Петко Петков: “Ти си на вратата не за да изпускаш топката, а за да я хващаш”

Втора година Петко Петков е треньор на вратарите в първодивизионния Anorthosis Famagusta, Кипър. Преди това е работил като такъв в отборите на „Ботев“ - Пловдив (2011/2012, 2013/2014 и 2016/2017), „Славия“ (2014), ЦСКА (2010/2011), „Локомотив“ - Мездра (2008-2010), „Видима-Раковски“ (2005-2008) и „Янтра“ - Габрово (2010/2011).
В различните периоди e работил в екип с треньори като Станимир Стоилов, Димитър Пенев, Ферарио Спасов, Милен Радуканов, Воин Войнов, Георги Тодоров, Йоан Андоне, Рони Леви.
Кариерата на Петков като вратар започва в юношите на „Янтра“. На 16 години, през 1987 г., дебютира в първия състав и до 1993-та защитава вратата на габровския отбор. След казармата, през есента на 1993 г., преминава в ЦСКА и остава при армейците до края на 1998 г. Има 89 мача с отбора. С ЦСКА печели титлата и купата на страната през 1996/97 г. Обявен е за най-добър вратар на родното първенство. Има и един гол за армейците - вкарва от дузпа на Джебел през декември 1994 г. От лятото на 2001 до 2003 г. играе професионален футбол в Германия - първо в FSV Lok Altmark Stendal, после в SV Baуbelsberg. Треньорът говори английски, немски и руски език.
Със съдействието на Маргарит Георгиев Петков откликна на поканата да се включи в рубриката „100 години футбол в Габрово“ при последното си кратко посещение в родния град.

шли в родния град и в темата „габровски футбол“ като още едно потвърждение на факта, че всички вратари, излезли оттук, са се реализирали на високо ниво, пазили са вратите на отбори като „Левски“ и ЦСКА: Николай Илиев - Галибата, Иван Камарашев, Илиян Василев, Вие...

- Кой знае колко големи вратари - от световна класа или на топ ниво, ние нямаме. Но по-голямата част сме минали и сме били в топ отборите, в професионални тимове. Имаме доста известни хора.

- И по-голямата част изглеждате в добра спортна форма – здрави, силни. Вие лично дори респектирате, приличате на играещ треньор.

- В какъв смисъл здрави, като физика ли? То е логично, няма как да си вратар и да бъдеш хилав. Оттам се започва, за да станеш вратар - първо се гледа физиката. Аз не съм от най-ръстовите, 188 сантиметра съм.

А за игра – не, отдавна не играя. За мен футболът не е спорт за здраве, а сериозна работа. И Вие надали ходите да си пишете репортажи ей-така, само за удоволствие.

- Споменавайки по-стари вратари и предишни гости в рубриката, ще споделя нещо, което се отнася за поколение-две преди Вас. Всички разказват, че са ритали, ама ритали по цял ден. Хвърлят чантата след училище и с топката на поляната. Нямало интернет, дискотеки, само топка.

- Така е, всеобща истина. Бразилците, казват, затова изкарват много футболисти. Защото хората няма много какво да правят и това е единственият начин да успеят - децата ритат топка. И аз съм играл много футбол като момче. Имало е някой, който да забележи нещо в мен и така... Не някой, а някои - няколко човека, които задължително трябва да спомена и на които съм благодарен.

Като вратар ме създаде Николай Илиев - Галибата. Баща ми, който никога не се е занимавал със спорт, ме е подкрепял много. Той почина отдавна, лека му пръст. Рачо Бараков също много ми е помагал. Той е с основна заслуга за привличането ми в мъжкия отбор на „Янтра“. Това са хората, които ме определиха. И, разбира се, Николай Тасос - Таската също много ме е подкрепял. Не мога да спомена всички, на които съм благодарен – има и детски треньори и по-късно... те следват един след друг, хората, които ти помагат в живота. Пламен Марков - също, той ме привлече в ЦСКА.

- Започвате в отбора на „Янтра“ още като ученик, нали?

- Бях във втори курс в ТОХ, когато ме извикаха в мъжкия отбор на „Янтра“. На 17 години направих първите си мачове в „Б“ група. По стечение на обстоятелствата извадих късмет или не знам какво, но играх в „Б” група като ученик. Треньор тогава беше Васил Методиев - Шпайдела.

- А кои бяха титуляри на вратата тогава?

- Иван Камарашев и Галибата. Но се случи нещо с Камарашев, проблем някакъв и Галибата, който беше втори вратар, ми даде път. Затова казвам, че трябва да попаднеш на хора, които да те подкрепят и да ти помогнат.

На 22 години отидох в ЦСКА и почти 6 сезона играх там, дори когато напуснах, прекъснах действащ договор. Но това са други неща, не са интересни в този разговор.

- Сега сте треньор в първодивизионен отбор в Кипър?

- Треньор съм в „Анортозис Фамагуста”. Голям отбор, който последните 5-6 години не е в най-доброто си състояние. Но въпреки всичко миналата година участвахме в Лига Европа.

Доста сериозно нещо е отборът, на нивото на „Левски“ и ЦСКА в България, може да се каже. Работи се сериозно и със сериозни хора. И продължавам, имам все още действащ договор.

- В България идвал ли е „Анортозис“, играл ли е тук?

- Играл е с отбора на ФК „Шумен“. Сезон 1993/94, мисля, в предварителния кръг за Купата на УЕФА Шумен се изправя срещу „Анортозис“ и губи - и в Кипър, и на собствен терен.

- Има ли българи, играли за „Анортозис“?

- Да, много български футболисти - Георги Василев - Гочето, Илиян Киряков, Николай Тодоров - Кайзера..., Методи Деянов, Вальо Игнатов. Мъри Стоилов е бил треньор.

- От вашия стадион в Ларнака как изглежда стадион „Априлов“ в Габрово?

- Стадион „Априлов“ ли? Специално за стадиони в Габрово не можем да говорим, дори и в България. Там са на доста по-високо ниво. Вярно, в последните години се направиха доста хубави неща и в България. „Ботев” - Пловдив, ЦСКА, „Лудогорец”, „Левски”, „Славия”... имат добри бази, но като цяло в по-малките места базите са доста зле. Макар че пак казвам, доста хубави неща се направиха.

- Преди да започнем разговора, говорехме за Фамагуста като прекрасно място и споменахте, че климатът е важен не по-малко за развитието на футбола...

- В Габрово за футбол нито има терени, нито климатични условия. Трябва да имаш условия, а тук има 6 месеца зима. Не можеш да създадеш футболист на сгурия и на сняг. Терените ги има, сигурно могат да се поддържат и по-добре - без да критикувам никого. Но определено климатът в Габрово не предразполага за създаване на класен футбол.

В Габрово няма как да излязат много сериозни футболисти, те могат да започнат тук, но развитието им минава през други клубове. Климатът е много сериозна причина, не можеш да го промениш, няма къде да се тренира месеци наред. Всички треньори в Габрово знаят, че започне ли зимата, имат сериозни проблеми с тренировъчния процес.

Хандбалът има условия да тренира - има успехи. Моят приятел Николай Григоров имаше условия да тренира, получи се с волейбола.

Оттам се започва - от базите.

- И финансирането...

- Финансирането... има едни хора, които казват: „С пари могат и да станат нещата, но без пари със сигурност няма да станат“.

- Вашият клуб как се издържа. Помага ли държава, община или всичко е бизнес?

- „Анортозис“ е с особен статут в Кипър. Защото клубът е от град Фамагуста, който е завзет след турската инвазия през 1974 година. И всички тези хора, изселници от Фамагуста в Ларнака, където сега е отборът, си поддържат клуба. И този клуб като цяло за Кипър и не само за хората е като някаква идея.

- Сега казахте и трета причина за успех - атмосфера, фенове, публика и мощната й подкрепа.

- Абсолютно. Хората си го поддържат клуба и намират средства за финансиране.

- Как работят футболните школи в Кипър?

- Аз не бих казал, че в Кипър има кой знае колко добри школи. Може би и те напоследък, доколкото виждам, започнаха да работят в тази насока. Опитват се да правят нещо, но първо нямат кой знае колко като материал. Те са, мисля, около 800 000 човека население. В момента може би са 2 милиона, защото идват хора отвън да работят - условията за работа са добри, хубав начин на живот.

Едно е да избираш от 3 деца, друго - от 300.

Но в Кипър футболът може би е като в България, на това ниво. Ние, българите, не ги превъзхождаме с нищо. Дори бих казал, че техният шампионат е много по-интересен от нашия.

- Кое го прави интересен - повечето мачове?

- Не точно мачовете. Има повече равностойни отбори, както и класни чужденци, затова и конкуренцията е по-голяма. Просто трябва да се работи. Всеки мач излизаш и го играеш, не може да си позволиш несериозно отношение. Истинско състезание е.

В „Анортозис“ са предимно чужденци - бразилци, нигерийци, хървати, грузинци... хора от цял свят. Някои от тях национални състезатели на страните си.

Петко Петков, Маргарит Георгиев и Павел Петков в Кипър

- Вероятно се интересувате и сте информиран, че в Габрово се правят усилия да се промени ситуацията, обсъжда се обединение на клубовете, има крайни мнения, говори се за един представителен отбор и кой да е той...

- Разбирам какво искате да ме попитате. Аз лекарство не мога да дам. Преди време бях един от хората, които се опитваха да обединят всички, да стане един клуб.

Но в момента не съм убеден, че това може да стане. В момента градът си заслужава положението. Футболните хора заслужават това, което им се случва - добро или лошо. Това е истината. Ситуацията, която е сега, е реална за града. Тя е отражение на абсолютно всичко. Това е реалното нещо. Някой ден, не знам кой и как, не мога да кажа, нещата ще се подредят по някакъв начин. Но самият факт, че има няколко клуба, означава, че всеки отделен ще дърпа към себе си, към своя интерес.

- Тази форма „общински футболен клуб“ как я намирате? Както направиха Смолян, Благоевград, Поморие...

- Честно казано, не го виждам, не бих казал, че това е модел - общините да правят клубове. Някъде работи, някъде - не.

Освен ако не искат да поддържат някаква социална дейност. Защото това, което прави Община Габрово в момента, е някаква социална дейност. Това не е истински футбол. Няма нищо общо с футбола.

Виждате в днешно време какви големи пари се изливат в този спорт. Не искам да сравнявам с Англия, Германия и т. н., нямаме и място за сравнение, но футболът е бизнес. А това, което се прави тук, е социална дейност. Ако Общината има интерес да прави социална дейност, нека си я прави. Не е мой проблем, защото в този случай не говорим за футбол. Тук говорим за едни хора, които събират пари от децата, правят се, как да кажа... Ако говорим за футбол в Габрово в днешно време - няма футбол. На този етап. Може би догодина, може би след месеци ще има. Но в момента не виждам.

И моля, не го казвам като критика. Хората, които се занимават с този спорт, си карат работата. Опитват се да правят футбол, те работят... Но не говорим за истински футбол.

- С кои футболисти играхте в Габрово?

- Тук минаха доста големи футболисти. Аз имах щастието и късмета да бъда покрай тях в началото на кариерата си.

Като започнем от двамата вратари - Камарашев и Галибата, през Веско Ганчев - голям човек... Много хора, трябва да ги изброя по имена.

- Можете ли да си спомните случай, ситуация на терена, която няма да забравите?

- Има хора, които могат да разказват и да забавляват, аз не съм от тях...

Запомнил съм обаче момента, когато изтървах една топка, Данчо Мурлев дойде и ми каза: „Какво правиш?!“. Аз му отвръщам: „Просто изтървах топката“, а той: „Твоята работа е да я хванеш тази топка, не да я изтърваш“. И не знам, беше много интересно - тонът, с който ми го каза. И тогава разбрах, че няма майтап, когато си на терена, просто трябва да си вършиш работата. Но този човек беше минал през големите клубове, преди да дойде в Габрово. От такива хора се учиш. Няма как да го прочетеш в книга това. Можело да я хванеш, можело да не я хванеш... просто няма такова положение.

- Някой казват, че треньорската професия се учи цял живот, други - че следват успешни модели, Вие как работите?

- Едно съм запомнил от проф. Шишков, директор на треньорската школа и преподавател в НСА. Той ни казваше: „Вие като треньори трябва да експериментирате“. Не можеш да си направиш един модел и да работиш по него. Футболът се променя. Има някои хора, които променят футбола. В случая не сме от тях, но като видим, че футболът се променя, и ние трябва да се променяме - начин на поведение, на тренировки, философиите и т. н.

Моделите са тези, които карат футбола да се движи напред. Те правят времето във футбола, те го определят, те го движат. Има личности, треньори, които просто развиват футбола. А ние, другите, ги следваме, доколкото можем.

Аз съм треньор на вратарите. Има старши треньор, който определя политиката, екипа. Върша си моята работа, но се съобразявам с общата идея.

В един истински футболен клуб има страхотен ред. Вероятно много хора си мислят, че футболът е нещо несериозно, не знам. Във футболен клуб, който функционира правилно, има страхотен ред и дисциплина.

- Всички футболисти, с които разговаряме в рубриката, са запазили дисциплинираността, реда, взискателността през целия си живот, в други професии се справят отлично. Явно футболът е спорт, който те учи на ред и дисциплина.

- Пак казвам, незапознати с този спорт, приемат футбола несериозно. За да играеш сериозен футбол, трябва и много да мислиш. Трябва да вземеш решение за части от секундата. То дори не е решение, правиш го инстинктивно, но този инстинкт е изграден с много работа. Да, някои вземат решение за велики неща, ние вземаме за футбол, но трябва да вземем точното решение в точния момент и то много бързо.

Хората виждат много малко неща от футбола. Те го познават от телевизия, от преса, но не знаят за какво става дума. Седмицата преди мача има огромна работа, свършена от треньорите.

На това ниво, където работя, футболистите са истински професионалисти. Наблюдавам ги всеки ден - идват час и половина преди самата тренировка и започват да работят самостоятелно във фитнеса. Не идват на тренировка да се съблекат, да потичат малко, да се изкъпят, да си тръгнат и да пият по биричка. Те работят преди и след тренировка, изкарват по 5-6 часа на стадиона в работа. Някой път и повече. На това място се работи много сериозно и резултатите си идват. Затова казвам, че това в Габрово не е футбол.

- Но хубавото е, че в Габрово много деца тренират футбол...

- Това е хубаво, че има деца. Вече го казах, градът си заслужава ситуацията, която може би не е чак толкова лоша. Има много деца, но те ще си тръгнат в един момент. Когато си ги селектирал, потренирал, виждаш, че някои от тях имат качества. Хората отвън също наблюдават и тези хора ще ги издърпват. Но в днешно време това е най-нормалното - да се развиваш, да сменяш работното място, града, държавата. Искахме го това - да се реализираме без ограничения, свободно и си го получихме - за хубаво или за лошо.

- Гледате ли българското първенство?

- Редовно следя българския футбол.

- И за кого викате, за ЦСКА?

- Не, не гледам на нещата така - ЦСКА или „Левски“. Искам да гледам хубави мачове, да виждам какво правят хората на терена.

- В рода Ви има ли други футболисти?

- Брат ми Руси Петков също беше вратар. Игра във Втора Бундеслига. Той е 5 години по-млад.

- И той е успешен?

- Сравнително успешен, да. Игра футбол на сериозно ниво в Германия. Беше юноша на Габрово, после игра в Шумен, в ЦСКА, в „Славия“.

- Казвате, баща Ви не е спортист. Тогава някой друг в рода е играл вероятно. Изведнъж да се появят двама вратари?!

- Не, няма. Ние сме. Ако прибавим и моя син, който се опитва да играе футбол. И той е в Германия в момента, и той е вратар.

- Трима вратари Петкови от Габрово?

- Да, така се получи. Съдбата си знае работата.

- Искрено Ви желая успех и на младия вратар!

- Благодаря! Успех и на рубриката, да издирите интересни факти за историята на габровския футбол!