Всяка книга си има история

Knigata-na-Ivo-Milеv
Книгата на Иво Милев
На 23 януари от 18 часа в Залата на жирафите в Дома на хумора и сатирата ще бъде представена книгата „Животът и смъртта на Людмила Живкова” с участието на нейния автор Иво Милев. Познаваме перото му от „Тодор Цонев. Художникът в сянка”, един каталог-албум, съпътстващ курираната от него изложба в зала 5 на Дома, но с това далеч не се изчерпва творческата му биография.
Всяка книга си има история, а историята на най-новата биографична книга за Л. Живкова започва от идеята за сценарий за филм през 2009 г. Следва усилна проучвателна работа с архивни, фото- и други документални материали. В свое интервю Иво Милев уточнява: „Имах възможността да работя с целия служебен архив на Людмила Живкова, включващ неизброим масив от документи, кореспонденция, стенографски записи от срещи и заседания, разработка на проекти, вътрешни доклади и отчети. Тя например е съставяла подробни отчети за всяка своя командировка, и съдейки по стила й, те са писани лично от нея като ръководител на Комитета за култура или Министерството на културата. Така започнаха да се разплитат повечето връзки. Стигнах до основно проучване на архивите на Комитета за изкуство и култура, на архива на Института по културата към ръководеното от Людмила Живкова ведомство, на Научния институт по сугестология на проф. д-р Георги Лозанов, човек особено близък на Людмила и оказал върху нея особено влияние...”

Книгата се състои от десет глави и послеслов и логично започва с „Бащата и неговото семейство” и „Майката и нейното семейство”. Всяка част е изпъстрена с много снимков материал.

Всяка глава носи пулса на времето и колосалната енергия на самата Людмила Живкова. Четейки, търсехме „габровската връзка” в текста. В книгата е отделено място на един много важен момент от развитието на Дома, свързан с решаващата роля на Живкова: „На заседание на Председателството на 12 юли 1977 г се взема решение за превръщането на Дома на хумора и сатирата в национален институт и преработка на архитектурния проект за изграждане на сградата на Дома, като бъде разширен с оглед на новия му статут. Домът на хумора и сатирата в Габрово е създаден през 1972 г. като изцяло местна инициатива благодарение на неуморните усилия на габровеца Стефан Фъртунов, който още от средата на 60-те години си поставил амбициозната задача да превърне Габрово в „столица” на българския хумор, а защо не и на световния... Домът няма все още своя собствена сграда. С такава ще се сдобие през 1975 г. в реконструираната кожухарска фабрика на братя Калпазанови и благодарение и на личната ангажираност на Людмила Живкова ще се превърне в образцов за времето си културен обект.” (с. 476) .

По-нататък е отделено място на Комплексната програма за развитието на Дома като уникален национален културен институт в периода 1978-1985 г. Тя предвижда той да бъде изграден като „мощен специализиран” културен институт.” (с. 477). Пак там четем за предложението на Людмила за поставяне на паметник на Чарли Чаплин в планувания Парк към Дома.

Спряхме се само на два цитата, свързани с Габрово и Дома на хумора и сатирата. С тях далеч не се изчерпва „габровското присъствие”. Книгата дава изключително богат материал за времето, в което сме живяли и за големите личности в него. Тези 735 страници текст и снимки пораждат у читателя много въпроси. Може би срещата с автора на 23 януари ще ни даде някои отговори.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Литература

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня