Пепа Сомлева: „За електромобил може, за училищен басейн не!“

Един велик маркетолог казваше, че отлагачеството е велика крачка към неуспеха. Липсата на адекватна реакция при проблем също обрича ситуацията на предизвестен провал. Няма да изброявам всички случаи, в които съм призовавала колегите си за промяна на предложенията, внесени от администрацията като нецелесъобразни. Ще спомена само някои от тях, въпреки че принципът на действие е един и същ -
независимо колко силни и неопровержими аргументи съм имала, те винаги са били пренебрегвани без аргументация и мнозинството гласува предложените от администрацията решения като един, без коментар и колебания.
Тя обясни още, че когато е било предложено последното вдигане на местните данъци, за нейно огромно учудване, мотивите за повишението, изложени в зала, са били като за в детската градина. А именно, „защото са много ниски, защото отдавна не сме ги вдигали, защото няма пари“. А аз очаквах, както това се прави в „белия“ свят, да получим финансова обосновка на това предложение - сподели Сомлева. Например, когато имаме нужда от определена сума за конкретно благо за общността и спрямо тази сума данъците трябва да се повишат с конкретен процен. След това съветниците да обсъдят това предложение със своите избиратели е едва тогава да се пристъпи към вземане на решение в заседание на ОбС. Уви, нищо не се случи. Никой не пожела да даде дори разчети и поне определена конкретика. В резултат - беше гласувано между 50 и 100 процента повишение на някои местни данъци.
Дотук някак си човек приема нещата, нали в края на краищата парите влизат в бюджета и както и да се управляват (защото имам тежки критики към управлението на обществените средства в града) все ще има някаква полза за Габрово.
Шокът ми обаче беше пълен, когато на една от следващите сесии беше предложено закупуване на електромобил за кмета.
И понеже нямало предвидени пари в текущия бюджет, то следствата можело да бъдат взето от Фонд „Резервен“ на Община Габрово. По време на сесията, в зала, нарекох това предложение ЦИНИЗЪМ. Кой човек, който няма пари за текущи нужди и му се налага да иска пари от други хора, за да „върже сметката“(защото вдигайки данъците Общината поиска повече пари от габровци, под предлог, че те не стигат), си купува нова кола, и то на не съвсем скромна като цена.
Мнозинството отново вкупом подкрепи това предложение за решение. Един от малкото аргументи беше, че колата е много екологична кола и с нея ще се дава пример на населението! А за всеки трезво мислещ човек е ясно, че за 90 на сто от габровци е финансово недостижимо возило като това и колкото и да му се дава пример, никой от тях няма да си купи подобна кола, а ще предпочете да кара n-та употреба коли, изхвърлени от Европа.
Съвсем друг е въпросът, че не само според мен, а и според много габровци, които са ежедневно по улиците на града, тази кола почти не се използва. Явно трябваше да се изпълни нечие нареждане - парите се похарчиха и всичко замря. Както и много проекти, впрочем - хвърлят се едни големи пари и после никой не търси нито полза, нито ефект. Защо разказвам сагата с колата и данъците? Защото на последната сесия имаше актуализация на бюджета, която засягаше общинските училища и в същото време се увеличава Фонд „Резервен“ на Общината повече от двойно. От бюджетите на всички общински училища бяха удържани пари за издръжка на басейна, което намирам за неморално по няколко причини. Парите за образование, така или иначе са малко и не трябва да се пипа от тях за нещо, което е ангажимент на Общината. Още повече, че проблемът с издръжката на басейна е многогодишен и на всяко питане какво се прави по този въпрос отговарът е, че мислели. Но понеже е много лесно това да се прехвърли на плещите на учителите, до сега никой
нищо не е измислил. Фактът, че всяка година се развяват анонси за концесия или друг вид менажиране е достатъчно красноречив, че проблемът е признат, но до сега предприети действия няма. Но питам защо за това бездействие трябва да се плаща от парите за образование?
Предложението ми на въпросната сесия беше да не се удържат средства от училищните бюджети, а това да стане за сметка на Фонд „Резервен“ на Общината, за който вече споменах, че се увеличава повече от двойно при актуализацията.
Няма да влизам в подробности, че въпросната заповед, с която се определя формулата за училищните бюджети в общината е толкова закъсняла, че де факто блокира нормалните процедури за промени в бюджета. И всичко зависи от волята на една заповед. Която пък няма нищо общо с волята на директорите на училищата.
От протокол на тяхно заседание с Кмета се вижда, че всички, с изключение на един, са били против тази заповед. Но въпреки всичко тя е факт.
И понеже не съм човек с къса памет, припомняйки си всички горепосочени факти, си зададох въпроса: Морално ли е за кола, с лека ръка, след вдигане на данъци, да се решава, че може да се плати от резервния фонд на града, а за басейн да се взема от парите за образование, а не от същия този фонд?
Сигурно отговорите няма да са еднозначни. Но моят е категорично НЕ!