Юсеин Кюрдов: "Благодаря на Габрово за прекрасния футболен празник"

Препоръчана!
Po-vremeto-na-YUsein-Kyurdov-stadion--Hristo-Botev--be-tesen-za-mestnata-publika
По времето на Юсеин Кюрдов стадион

Юсеин Кюрдов - един от футболистите с най-много мачове в габровския отбор, дойде от Испания специално за 100-годишнината на организирания футбол в Габрово. На 21 септември 62-годишният бивш халф на „Янтра“ отново облече фланелката на Габрово за мача на ветераните с Горна Оряховица.

- Г-н Кюрдов, как се чувствате на стадион „Христо Ботев“ след 37 години?
- Първо, искам да благодаря на домакините и организаторите за този прекрасен футболен празник. Срещнахме се с колегите, поритахме и си спомнихме годините в габровския отбор.
Сега си дойдох специално за юбилея. Впрочем, винаги когато се връщам, се срещам с приятелите от отбора. С Веско Ганчев например, не бяхме се виждали над 30 години, намерихме се преди две и оттогава винаги се отбивам при него, на Чавеи, когато съм в Габрово.

Тези дни успях да видя почти всички! Утре ще отида и на традиционната среща на футболистите - те се събират всеки предпоследен четвъртък на месеца във „Форум“.
- Вие идвате в габровския отбор след изпадането от „А“ група, сезон 1974/75?
- Един сезон - 1973/1974, играх при юношите старша възраст. Отборът изпадна през пролетта на 1975-та и през зимата ме взеха на подготовка с мъжкия отбор на Люляците - тогава почивна станция. Аз съм 25 - 26-ти и си мисля: „Къде ще играя с тези големи, големи...?!“. Всъщност в „А“ група не съм играл с габровския отбор.
- Преди Габрово къде се състезавахте?
- В село Петко Славейков, където съм роден, имаше отбор и играех в него. Иван Войсков – бивш съдия в „А“ РФГ, Бог да го прости, идваше с бригада да свири и в Славейков. Войсков е първият габровец, ръководил срещи в „А“ група. Сигурно той е казал на ръководството на дружество „Янтра“, че има едно момче, което играе добре и могат да вземат в Габрово. Тоест той ме е открил.
- В този период има честа смяна на треньорите, Вие започнахте при кого?
- Председател на дружеството беше Георги Табаков. А треньор на мъжете - Лазар Панчев, и помощник - Герджиманис. А при юноши старша треньор ми беше Кольо Велчев – Буката. Вратар на старшата беше Григор Арсов - много добър вратар. При юношите много мачове имам с брата на Иван Мучев – Любо, който беше централен нападател.
И така, заиграх в „Янтра“ до 1982 година. През това време отборът беше в „Б“ група.
Говорих скоро с Васил Тачев и той ми казва, че имам доста мачове за Габрово, но не мога да кажа колко са, нямам статистика. Красен Маринов и Веско Ганчев по-добре си спомнят. И много години вече не съм тук...

- Как Ви приеха в Габрово, идвате от севлиевско село?

- Много добре, отлично ме приеха. От никого и от нищо не мога да се оплача. Веско Ганчев, Васил Тачев... много ми помогна. Тачев е по-голям с 12 години от мен. Ех, като новак съм им лъскал обувките на по-старите. Но такъв е редът в отбора. Като свърши мачът, хвърлят ги и аз ги чистя, лъскам. Разбира се, лошо няма!

Имам отлични спомени от Михал Михалев – Матето (една година играхме), Николай Илиев - Галибата, Иван Камарашев, Никос Тасос, Красен Маринов, Кольо Ковачев (от Севлиево), Тодор Тодоров, Иван Филипов, Георги Копривленски, Симеон Янков (с него бяхме халф линия), Георги Дерменджиев, Цветан Недялков, Тошко Цветков, Димитър Алексиев, Веско Бояджиев, Сашо Асенов, Йордан Николов – Магарето, Красимир Борисов и Йордан Йорданов (дойдоха от „Левски“), Сашо Маринов, Георги Димитров (от Костинброд), Бойко Момчилов (стопер, и той от Костинброд).

И съм щастлив, че можах да се видя с много от тях.

- Тук ли живеехте или пътувахте до село, къде учехте?

- До осми клас - на село, после се записах да уча в Техникума по транспорт в Градница. Но когато дойдоха да ме вземат от футболното дружество, ми предложиха да напусна Градница и да се запиша в техникума по машиностроене „Ангел Денчев“ в Габрово.

Не съм пътувал, живеех доста години на ул. „Орловска“, после в блок „Рачо Ковача“ в центъра на Габрово. И други футболисти живееха тук.

- Къде Ви беше силата на терена – в бързина, техника...?

- Издръжливост и бързина. Бях един от най-бързите в „Б“ група. Имаше един задължителен тест, който трябваше да покриваме.

- Да не говорите за теста „Купър“, който бил кошмар за повечето футболисти?

- Да, за „Купър“. Старите футболисти знаят историята с „Купър“ - днес пак говорихме в кафенето и си припомнихме.

На Руси Пенчев, Бог да го прости, му беше много трудно с този тест. Бягаме заедно на стадиона, бягаме, той вече не може и накрая аз го хванах отзад и го изтиках до последните метри. Но комисията пусна Руси, а мен ме дисквалифицира. И ми казаха, ако искам, да бягам втори път, ако мога, да го покрия. Аз вече бях избягал задължителните обиколки един път, но те не искат да ми признаят. Другият отбор, който чакаше да покрива „Купър“, беше „Спартак“ (Плевен) и ме включиха да бягам с тях. Това в същия ден, веднага след нашите. И бягам - няма утре, няма вдругиден. И пак съм първи. Дори накрая, на финала, пробягах последните метри обърнат назад, ей така, за майтап. Но признаха втория опит. Издръжлив бях, нито съм пил, нито съм пушил - не опитвах. После, като спрях с активния спорт, заминах за Германия – тогава пропуших.

- Кой Ви запали за футбола? В Славейков детски отбор едва ли е имало.

- Какво ме запали...? Два камъка на улицата и риташ, цяло лято риташ. И по поляните риташ. Докато се стъмни. Не може и да напуснеш мача, защото големите момчета ще те набият. Прибираш се вкъщи, но ще намалее отборът. От 10 до 10 вечерта - игра.

- Какво Ви даде футболът?

- Богатство - не. Но много приятели - имаме се, чуваме се, поддържаме се. И много уважение.

- Друга фланелка, освен на Габрово, не сте обличали.

- Носих. Напуснах Габрово 1982 година и отидох в „Спартак“ (Плевен), отборът беше в „А“ група. След това една година играх в Ловеч и заминах за Германия.

- Сега живеете в Испания, спортувате ли?

- Имаме една групичка, запазваме си малък терен и всеки четвъртък от седем до осем, един час, играем. Тичам редовно, имам професионално колело на терасата - въртя, когато имам време.

- Някой от синовете Ви продължи ли с футбола?

- Големият син - Ердоан Кюрдов, учи в Спортното училище във Велико Търново и игра в техните формации, при юношите. Беше една година и в старшата на Севлиево, една година игра в Дряново във „В“ група. Дори ходих да гледам един мач между Дряново и Габрово, завършиха 0:0.

Малкият син - Аждан Кюрдов, беше в юношите на „Видима“.

- За чест на Петко Славейков има и други футболисти, родени оттам.

- Да, Самет Ашимов - игра във „Видима - Раковски“, в ЦСКА, „Локомотив“. Ахмет Ахмедов – също от Петко Славейков, игра в Габрово.


В среща от турнир за купата на НРБ по футбол отборите на "Локомотив" (София) и "Янтра" завършват наравно - 3:3


- Защо Ви наричат Мишката, в събота ветераните пак викаха: „Мишка, Мишка!“?

- Играта е динамика, публиката няма време да вика „Юсеин Кюрдов“, ами „Мишка, Мишката“ или „Кюрда“. Както на Красен Маринов му викат Майстора, на Йордан Николов – Магарето... всеки има прякор.

Може би си дойдох с „Мишката“ от Славейков. Още като дете бях бърз, пъргав, влизам, отнемам топката и така ми дойде прякорът - от децата.

- Може ли нещо много лично да Ви попитам. Надявам се, че Вашата съпруга няма да възрази. Имали сте любов като на филм, знае го целият отбор. Толкова силна, че нищо не успява да ви раздели. Вярно ли е или е легенда?

- Историята с моята съпруга е голяма и истинска. Бях войник в Горна Оряховица и една нощ отидох с кола в Петко Славейков. Тя ме чакаше, грабнах я и в Габрово. Футболистите знаят, защото къде да отидем, прие ни Васил Тачев в неговия апартамент. Освободи го заради нас. Моята съпруга нямаше 18 години, 2 години е по-малка от мен. В селото се разбра, че съм я взел, започнаха да я търсят, искат да я вземат. Намеси се полиция, прокурор... Тя няма години, а аз съм войник - може да ме пратят на военен съд. Взеха я родителите й насила, мина година и половина - две, изобщо не мога да я видя, не дават. Ожениха я насила за друг...

Юноши старша възраст, сезон 1973/1974 година. треньор: Кольо Велчев - Буката.

Кюрдов - третият от дясно наляво, прави


Но пак се събрахме със Зехра и заживяхме щастливо. Имам прекрасна съпруга и двама сина, с които се гордея.

Но разговорът отиде в друга тема – лична. Макар че за футбола и за любовта само тичане не стига. И характер трябва.

Бих искал да пожелая успех на момчетата от сегашния обединен габровски отбор, както и на всички габровци, най-вече млади хора, отдадени на спорта.

И още един път да благодаря чрез „100 вести“ на г-жа Таня Христова за прекрасното домакинство.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от 100 години футбол

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня