Управляващата опозиция на България ще бори мафията, може и с модел от времето на Костов

Тихомир Църов
Чудо нечувано се случи в българската политика. Роди се управляваща опозиция. Дали някой може да повярва, че става въпрос за ДСБ? Партията, която бе създадена като опит за алтернатива на политическия модел, установен от Симеон Втори. Ясно е, че появата на Негово Величество, в качеството му на действаща фигура от оперативния политически живот на страната, доведе до разбиване на двуполюсния модел. Сложи се край на простоватото и предназначено за елементарни публики, каквато не е българската, противопоставянето по линията ляво-дясно. Е, ДСБ се роди като алтернатива на това. Това е ясна политическа позиция. Но точно тя се стреми да накара хората да не мислят, а да дават доверието си на принципа на фенството. Подкрепяш някой, просто защото е от отбора ти. И отхвърляш друг защото не е. Решението е „чисто и просто”. Точно като в стария виц от времето на социализма. Тогава, за да намерят отдушник хората си разказваха вицове. По онова време на въпроса „Какво е чисто и просто”, верен отговор беше – „Милиционер (нещо като сегашния полицай), излязъл от банята”! И при ДСБ изглежда е така. Нещата трябва да са „чисти и прости”. Обаче, не са. Да, последствията от твърде силно изразената коалиционна и държавническа култура, установена от Царя не са особено оптимистични. Вероятно причината трябва да се търси във факта, че не Симеон, а други фактори продължиха да действат в условия, заложени при неговото присъствие във властта. И както е нормално, те бяха променени, според разбиранията на тези които управляваха процесите. Нарояването на множество политически мъничета в годините след 2009, когато приключи царското присъствие в оперативната българска политика, има много отрицателни последици за обществото. На първо място то даде като пряко отражение деморализирането на почти всички социални среди. И изкриви политическия спектър. Ефектът на кривото огледало започна с партии, за които сега много хора биха попитали: „Тези пък кои бяха”? Има вероятност да са ги забравили, дори да са гласували за някоя от тях, заради получени пари или илюзии. Познавам такава жена и дори наскоро говорих с нея, а този разговор потвърди изводите ми.
Ще ги припомня – РЗС (партия, създадена от Яне Янев), ЛИДЕР (политическо формирование с твърде ясно изразена бизнес и олигархическа основа), по-късната АТАКА. Има и други, но тях всеки може да открие сам. Те не влязоха в парламента след 2009 г., но пък изпълниха основанието на своето съществуване – получаване на пари и размиване на гласове.
Вероятно за някои се налага уточнението, че към тези политически формации не включвам НДСВ, която също остана извън парламента през този период.
От по-късен етап към политически проекти, които имат определено лабораторен принцип е коалицията Реформаторски блок, която от ДСБ след последния си национален форум ще вкарват в пътя. Това е управляваща коалиция, но ДСБ ще я пренасочват в руслото на опозицията. В същото време кадрите на ДСБ дали ще напуснат управленските си постове? Още повече в Габрово, където под натиска на тази партия коалиция Реформаторски блок отказа да издигне кандидат за кмет и участва в последните местни избори само със съветническа листа. Бий самара, да се сеща конят.
Обвиняват партии като ГЕРБ, например, за много от проблемите в българския политически модел. Всъщност, проблемите идват от тези малки и паразитиращи партии, които стъпват на вече изтлели принципи, които за част от обществото имат определен емоционален заряд.
"Обръщането на паланчинката трябва да стане по сценарий 1996-1997 г."
На тази струна заигра Татяна Дончева. Бившето червено острие се яви на форума на ДСБ и призова за борба с олигархията. При своето изказване на националната конференция на ДСБ от 13 март 2016 година Дончева призова „Да отстраним мутрите и мафията от властта”. Друга интересна формулировка на Дончева може да звучи убедително за хора, които нямат памет за събития от онова време - "Обръщането на паланчинката трябва да стане по сценарий 1996-1997 г."
При създаването на партията си Движение 21 Татяна Дончева направи реверанс и към лица от бившето НДСВ, а по време на различни свои срещи след това подчертаваше за ролята на царската партия при обединяването на интелектуалния потенциал на нацията. Добре, де! Как така Дончева, която формира своята начална политическа кариера и стана политическа звезда, отричайки модела „Костов” днес призовава за неговото връщане, за да се пребори мафията. Не беше ли този модел в основата българската приватизация, която имаше дългогодишен и негативен отзвук за страната ни? И не беше ли Дончева, която упражняваше политическата си риторика на базата на „работническо-мениджърската приватизация” на Аптечно управление – Габрово, нещо за което всички отдавна и удобно са забравили. Очевидно и самата Дончева.
Не беше ли Дончева от 2001 година, която се опитваше да представи НДСВ в негативна светлина. Забравила ли е, че цялата й кандидат-депутатска кампания премина образно казано под мотото „Царя е добър, но тези около него за лоши”. Какво стана с онази Дончева, която тичаше из пленарна зала с някакви листи в ръце, за да организира по-бързото сваляне на тогавашния председател на парламента Огнян Герджиков, заедно с толкова омразното й сега ДПС, заедно с ДСБ и с вече бившите си съпартийци от социалистическата партия? На последните избори за местни органи на властта в Габрово Татяна Дончева заложи на кандидат за общински съветник, който вече имаше свой реализиран мандат, не бе запомнен с нищо, а през месеците от сегашния мандат положението с него е същото.
Как точно Татяна Дончева ще бори олигархията по модела „Костов”? Добре е да се получат отговори на тези въпроси, защото Дончева може да има добри идеи как да се позиционира в новите бойни анти-олигархически редици. Красивите и емоционални призиви в политиката носят краткотрайни дивиденти. Можеш да омаеш хората, но като се осъзнаят ще се отвратят.