тази причина направих национално проучване, което показа, че 89 процента от хората биха дали повече да купят такива продукти, не само защото биха ги подкрепили, но и защото тези продукти са по-екологично чисти, няма толкова пестициди или въобще няма пестициди спрямо конвенционалното производснво в равнинната част. Овцевъдите казват, че мирисът, вкусът на агнешкото е по-различен, когато е отглеждано в планината, че млякото е по-жълто, по-маслено, но това са други неща, които влияят най-вече на асоциативната връзка. Забележете, продукти на кисели млека, сирена, които използват точно тази асоциативна връзка, подсъзнателното изображение на планината отгоре върху самите етикет действа по съвсем различен начин. А това са възможностите, които са пропуснати в България.

Между другото в хранителните вериги вече виждам точно такива фермерски продукти, които навлизат на пазара. Не знам дали тук има такива, но в София вече ги има. И тези продукти са от ферма „Ярлово“, „Борино“, които не подлежат на защита като географско означение, но пък са от малки региони, които имат производствени мощности и нямат никаква отлика. Дали ще купиш кашкавал от Борино, Алфатар, Ситово, Роговица или Ярлово – ферми, които все повече настъпват. Това са все малки места, които започват да произвеждат, защото има търсене и то е на базата на натуралното, на качественото. И после започваме да изнасяме.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Индустрия

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня