Внимание, референдуми!

Водеща! <p>Ако анализираме обективно проведените през последното столетие референдуми в България,
Внимание, референдуми!

Ако анализираме обективно проведените през последното столетие референдуми в България, бихме направили извода, че каквато е държавата, такива са и референдумите и че обратното. (Една от многото причини да не сме станали „Швейцария на Балканите".<

На хоризонта НДСТ (Национално движение Слави Т)?
Иван Ненов
Ако анализираме обективно проведените през последното столетие референдуми в България, бихме направили извода, че каквато е държавата, такива са и референдумите и че обратното също е вярно. (Една от многото причини да не сме станали „Швейцария на Балканите“.) Последният, шоуреферендум, също не прави изключение. Неслучайно водещи по петиции и всякакви -ози коментираха, но си спестиха оценките, за да не си навлекат гнева на вносителите и да бъдат омаскарени. Не чухме мнението и на интелектуалния елит. Може би само Светозар Гледачев си позволи да публикува „10 от многото лъжи за референдума“ (в. „Стандарт“, 24.11.2016 г.).
От началото на тази година вносителите предприеха стратегия в атакуващ стил (предаването от 19.01.2017 г.). Първо сценаристите отстреляха словесно новия президент (поради липса на портрет, както с президента Плевнелиев) за встъпителната му реч пред Народното събрание без подкрепа на референдума: „Речта на Румен Радев е като селфитата на Валери Божинов – също като тях буди недоумение... от уважаван летец в българската авиация Румен Радев се превърна в стюардеса на самолет“.
Оценката за стария (43-ти) парламент също е категорична: „В момента имаме парламент от национални предатели и имаме президент, който в случая се държи като национален предател“. Сценаристите явно бързо са забравили, че този парламент от „национални предатели“ само преди няколко месеца със 131 гласа „за“ и само 18 против утвърди всичките шест въпроса, предложени за референдум.
Прогнозата за новия (44-ти) парламент също е категорична – ще бъде „по-лош от настоящия“. И какво следва: „Ако това продължи по този начин, след това се стига до революционни действия“. Така че днешният „по-лош парламент“ трябва да избира между революцията, парламентаризма или нещо друго.
Да припомня и някои резултати от референдума – най-много, но само 36% от имащите право на глас са отговорили с „да“ за намаляване на субсидията до 1 лев. (Ако предложението беше „без лев“, може би процентът щеше да бъде по-голям.)

България със световен рекорд в референдум
Годината е 1962- С много труд и няколко петилетки в съкратени срокове преваляме построяването на „социализма“ в България. Откъм Съветския съюз вече се откриват хоризонтите на комунистическото общество и държавното ни ръководство предприема спешни мерки за бъдеща готовност. VI конгрес на БКП издига идеята за нова конституция. След още няколко конгреса и два мандата на Народното събрание параментарна комисия под ръководството на Тодор Живков изготвя проект за нова конституция и с решение от 30 март 1971 г. Го публикува за всенародно обсъждане. Официалните данни сочат, че за по-малко от месец са проведени 30000 събрания с повече от 3 000 000 участници, които са направили 14 000 предложения. Само нашият конструктивен отдел в завод „Промишлена електроника“ проведе две обсъждания, на които се надпреварвахме да правим предложения за подобрения. (Малко известен факт е, че на подобно обсъждане студенти от ВИНС „Димитър Благоев“ - Варна предлагат текста: „Ръководната сила в обществото и държавата е БКП“, текст, който става член първи в новата конституция. Още по-изненадващо е, че същото норма, но за КПСС се заимства в конституцията на СССР от 1977 година.)
На 8 май 1971 г. Петото Народно събрание приема новата редакция та конституцията и взема решение нейното приемане да стане с референдум след една седмица – на 16 май. Резултатът от референдума е впечатляващ: участвали 99.70% от всички гласоподаватели, от които 99.66% са гласували за новата конституция, която включваше:
1. Мажоритарен избор на депутатите.
2. Броят на депутатите бе не 120, не 240, а 400.
3. За подадените гласове партиите не получаваха нито лев, но целият финансов ресурс бе в БКП.
4. Гласуването не беше задължително по закон, а по убеждение и принуда.
Всички тези „достижения“ на конституцията от 1971 г. Имат аналог с въпросите от последния референдум.
Как с новата конституция си създадохме проблемите до днес.
Член първи формира генералната политика за управление, отделните нейни членове утвърдиха тоталитарната държава и определиха живота на всеки един от нас, а органите на ДС не допускаха никакво отклонение от нормата – в икономиката, образованието, културата и духовната сфера.
„Член 13 (3) Икономиката на Народна република България се развива като част от световната икономическа система.“
В края на 80-те години рухна икономичесата система на СССР и повлече целия източен блок. В България бе постигната повсеместна социална заетост, но в голямата си част индустрията изостана технологично, бе неконкурентна и се дотираше от държавата. За пример, в Габрово завод „Промишлена електроника“ от 8 милиона обем имаше 4 милиона печалба, а големият радиозавод във Велико Търново от 100 милиона обем – само 1 милион печалба. Печалбата на „Промишлена електроника“ не оставаше в завода, а отиваше в губещи предприятия на Обединение „Респром“. Гигантът „Финтекс“ нямаше собствени средства за модернизация, взе кредит от Булгарлизинг, не можа да го обслужва и фалира. Такава бе съдбата и на други икономически гиганти...
Днес вече ни делят десетилетия от нивото на източноевропейските страни.
„Член 38 (3) Родителите имат право и са длъжни да се грижат за отглеждането на своите деца и за тяхното комунистическо възпитание.“
„Член 39 (1) Възпитанието на младежта в комунистически дух е задължение на цялото общество.“
„Чл. 45 (3) Образованието се основава на постиженията на съвременната наука и на марксистко-ленинската идеология.“
Образованието и възпитанието в целия източен блок бе изградено по съветски образец и съответстваше на затворената система, в която живеехме. След промените през 1989 година всички източноевропейски страни и Русия коренно промениха образователните си системи и днес в челото на Европа са Естония и Полша, а ние твърдо стоим на последното място. Постоянно говорим за реформи, но носталгията по годините с член 45 надделява, забравяйки, че през годините винаги сме се учили от опита на най-добрите в Европа.
„Член 46 (1) Творчеството в областта на науката, изкуството и културата служи на народа и се развива в комунистически дух.“
Голяма част от днешния интелектуален елит и творчеството му израсна в тази рамка. През годините пренаписахме историята си, а големите постижения бяха плод на личен талант, въпреки ограниечнията.
„Член 53 (1) Гражданите могат да извършват религиозни обреди и да водят антирелигиозна пропаганда.“
Антирелигиозната пропаганда бе превърната във войнствен атеизъм. Физически бяха ликвидирани десетки свещеници, унижени бяха светците, ставайки Кирил, Методий, Иван Рилски и др., изчезна от картата легендарният връх Свети Никола (нямаше как да остане връх Никола), фалшифициран бе дори химнът „Върви, народе възродени“. Като краен резултат бе създадена най-атеистичната държава в Европа.

Поуките
Всеки сам трябва да оцени своята компетентност в участието досега и в бъдещи референдуми. Трябва още много да се учим и да учим на пряка демокрация. Като начало да ползваме опита на Швейцария.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото