Галина Михнева: „Икономиката на областта е зависима от структуроопределящи предприятия“

Топ новина! Galina-Mihneva
Галина Михнева
Преди Коледа председателят на Стопанската камара Радосвет Радев от телевизионния екран изнесе доста обезпокоителни факти като заяви, че в Габровска област състоянието на бизнеса е най-тежко и че в Габрово, и в областта са фалирали най-много компании от цялата страна.

  Така ли е наистина? Отговор на този въпрос вестникът потърси от изп.-директор на Габровската търговско промишлена палата инж. Галина Михнева. С нея разговаряме за равносметката за изминалата година, за печелившите през годината, както и за това, което предстои не само пред палатата, но и пред бизнеса на областта.

- Г-жо Михнева, каква е равносметката за свършеното от ГТПП през 2020 г.?
- На фона на всичко, което преживяхме през 2020 година, считам, че оценката за работата на ГТПП е положителна. Успяхме със сравнително малко сътресения да преживеем годината в смисъл, че не спряхме да обслужваме фирмите през цялата година, не спряхме и работата си по проектите. Въпреки наложените, поради пандемията COVID-19 ограничения, успяхме дейностите, които са свързани с масово събиране на хора да ги извършим през лятото. А тогава ограниченията бяха много малки. Така че , моята лична оценка за дейността на Габровската търговско-промишлена палата е положителна.
- Бихте ли казала по колко проекта сте работили и за перспективата за работа по изпълнявания от няколко години насам „Европа директно“?
- COVID-19 кризата се отрази включително и върху дейностите по проекта „Европа директно“ – и то най-много. Но тъй като 2020 г. беше последната от тригодишния период, за който бяхме спечелили проекта за дейностите, свързани с него, трябваше от началото на тази година да има покана за създаването на нови центрове „Европа директно“ – т.е. да се кандидатства отново, вече да имаме резултатите и те да сме стартирали работата по тях. Това трябваше да се случи през март 2020 г., но обстоятелствата не разрешиха да се случи това. Поради това през лятото на 2020 г. беше взето решение старите центрове на “Европа директно“ да продължат дейностите си до април 2021 г. Междувременно през лятото беше обявена нова процедура за кандидатстване. За нея предложенията трябваше да се подадат през октомври. ГТПП кандидатства, а резултатите ще бъдат одобрени през март тази година. Предполагам, че представителите на управляващия орган към ЕК са имали едно наум, че ще преминем през следващата вълна на кризата COVID-19. А дейностите, при които се работи с хора, съвсем нормално е да бъдат ограничени и са доста затруднени. Но, ситуацията е такава и ние се съобразяваме с нея.
А извън работата ни по „Европа директно“, но в неговите рамки, през 2020 г. изпълнявахме малък проект на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, по който всички дейности бяха насочени към приноса на Кохезионната политика за развитието на градовете и на всичко в страните от ЕС. Ние също изпълнявахме такъв проект и всички дейности по него, слава Богу, успяхме да промушим, тъй като всички те бяха свързани със събиране на хора. Този проект приключи през 2020 г., но междувременно през септември започнаха два нови проекта, по които сме партньори – по „Еразъм+“. Те са свързани най-общо казано с трансфер на иновации в областта на професионалното образование и обучение. Нещо, което години наред правим. Единият е с водещ партньор габровският ТУ и е насочен към допълнителна квалификация и преквалификация на инженерно-техническите кадри в страните-партньори. А те са 4 университета и 4 търговско-промишлени палати. Този проект ми харесва много, тъй като практическия резултат от неговото реализиране, осигурява квалификацията на техническите кадри от региона. Всички знаем, че техническата революция и „Индустрия 4.0“ вече са факт и са в действие, че трансформациите в производствата са много бързи и че често инженерно-техническият персонал не може да ги следва със своите знания. Т.е. ученето през целия живот е задължително.
Другият проект отново е свързан с професионалното образование. Това е „Кариера 4.0“ и е свързан с младите хора и се отнася до трансформациите в областта на цифровата революция. Там се разработва учебна платформа за обучение по предприемачество и предприемаческото развитие, така да се каже, на младите хора. Но става дума за нетипичното обучение от типа учиш, изпитват те и продължаваш нататък, а е гъвкаво обучение в модули, които младите хора могат да си избират. През цялото време на обучението те се консултират с ментори в съответната област, включително и да си разработят личностен план за развитие, който да следват и да бъдат подпомагани в този техен път. Проекта „Кариера 4.0“ изпълняваме в момента и той е напредна, тъй като е в рамките на година.
Но започнахме изпълнението на така наречения проект „Дигитал коуч“, по друг начин казано – цифров учител, който е свързан с повишаване качеството на обучение на работното място във фирмите. Тоест, специално при нас той е свързан с дуалното обучение, което лично на мен много ми харесва, тъй като резултатите от неговата реализация можем да ги приложим на практика. За съжаление, в другите страни-партньори, включително във водещата държава Германия и университета в Бохум, има много добри така наречени „учебни фабрики“, които наистина са такива. Това са цели заводи, оборудвани от А до Я, които се управляват от студентите – те изработват планове за това, конструират, произвеждат и продават. А в България такова нещо няма. Да, има практическо обучение на студентите, но то е частично и няма нищо общо с пълния производствен процес и с управлението, грубо казано, на развойния и производствения процес на една фирма. Оказа се, че в Унгария има една такава учебна фабрика към един от университетите, но тя в съвсем начална фаза на своето функциониране. Идеята е там да се разработи както повишаването на квалификацията, тоест въвеждането на цифровизацията, какъвто е един от приоритетите на ЕС за следващия програмен период в този тип обучение, неговото управление, както и осъществяването на контрол върху качеството на обучение.
- В Габровска област намират ли се ментори, какво е отношението отстрана на представителите на бизнеса, свързано с този процес – да намират ментори за младото поколение?
- Признавам - много е трудно. Проектът „Кариера 4.0“ стъпва на резултатите ни от реализирането на един друг проект, по който тествахме този метод на работа с младите хора. На младите хора им хареса невероятно много, но истината е, че за неговата реализация безкрайно трудно намерихме ментори. Тоест, идеята е менторите да са хора, които току-що са преустановили трудовата си дейност или преподаватели, които са имали пряка връзка и с производството. Ние много трудно намерихме такива личности. Затова считам, че сега ще имаме абсолютно същия проблем. Да, имаме фирми, особено тези, които са в Регионалния иновационен център и които се отзовават на необходимостта от ментори, но те са с различни ангажименти. Докато в Германия съществува организация на току-що пенсиониралите се специалисти, които обикалят света и помагат за израстването на младите хора. Там тяхната дейност е наречена “Стари помагат на млади“, а при нас някак си не може да се случи това. За което има и обективни причини. Хората излезли вече в пенсия, но са в кондиция и могат да работят, те просто работят, за да си помагат финансово на семейния бюджет.
- Да си го кажем в прав текст – заради ниските си пенсии?
- Да, точно това е обяснението. Защото, ако имаш достатъчно добра пенсия, която покрива нуждите ти, тогава човек би могъл да работи безвъзмездно и да помага на младите хора.
-Безспорно пандемията COVID-19 даде своето отражение върху състоянието на бизнеса, какво е то за Габровска област? -Официални данни нямам. За отражението на COVID-19 върху габровския бизнес може да се съди по определени признаци. Отражението на пандемията беше различно при първата вълна от това при втората вълна на COVID-19. Трябва да знаем, че Габровска,а област е експортно ориентирана. Над 50 процента от производството на региона е за износ. Естествено, особено през април и началото на май, имах чувството, че дейността в областта беше замряла, и то по обективни причини. Защото до края на март фирмите бяха изпълнили поръчките, които имаха. След това в началото на април и през първата половина на май тяхната експортна дейност беше силно, много силно намалена. Не се случи същото при есенната вълна на COVID-19 по простата причина, че нямахме строгите транспортни ограничения и износа на фирмите в определен мащаб, в никакъв случай на 100 процента такъв, какъвто беше през 2019-та г., но все пак се реализираше определен експорт. Това помага на областта като цяло да стои що-годе добре.
Другата част, която е свързана с малките фирми, които са най-вече в сферата на услугите и търговията, естествено се отрази пагубно на част от фирмите.
- Кой от секторите в икономиката на областта пострада най-много от коронавируса?
- Това са търговията и услугите. Има и още нещо, което трябва да отбележим за това какво се случи в резултат на тази COVID-19 криза. Особено по-младата част от населението се ориентира към онлайн-търговията. Това ще продължи и занапред, тъй като този вид търговия стана навик. По Коледните празници всички, използвали този вид услуги, виждаха какво се случва пред офисите на куриерските фирми.. Там имаше непрекъснато опашки, на които стояха по 20-30 човека да получат пратките си.
- Тоест, печелиш от кризата е куриерският бизнес?
- Това беше отчетено и в световен мащаб – че онлайн търговията процъфтява, тъй като в резултат на COVID-19 приходите на някои от куриерските компании са се повишили с 30 процента. По официални данни някои от нашите куриерски данни през септември също бяха с 30-процентно повишаване на приходите. Тоест, кризата направи много бърза трансформацията, която очаквахме да се случи, но с по-бавни темпове. В никакъв случай няма да се затворят всички магазини, но преориентацията в тази област трябва да се случи. И моето мнение е, че в никакъв случай няма да се възстанови стария модел на търговия напълно. И това се случа в световен мащаб, въпреки, че в България става по-бавно, в сравнение с другите държави
- Преди Коледа председателят на Стопанската камара Радослев Радев от телевизионния екран изнесе доста обезпокоителни факти като заяви, че в Габровска област състоянието на бизнеса е най-тежко и в Габрово и в областта са фалирали най-много компании от цялата страна, така ли е?
- Не считам, че е прав. Регионалният иновационен център, на който ГТПП е член излезе с опровержение на казаното от г-н Радев. Образно казано ако през 2019 г. е имало една закрита фирма, а в 2020 за същия отчетен период е имало пет процентът е различен, но което в никакъв случай не е показател какво се е случило в цялата промишленост на областта. Така че, макар цифрите да излезят след година, не мога да кажа, че има погром на индустрията в областта, както не мога да кажа и, че тя е запазила 100 процента поръчките си през изтеклата година, както е било през 2019 г. Индустрията в Габровска област успя да се задържи и благодарение инициативността на фирмите. Данните, които получаваме от Бюрото по труда, че почти 7000 работни места са запазени благодарение на мерките, предприети от правителството. Искам да кажа още нещо, което считам за изключително важно и то е, че голяма част от всички мерки, предприети от правителството бяха насочени към хората и към запазване на работните места. Те не бяха насочени към фирмите и запазване на тяхната жизненост.
- Тоест, Правителството е нужно да обърне сериозно внимание и за запазване жизнеността на компаниите?
- Да. Защото, ако някой прегледа всички предприети мерки става ясно това – мерките 60/40, 80/20 за туризма и транспорта, за запазване на хората, които са в неплатен отпуск. Така че, всички тези пари, които даде правителството за реализирането на съответните мерки, то щеше да ги плати като обезщетение за безработица, ако работните места на хората не бяха запазени. Дори може би обезщетенията за безработица щяха да бъдат значително повече, тъй като в много фирми заплатите са сравнително добри.
- Държавата постъпи по габровски, така ли?
 -Абсолютно по габровски. Трябва да разполагаш с много точни данни, за да сметнеш колко повече трябваше да даде държавата за изплащане на обезщетения за безработица, ако тези мерки не бяха предприети. Докато мерките, насочени към фирмите, поне аз знам, че бяха само три – 9 процента ДДС за ресторантите, по 10 000 лева за малките фирми и вече ми е трудно да си спомня дали 50 или 150 хил. лева еднократно подпомагане бяха за големите фирми.
Лично на мен много ми хареса мнение на един от експертите, който заяви че тази подкрепа би била изключително полезна, ако фирмите кандидатствали за нея бяха получили своевременно необходимата финансова помощ, а не грубо казано когато вече са фалирали и вече няма на кого да бъдат дадени. Защото не е важно само да дадеш, а кога ще го дадеш. Дали ще осигуриш помощ на давещия се, когато видиш че се нуждае от нея или три часа по-късно разликата е огромна и това сравнение е абсолютно точно.
Имаше и мерки, които общината предприе – бяха спрени някои наеми и т.н., но от нея не бихме могли и да очакваме кой знае колко. Самите общини също не получиха подкрепа – и те бяха поставени в режима на фирмите. Да преодоляват кризата, а в същото време получаваха мизерни суми за обслужването на хората. Тоест, самите общини не получиха нищо.
- МС взе решение за удължаване срока на действие на мярката 60:40 до септември 2021 г., считате ли, че тя беше достатъчна за подпомагането на бизнеса?
- Зависи за кой бизнес. Отново казвам, че най-голям е проблемът на малките фирми и тези, които нямат определени запаси. Докато голямата фирма, ако има поръчки би могла да вземе кредит за покриване ликвидността на компанията и да го изплаща нормално, ако има поръчки и знаеш, че в обозримото бъдеще ще изпълнява тази дейност. Макар че, в днешната ситуация надали има някой, който би могъл да направи точни прогнози. Факт е, че и големите фирми не са добре, но най-зле са мъничките, които нямат необходимият ресурс и обикновено, ако нямат дейност две-три месеца, си заминават безвъзвратно.
- А не са ли най-уязвими при днешната ситуация предприятията, свързани с машиностроенето?
- Факт е, че икономиката на Габровска област е зависима именно от структуроопределящите си предприятия, които са експортно ориентирани, голяма част от тях от сектор машиностроене, които са пряко свързани най-вече с фирмите в Германия. Често съм изразявала мнението си, че трябва да се следи какво се става с икономиката на Германия, тъй като след 3-4 месеца това се случва и у нас – говоря специално за Габровска област. Ако има спад в Германия, ще го има и в Габровска област. Ако има нарастване там, след време ще го има и при нас. Разбира се, не става дума за всички фирми, а основно за машиностроителните. Макар че, габровските компании изнасят за много държави – без Австралия те имат своите пазари по всички континенти. Говоря за износа, който преминава през нас. Ще спомена само няколко фирми – „Импулс“, „Цератицит“, „Идеал Стандарт-Видима“, „Мехатроника“, „Кентавър“, „Швамбергер“ и т.н.
- Какви са Вашите прогнози за 2021 г.?
- Умерен оптимист съм дотолкова, доколкото се надявам кризата, свързана с COVID-19 да се преобърне и да нямаме есенен сезон за нея. Защото искаме или не пролетта трябва да я прежалим, че ще бъде в тези условия. Разбира се, зависи ще има ли следваща вълна на пандемията, за което никой не може да каже категорично какво ще се случи. Помните как пандемията неочаквано ни връхлетя през 2019 г.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Индустрия

Към началото