Вангел Стаматов: „Когато „Чардафон“ влезе в „А“ група, попът би два часа църковната камбана“

Vangel-Stamatov
Вангел Стаматов

Вангел Стаматов е роден на 17 ноември 1943 г. в Габрово. Завършва основно образование в училище „Христо Смирненски“ в днешния квартал Хаджицонев мост, а средното в Априловската гимназия. По-късно изкарва двугодишна треньорска школа към ВИФ /Висш институт за физкултура, сега Национална Спортна академия в София/, след което три години работи като треньор във Детско юношеската футболната школа на „Янтра“. Бил е треньор на представителния футболен отбор на Габрово. До 1990 г. активно работи в областта на футбола.

- Уловихте „златните“ години на габровския футбол, г- н Стаматов?

- Може да се каже и така

- Страдахте ли, когато извадиха Чардафон от А група?

- Да! Много! Макар да се бях отказал от активна спортна дейност през 1974 г. считам, че други сили се намесиха за да изпаднем от елитната футболна група.

- Според Вас, габровска ли беше вината за наложеното тогава строго наказание на „Чардафон“?

- Не! Тогава съвсем реално ние бихме отбора на Стара Загора. След това излезе някакви приказки, че мачът е бил купен и прочие, а всъщност ние съвсем реално победихме. Тогава треньор ни беше Манол Николов, а на старозагорския отбор - Младенов. По- късно си коментирахме как така изведнъж ни отнеха точно 6 точки. Толкова, колкото бяха нужни, за да изпаднем от „А“ групата. Ако ни бяха отнели 5 - оставахме. Мисля си, че ако и Вуцата се беше намесил - оставахме в елитната група 1000 на сто. От тогава габровският отбор тръгна надолу и досега не може да се съвземе както трябва. И няма да се оправи още дълги години.

- Да разбирам ли, че няма реални доказателства за нарушения по време на фаталния за габровския отбор мач в Стара Загора?

- Да. Нищо не се доказа.

- Излиза, че са извадили отбора от „А“ група на „казал- рекъл“, така ли?

- Да.

- А какво е мнението на Вашите съотборници?

- Същото като моето. Никой не е убеден, че е имало каквото и да било нарушение от наша страна. Нито някъде беше писано точно какво е то, нищо не беше доказано. Всичко мина някак набързо и замина.

- Считате, че случилото се е в резултат на „игри“ по високите етажи на футболната йерархия?

- Да. За мен това беше жестока интрига. Тогава началник на отбора беше Диман Джуров, който е играл в Стара Загора и който беше тук доста години. Играл съм с него. Та, бяха казали, че той бил подкупил някакъв футболист от Стара Загора. Че именно той бил купил мача. А човекът се кълне, че не е направил подобно нещо. Самият аз не мога да повярвам, че той би моъгл да направи тези неща. А и така не се доказа абсолютно нищо. Не наказаха никого. Така мина и отмина тази история - наказание за целия отбор и за града. И оттогава до сега габровския футбол не може да се вдигне въобще. И ще мине доста време още, докато се съвземе.

- Въпреки, че сега има няколко футболни клуба, които подготвят подрастващите?

- Има, да! Но кретат. Ние един отбор не можем да направим, а сега има три- четири. Няма никакъв смисъл от това.

- Но нали се обединиха вече?

- Благодарение на кметицата. Какво ще стане занапред, тепърва ще гледаме. Според мен е важно да се организират задължително отбори към училищата, да има вътрешни първенства. За да се подготвят талантливи млади хора, които още от училище да бъдат вземани за представителния отбор на града. И да има резултат.

- Вашето поколение играеше с хъс, със страст, с воля за победа, за да влезете в „А“ групата?

- Абсолютно, ние бяхме много добър колектив. Манол Николов направи от нас и добър отбор. Нямахме проблеми да побеждаваме. Единственият ни проблем беше с колко ще бием противниковия отбор. Всички в отбора бяхме като братя. Тренирахме двуразово всеки ден - сутрин и следобед. Тренировките бяха много тежки.

- В тренировките ли се крие формулата на успеха във футбола?

- Тренировки и себераздаване. Друго няма. Разбира се, нужен е и талант, който да се развива и поддържа. Колективът също е много важен, тъй като футбола е колективна игра. Не всеки да играе сам за себе си, да търси единствено собствената си изява, а възможност за отборната победа.

- Чия е ролята за изграждането на силен и сплотен отбор?

- Най- вече на треньора. Той е човекът, който трябва да търси подход към всеки футболист, тъй като всеки поотделно си има собствено мнение,собствено виждане за развоя на играта, а именно треньорът е човекът, който може да посочи какви са най- често допусканите грешки - колективни и на всеки един от състезателите поотделно, и да ги коригира. Той е човекът, който трябва да обедини характерите на всички футболисти от отбора, за да се стигне до победен край.

Освен това, когато започнах да играя в отбора ни водеха на работа в предприятията, но вместо да сме зад машините, ние тренирахме футбол на игрището. Тогава имаше много фабрики в Габрово и всеки футболист беше зачислен към някоя фирма. Самият аз се водех като работник 8- ми разряд - през седмицата тренирахме сутрин и следобед, а в съботата или в неделята бяха мачовете от републиканското първенство.

Фактически бяхме заети през цялата седмица, без почивен ден.

- Коя беше най- голямата награда за Вас?

- Влизането на габровския отбор в „А“ футболна група.

- Как се чувствахте Вие и момчетата от отбора в този момент?

- Последният мач, благодарение на който влязохме в „А“ група беше с отбора на Михайловград. Ако не ние, отборът на „Спартак“ - Варна щеше влезе в елитната група, а те играеха в Ловеч. Ако паднехме от Михайловград- влизаше „Спартак“. „Спартак“ направи равен мач в Ловеч, и то с автогол от габровец. Срещата там завърши 1:1. В този момент играем и ние. Футболната среща „върви“, а на стадиона мъртвило - никой на вика, няма аплодисменти, сякаш няма габровски фенове. И буквално в последната минута от срещата вкарах победния гол. Мачът завърши 1:0 в наша полза. На стадиона цари мъртвило - никой не знае как са завършили варненци. Габровската полиция обаче поддържаше връзка с ловешката и в един момент по високоговорителя прозвуча: „Честито, габровци! „Янтра“ вече е в „А“- група!“ А стадионът беше препълнен. В същия момент народът наскача от пейките, навлезе в игрището, множество ръце ме грабнаха и вдигнаха във въздуха. Няколко пъти обиколиха с мен стадиона, а след това продължиха да ме носят до центъра на града. Пуснаха ме чак пред театъра. Него ден отчето би час или два и църковната камбана, за което го разпопиха. Спаси го Карапенев, който преговаря със Синода, за да го върнат в църквата. Така, благодарение на този мой гол, отборът влезе в мъжката „А“- футболна група.

- Разбирам, че и местното ръководство е имало сериозно отношение към футбола?

- Отношението на местната власт към футбола, а и към спорта като цяло беше от голямо значение за всички нас. Струва ми се, че ако властта и габровската общественост не ни оказваха толкова сериозна поддръжка, надали щяхме да играем така всеотдайно, с толкова хъс и амбиция за победа.

В подкрепа на казаното ще спомена, че след като влязохме в „А“ група Карапенев, който беше много запален, всеотдаен човек и идваше дори на тренировките ни, събра всички директори на предприятия в Габрово на съвещание. Аз, като капитан на отбора, също присъствах на тази среща, треньорите - също, както и директорът на клуба Атанасов. Най- голямото предприятие по онова време беше ДВТК „Георги Генев“ и Карапенев пита неговия директор колко пари ще отдели от комбината за развитието на футбола. Човекът съобщи една цифра, не помня колко лева обяви, но да приемем, че са били 50 000 лева. Карапенев обаче отсече: „От „Георги Генев“ - 100 000 лева и така с всички габровски предприятия. Събраха се доста средства и Карапенев пита шефа на клуба стигат ли толкова средства и му каза, че „момчетата са на негово разположение, когато има нужда от пари за футбола“. Така местната власт осигуряваше средствата не само за нас, но и за всички видове спортове. Мнението ми е, че спорт без пари не може да се развива, поради което наистина е важно местната власт да се грижи за неговото развитие. Не бива да се забравя, че именно спортът е изключително важен не само за здравето човешко, но и за развитието на обществото ни.

- Заради това ли в днешно време футболът в Габрово крета?

- Просто няма стимул, за да върви напред. Същото е валидно и за всички видове спортове.

- По време на спортната Ви кариера сполетяваха ли Ви контузии?

- На терена винаги можеш да получиш контузия. И да, имал съм, но леки - изкълчвания, натъртвания, но сериозни травми, които да ме принудят да спра за известен период от време да тренирам, не съм получавал.

- Когато разгръщате листовете на своята биография колко години без да прекъсвате сте отдали на габровския футбол. Всъщност, от кога започнахте да гоните топката?

- Започнах още от детските си години. През 1958 г. ме взеха в детския отбор на Габрово - „Балкан“. Преминах през юноши младша и старша възраст, докато се включа в мъжкия футболен отбор. Играл съм единствено в Габрово - цели 22 години. Макар да имах оферти от четири-пет елитни отбори в страната от „А“ група, предпочетох да остана в габровския тим.

- Защо?

- Останах верен на Габрово и на габровските почитатели на футбола. Тук е и семейството ми.

- Кога решихте, че футбола ще бъде Ваша съдба?

- Още от дете това беше моята мечта - да играя футбол и то в Габрово. И мечтата ми се сбъдна.

- През коя година „стъпихте“ за първи път на футболното игрище?

- През 1958 г., започнах още от 8-годишна възраст. Първият ми треньор в училище беше Станчо Рашков - тогава имаше и училищни първенства, всяко училище си имаше отбор. След това на 16 години, в юношеска възраст, влязох в мъжкия футболен отбор с треньор Стефан Датков. Бях център нападател.

- Водил ли сте си статистика в колко мача сте играл, колко гола сте реализиарл?

- За 22 години във футбола съм играл в над 500 мача и може би над 350 гола съм вкарал по време на своята спортна кариера. Аз съм футболистът в града, който е вкарал най- много голове. И то само с габровския отбор. Няма кой да ме стигне.

- Има ли друг габровски футболист, който да е играл единствено в Габрово?

- Не. Друг няма. Поне аз не си спомням за други. А съм играл с много от тях.

- Помните ли всички свои колеги?

- Помня. Един от тях беше, Бог да го прости, вратарят Йовко Топалов - Оката. С него играх в „Балкан“. Хубавото тогава беше, че съставът на целия отбор беше само от габровци. По- късно дойдоха състезатели и от Стара Загора - Иван Джуров, който също почина. Надали бих могъл да изброя всички футболисти, които са били в габровския тим, докато съм бил част от него. Вероятно са над 100. Много треньори преминаха и през Габрово, но най- голяма заслуга за развитието на габровския футбол, според мен, има Манол Николов, който също почина. И считам, че той също трябва да бъде почетен гражданин на Габрово, както направиха посмъртно и Иван Вуцов.

Така че, на футболния терен съм от 1958 до 1974 г. без прекъсване.

- Вие ли решихте да напуснете отбора?

- Не. По времето, когато завърших треньорската школа към ВИФ, се създадоха се някои интриги и се наложи да напусна. Тогава ми подариха футболна топка, която доскоро пазих заедно със състезателните си обувки и екипа. Но единия ми внук, който живее в Германия заяви, че иска да играе футбол там с тях и му ги подарих. А другият ми внук тренира хандбал, като майка си. Тя сега е учител по физкултура и е много доволна от професията си - вече 15 години е със семейството си там.

- Тежко ли Ви е, че внуците са в Германия?

- Много. Но те всяка година се връщат в България и не можем да се наприказваме с тях. След като семейството на дъщеря ми отиде в Германия, веднага взеха гражданство. И когато си идват разказват, че там не вирее връзкарството, както то се шири тук. Доста дълго, след подаването на документите си за работа, са чакали, докато ги назначат на съответните позиции.

- Какви мисли се въртят в главата Ви като наблюдавате състоянието на футбола в нашия град?

- Мъка ми е. Защото Габрово е спортен град. По време на моята младост се обръщаше внимавние на развитието на всички видове спортове. Тук имаше лека атлетика, футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, борба, бокс, колоездене - имаше всички видове спортове и при жените, и при мъжете. И много национални състезатели. В един момент националният отбор на България по колоездене беше сформиран изцяло от габровци. А сега какво е? Всичко замина.

- Само от парите ли зависи развитието на спорта или от държавната и местна политики?

- Зависимостта е абсолютна - и от парите, и от властта. Но, според мен, от най- голямо значение е отношението на местната власт. Нужна е нейната заинтересованост

- Най- хубавият спомен от Вашите футболни години?

- Много са. Не мога да преценя кой да споделя? Но със сигурност първият от тях е влизането ни в елитната „А“ футболна група, за което вече разказах. Наистина тогава денят беше пълен с неописуеми вълнения, които с моите думи надали бих могъл да опиша напълно.

Другият ми спомен е от юношеските години, когато влязох в мъжкия отбор. Той играеше в „Б“- групата. „Спартак“- Плевен беше в „А“ група. Изпадна през 60- та година, макар да имаха при себе си четирима национали, включително и вратарят - Пърчанов. Играхме на стадион „Априлов“, който беше покрит със сгурия тогава, но още не бях включен в първия отбор. Започна мача и в първите минути контузиха едно от момчетата - Димитър-Китаеца му казваха. На неговото място пуснаха мен и след десетина минути игра вкарах гол на Пърчанов. След мача той дойде в съблекалнята, прегърна ме и ми каза „Момче, евалла ти правя! Продължавай така“.

- Излиза, че точно благодарение на Вашия гол, габровският отбор е влязъл в „А“- група?

- Така излиза. Но нали Ви казах, че съм рекордьор по голове за футболист, играл в габровския отбор. Не заради друго, а защото съм и единственият, който се е състезавал винаги и само с фланелката на Габрово.

- Този свой гол ли ще помните винаги?

- Да, както и една среща, която се състоя няколко дни по- късно. Известен съм с прозвището Пуфа. Един ден бях седнал на кафе в „Глинените гърнета“ и при мен пристига непознат човек. Здравей, Пуфе, ми вика и пита може ли да седне при мен. Казах му, че може. Седна той и ми казва: „Ако не беше ти, шофьорската ми книжка „отиваше“. И ми разказа, че бил от плевенските села, но живее и работи в Габрово. Човекът си бил на село и се придвижвал се с моторче към нашия град, но по пътя го спрял КАТ- аджия и му поискал книжката, заради направено от него нарушение. А книжката му била издадена в Габрово. КАТ- аджията /който се оказал габровец/ като я видял рекъл: „Момче, след като работиш в Габрово няма да те глобявам“. И то - заради победата на габровския отбор и влизането му в „А“- групата. Та, този човек запомнил моето име и решил на всяка цена да ме намери и почерпи, тъй като точно моя гол го спасил от солена глоба. Разказвам този случай, тъй като е показателен, че цялата габровска общественост навремето е поддържала футболния ни отбор.

- Защо не е така и в днешно време, според Вас?

- Като че ли се загуби интереса към много неща. Може би, защото живота стана малко по- суров. А като няма тръпка, какво да гледа човек. Самият аз, който има своя история, свързана с футбола, не съм ходил на стадиона от много дълго време. Защото просто няма какво да гледам. Няма. Има футболен отбор, но дотам. Други спортове събират много повече публика, защото има какво да види човек. Там, където се играе със страст и хъс за победа си личи. И публиката предпочита да се среща с емоции, без които победата е невъзможна. Нужна е воля за победа, а не да излезеш на терена и да си кажеш, сега ще играя, ама дано да не ни бият. Просто оставят случайността да е водещият фактор, а не волята, таланта, моженето, стремежа към победа.

- Времето, в което живеем ли е такова, или хората се промениха?

- Хората се промениха много. Отчуждихме се много. А ако сме задружни, ако имаме общи цели, Габрово ще тръгне напред. Нашият град го заслужава. Винаги е бил спортен град, с развита индустрия, с образование, с култура. Та тук имаше дори оперета. Но като че ли ние, съвременниците, не можем да се преборим с влиянието на развитите технологии, благодарение на които младите забиват поглед в таблети и айфони и не се интересуват от нищо друга. А ние, възрастните, се затваряме в собствените си проблеми с мисълта, че сме изпълнили своя човешки дълг. Макар да съзнаваме, че сме длъжни да дадем своя принос за промяната на нашия град.

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от 100 години футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня