Васил Чилов, футболист: "Докато свирне съдията и ние правехме гол"

Хубаво време беше 1981 година, разказва десният защитник на ФК “Янтра”, като дойдат отборите на стадион „Априлов”, ние ги започвахме с 1:0

- Г-н Чилов, Вие влизате в мъжкия отбор на „Янтра“ още като ученик. С какво впечатлихте треньора?

- Аз съм първият юноша, който влезе в „Янтра”. През 1980 година Българският футболен съюз въведе ново правило - като започне първенството задължително по един юноша трябваше да има в отбора. Може две минути да играе и да го извади треньорът, но беше правило. Да се обиграват младите. Затова казвам, че съм първият юноша, който влезе в „Янтра”.

За първия ми мач си спомням, че отивахме да играем в Свищов с „Академик“ и в автобуса научавам, че ще играя на следващия ден. Треньор тогава беше Лазар Панчев, Бог да го прости.

Академик бяха страхотен отбор – там бяха дошлите от Пловдив Николай Курбанов, Георги Фиданов... Много силен отбор. Панчев ме пита „Какъв си играл“, казвам „Халф“ (дотогава бях играл халф и стопер). „Добре, казва Панчев халф влизаш“.

Аз бях на 18 години. Първото полувреме при 4:1 ме смениха, нормално е. Но играх 45 минути. Страхотно усещане беше... Тодор Борисов също беше в „Академик“ беше там – големи футболисти за това време.

После дойде вторият мач. Играем на стадион „Априлов” с отбора на Елена. И пак Лазар Панчев идва преди мен преди мача и пак ме пита „Играл ли си десен бек“, отговарям „Никога не съм играл“, а той „Ами ще играеш сега - десен бек”. И тогава ме пусна за първи път. Бихме ги 2:0, а аз играх цял мач. Оттогава съм десен бек и никаква смяна. И останах да играя. Голям тичане и голямо хвърляне – като ти гласуват доверие, трябва да го оправдаваш.

- Кой бяха тогава в отбора на „Янтра“?

- Камарашев беше на вратата. Гошо Павлов играеше, Веско Ганчев, Тошко Тодоров, Тошко Цветков, Гошо Димитров – ръгбиста (не Георги Димитров, който беше гост в рубриката), Митко Алексиев, Йордан Николов

- Колко години всъщност играхте в „Янтра”?

- 1980 и 1981 година като юноша, 1981 г. влязох в казармата две години. Пак Лазар беше треньор, когато дойдоха Краси Борисов и Данчо Йорданов от „Левски” - габровци стягаха отбор за А група.

Красимир Борисов, който беше помощник-треньор на националния отбор на световното първенство САЩ^‚94. Аз тогава влязох в казармата. Уж да ме изтеглят в Габрово, да ме уредят, но така стана, че ме взеха в „Строителни войски” - Плевен с тенденция да ме върнат пак в Габрово. Тогава и тук имаше „Строителни войски”. Но не се получи, имаше първенства между „Строителни войски” и ме взеха в „Славия”, всъщност казармата ми беше в „Славия”.

- Тоест имате футболна кариера в „Славия”...

- В дублиращия отбор, но да в „Славия” – две години бях. За „Янтра“ не можа да стане. Дойде в Плевен Чобанов, шеф на „Строителни войски“ в Габрово, вижда ме и ми вика „Ти какво правиш тук”, аз му отговарям „Ами чакам някой да ме вземе“ и той „Готово!“ Готово, готово, ама не дойдоха...

- Кой беше на „Славия” треньор тогава?

- На мъжете беше Атанас Пържелов, и той почина. Но аз съм във „В“ групата. В „Славия“ тогава играеха много силни футболисти - Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Атанас Александров, Иляз Алиев, Иван Илиев... Няма как да влезеш в първия отбор. Но играем на техния терен, там тренираме. играем за „Славия”.

- И след казармата се върнахте тук?

- След това пак в Габрово. Още с идването и са пада мач за Купата на Съветската армия, мисля беше. Играем с „Левски Спартак” на стадион „Христо Ботев“. Тази снимка, която съм запазил, на нея съм срещу Божидар Искренов – Гибона. Тогава треньор беше Мъната, Бог да прости и него. И Диман Джуров (Джоко)

- Какво си спомняш от този мач с „Левски“, когато им повеждаме?

- Този мач си спомням най-добре, най-ярко. Стадионът беше пълен докрай, на полувремето резултатът беше 1:0 за нас. „Левски” не знаеха просто къде са... Тогава Шпайдела, Васил Методиев, им беше треньор.

- Кой вкара на „Левски”?

- Йордан Николов - Магарето му викат, Той не е местен, от Пазарджик е - висок, централен нападател. Доста поигра в Габрово, при Серги Йоцов докато беше треньор.

Но наистина Борислав Михайлов, Емил Велев - Кокала не знаеха какво става, стадионът ревеше.

Идват от София, големи футболисти, даже ни изгониха от съблекалнята, защото им било тясна другата и дойдоха в нашата. Съблекалните вече бяха горе. Когато започнах аз при Серги Йоцов, още бяхме долу, на следващата година се качиха. И се съблякоха в нашата съблекалня.

- Как се чувстваше две полувремена срещу Искренов?

- Как?! Стадионът е пълен, раздаваш се докрай. Сега няма хора, няма публика – как да играеш. Тогава пълно докрай, играеш за тия хора, които са дошли да гледат, да те подкрепят...

1985-86 година изпаднахме Тогава дойде един от Русе Тодоров и аз отидох в Дряново да играя, във „В“ групата.

- Много от отбора отиват в Дряново, каква е причината?

- Ами, защото сме местни... дотогава бях от малкото местни в отбора. Веско Ганчев, Тошко и Камарашев останаха. Който дойде взема решения за състава. Гаганелов беше треньор и започнахме да изпадаме, Спиро Дебърски беше треньор.

- Защо тръгнахме към изпадане?

- Може би от Дебърски, той дойде сезон 1984/85. Беше във Варна в „Черно море“, нещо имаше, не си спомням защо го махнаха, всички бяха против него. Нашите в Габрово го взеха и нещо започнаха да връщат назад нещата, тогава изпаднахме.

Не искам да пропусна Георги Дерменджиев, доскорошния треньор на „Левски“. Той доста поигра в Габрово, 6-7 години. Сп,хме в една стая. Когато влязох в казармата, той дойде.

Веско пък отиде в Трявна, Веско Бояджиев, той е играл в Сливен, „Академик“ (София) и в Габрово.

После дойдоха други, намериха футболисти, влязоха в „А“ група, но вече не съм се връщал, защото съм местен, местните не вървят.

След Дряново един сезон играх в Трявна, уж отидохме да ги спасяваме, но не се получи. И в Севлиево играх. Лазар Панчев отиде там треньор и ме взе. Той ме направи футболист, той си ме хареса, бях негов човек. Отидох заради него в Севлиево

- Кой Ви е първият треньор, от детските години?

- Първият ми треньор е Кольо Велчев - Буката. Тренирахме горе, на стадион „Смирненски”, там беше школата. Аз съм започнал да играя в трети клас. Четвърти спрях да ходя. И Атанаилис Гержиманис – това са треньори, които се занимаваха, откриваха таланти. Гержиманис си замина за Гърция отдавна. След това започнах да тренирам с големите. Аз съм роден 1962 година, тоест с тези, които са 1961 г.

Но най-големият виновник да ме вземат при мъжете беше Серги Йоцов. Взе мен, Цецо Първанов и още един - Реджеп. И тримата сме от Текстилния техникум. Тримата ни взе Серги Йоцов и започнахме да тренираме в отбора, за мъжете.

Няма да забравя, когато започнах в мъжкия футбол, Васил Тачев, Пешко Николов и Михал Михалев - Матето се отказаха официално от футбола и ни връчиха фланелките. Пешко Николов – на мен, Тачо – на Реджеп, а Матето – на Цецо Първанов.

- Сериозно предствяне на Текстилния техникум във футбола. От другите средни училища в града имаше ли футболисти в „Янтра”?

- По това време Пламен Николов учеше в Механотехникума. Той е дряновец, не може да пробие тук, от казармата го взеха в София и тогава дръпна нагоре - стана вратар на „Локомотив“, на „Левски“.

Ние с Реджеп бяхме с специалност Тъкачество, Цецо - Апретура, Аз, де факто, отидох в Текстилния техникум заради футбола. Техникумът беше 4 години и така 4 години можеше да играя. Футболът ме движеше тогава основно.

- Травми останаха ли Ви от футбола?

- Не мога да кажа сериозни. Играем с Горна Оряховица, там имаше един Абишев, Асан Абишев, ляво крило, аз бях ученик. Скачаме за една висока топка, аз посягам напред, той посяга назад и като ме удари, ме свали долу на земята. Получих комоцио на 18 години. Искаха да ме вкарват в болница, Слава Богу, размина се. Той много по-здрав беше. Голям и здрав.

Единственото това и един червен картон като юноша Ахмед Айчаров ме изгони, уж приятел на Лазар Панчев. В Силистра ме изгони, паднахме 1:0 макар с десет човека да играха другите.

- Чувствахте ли се щастлив на терена през тези години?

- Хубаво време беше... 1981 година, като дойдат отборите на стадион „Априлов”, ние ги почвахме с 1:0. Докато свирне съдията и правехме 1:0. Щом свирне, Веско Ганчев вече е взел топката и е вкарал гол. Мисля, че на трето място бяхме.

Макар че и в Дряново се борихме, ако имахме пари, щяхме да влезем в „Б“ група, но не стигнаха пари. В Дряново играхме срещу Шумен, те бяха в „Б“ група, пак за Купата, бихме ги 1:0. На Шумен треньор тогава беше Кудрявцев. Като се развика на футболистите „Ей, тия селяни, слезли от тракторите, не ви ли е срам да ви бият”.

- Малкият Чилов ще става ли футболист?

- Ще го правим, но още е малък, на 7 години. Играе при Георги Гатев - Гопа в „Янтра - 2013“. Ходя след него, има желание, засега. Топки, фланелки, желание – всичко има, ще видим.