Българската икономика днес расте, но е конюнктурна, ишлемарска и 50 % сива

Когато трендът на глобалната икономика премине в цикъл на спад и евросредствата от безвъзмездни преминат във финансови инструменти, а лихвите се вдигнат, при тази структура на капитала и икономиката, институционална разруха и продължаваща демографска криза, България нищо хубаво не я чака.
Най – характерната черта на българската икономика днес е, че тя е силно отворена, както по отношение на вноса, така и по отношение на износа. Вследствие на това, състоянието ? зависи от тенденциите и процесите, развиващи се в световен мащаб, които в настоящото изложение само ще щрихирам. Свидетели сме на глобален икономически растеж, който за отделните региони и държави е различен, с оглед техните възможности и способности за участие в световните вериги на доставките. За конкурентните икономики, въпросният растеж води до разцвет – пример за това е „бумтящата“ икономика на Германия с излишък по текущата сметка (измерваща движението на стоки, услуги и инвестиции) в размер на 287 млрд. долара и рекорден бюджетен излишък от 38,4 млрд. евро през 2017 г. За други – „балониращ“ като САЩ, с 500 млрд. долара дефицит, от които 275 млрд. с Китай. А за трети като България – „анемичен“, който не дава основното, а именно – доближаване до доходите на развитите страни от голямото европейско семейство – (Eвропейския съюз), част от което сме. Философията на този растеж се крие в позитивизма, който се налага от заинтересованите лица с оглед техния интерес (финансовите институции, финансовите пазари, правителствата и др.), а вследствие на това растат пазарите на всички континенти, както при развитите, така и при развиващите се държави. Друг е въпросът дали този позитивизъм е реално подплатен от устойчиви икономически процеси или отчасти е изкуствено поддържан с политики, които водят до дисбаланси и представляват рискове за настъпване на следващата криза, която ще е пак дългова, без значение дали ще дойде от изток или от запад. Най-открояваща се и съществена е монетарната политика на Централните банки (ФЕД на САЩ, ЕЦБ на ЕС, ЯЦБ на Япония и др.) с програмите за количествени улеснения и поддържаните ниски лихви, при някои все още отрицателни. Количествените улеснения, прилагани от централните банки представляват по същество „яко“ печатане на пари и закупуване с тях през финансовите пазари предимно на правителствени дългове, които се трупат от политическите елити. Пример в тази насока е ЕЦБ, която започна през 2015 г. с изкупуване на активи в размер на 80 млрд. евро на месец, през 2017 г. те бяха намалени на 60 млрд. евро, а от януари месец тази година – на 30, като това е предвидено да продължи до септември 2018 г., когато общата сума ще достигне 2,5 трилиона евро. Все пак някой трябва да поддържа силно задлъжнелите южноевропейски държави – Гърция, Италия, Португалия, Испания и др., които са с публични дългове в размер на близо до и над 100 % от БВП. За информация, само дългът на правителствата по света се равнява на 63 трилиона долара (в периода 2007-2017 г. е нараснал с 25 трлн. долара) или над 80 % от глобалната икономика, която според МВФ през 2017 г. ще достигне 78 трилиона долара. Общият световен дълг през 2017 г. достига 233 трилиона долара. Тази задлъжнялост има корелативна връзка с концентрацията на капитал на глобално равнище и съответно дълбокото социално неравенство, което ще поясня подробно по-долу.
Когато говорим за икономически растеж, задължително трябва да отчетем и тенденциите при потреблението, тоест пазара. Силно впечатление прави разгръщането на потенциала на пазара на Изток, в Азия, откъм покупателна способност, който съответно е и най-големия в света по численост. Само в Китай през последните 15 години имаме феноменално нарастване на средната класа, тоест на покупателната способност на населението, която наброява 300 млн. и е повече от цялото население на най-голямата икономика в света – САЩ. Довод в тази посока са рекордните продажби на нови автомобили в Китай. Само германският автомобилен концерн „Фолксваген груп“, за 11-те месеца на 2017 г., е реализирал 3 724 000 продажби на нови автомобили. И това нарастване на покупателната способност се наблюдава не само там, а за цяла Азия – пазар с тепърва разрастващ се потенциал, особено при третата категория нискобюджетни потребители във Виетнам, Филипините, Индонезия и други държави от региона, които сега купуват телефони, парфюми и дребни неща, а след 3-5 години ще са в средната класа и те ще купуват автомобили. Новооткритите работни места през 2017 г. в Китай са над 7 млн., във Виетнам и другите посочени по-горе държави – с над 1 млн. всяка година. Както виждаме, става въпрос за огромни мащаби. Наред с това, страните от Изтока, като Китай, вече са не само световно предприятие с ниски разходи, а и равностоен пазар и генератор на иновации и инвестиции, които са най-важния фактор днес за икономическия подем. Един пример в тази насока е китайската технологична компания „HUAWEI“, която е в топ 3 на световните производители на смартфони. И макар да стартира преди 30 години като евтин подизпълнител в морския град Шънджън, групата постигна глобален успех, като заложи на основна стратегия – инвестиции в развойна дейност, в размер на 10% от приходите ?. Общо занимаващите се с развойна дейност в групата са над 70 хил. служители, разпределени в 15 развойни, 35 иновационни и 45 обучителни центъра в цял свят. Може да се посочат и други примери като „Tencent“ (собственик на УиЧат – китайския вариант на Фейсбук, на най-големия местен телеком и други компании), която в края на миналата година дocтигнa пaзapнa ?aпитaлизaция oт 500 милиapдa дoлapa, cтaвaй?и пъpвaтa ?итaйc?a тexнoлoгичнa ?oмпaния, ?oятo ce нapeждa в eлитнaтa гpyпa, дoминиpaнa oт aмepи?aнc?ите технологични гигaнти „Apple“, „Alphabet“, „Microsoft“, „Amazon“ и „Facebook“.
Важно е да се отбележи, че в Китай също е наличен проблемът със свръхзадлъжнялост, особено на корпоративния сектор, затова правителство на Си Дзинпин се състезава с времето при овладяването на нови пазари като Африка и Източна Европа, с които да балансира дълговите проблеми. Същевременно на другия полюс, на Запад в САЩ, имаме прекомерно потребление, което се изразява в 1 трилиона долара задължения само по кредитните карти. При последното коледното пазаруване, 50 % от купувачите там са задлъжнели от 1 хил. до 5 хил. долара. Това са покупки за текущи нужди, които и според самите американци, в немалката си част, са непотребни, но те са резултат от ерата на консуматорството и развилата се във времето шопинг мания. Като прибавим и другите кредити на гражданите – студентски заеми – 1 трилион, лизинг на автомобили – 1,3 трилиона, ипотечни кредити – 1 трилион и други, общата сума в края на 2017 г. достига 13 трилиона долара. А тепърва на хоризонта се задават още дългове в публичния сектор във връзка с обявената от президента Доналд Тръмп кампания за обновяване на американската транспортна инфраструктура, за което той посочи прогнозна сума от 1,5 трилиона долара. Според американските икономически анализатори тази задлъжнялост не е проблем, защото успоредно с нея се повишавало и богатството на домакинствата, основно заради ръста на борсите. Но точно там пазарът на акции и облигации е надценен до балонизиране. През миналия месец целият свят видя как за няколко часа тези борси изтриха няколко трилионна долара, като само за Уолстрийт бяха над 1,25 трилиона. Затова тази задлъжнялост в САЩ, в съчетание с политиката на ФЕД по вдигане на лихвите, ще доведе до проблеми в бъдеще на американските финансови пазари. А те, както знаем от кризата от 2008 г., рефлектират върху Европа и Азия, защото все пак това е най-голямата икономика в света, която е тясно обвързана инвестиционно, дългово и чрез стоков обмен с тях. Например, най-големият купувач на американски ДЦК (тоест дълга на САЩ) е Китай, който към края на 2017 г. е вложил 1,18 трилионна долара в такива.
Този ръст на световното потребление доведе производствения сектор в края на миналата година до върхове в по-голяма част от еврозоната – Германия – 11 годишен връх, Франция – 17 годишен, както и при други държави – членки. Вследствие на това заетостта в промишлеността нараства за 41-ви пореден месец през януари тази година. В САЩ също отчитат 13 годишен производствен връх. Стигна се дотам, че изключително бързото нарастване на поръчки за износ в Германия забави доставките, защото производствените мощности не смогват на обемите.
Не на последно място трябва да отчетем бързите стъпки, с които се развиват и определени икономики в Африка. В момента там се полагат основите – изграждането на инфраструктура (транспортна, търговска, съобщителна и т. н.) – за разгръщане на бъдещ икономически потенциал, както за инвестиции и производство, така и за пазар, защото този континент е вече с население над 1 млрд. души и съответно с най-голям темп на прираст. Най – активно в тази посока работи отново Китай, като за последните няколко години на континента трайно са се установили над 1 млн. китайци, които са инвеститори, високоспециализирани служители и работници. Същите пренасят там своята култура и подготвят почвата за развитие по техните правила. Повече от 10 000 китайски компании работят в Африка през 2017 г. Инвестициите на Китай са във всички направления – предимно обекти на инфраструктурата, енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли, образованието и други. Горепосочената технологична компания „Huawei“ подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Кения, ЮАР и др. Същевременно САЩ и Европа, в лицето на бившите колониални държави, продължават с модела на извличане на суровини от държавите там и подценяват потенциала на местните икономики като търговски партньор.
Гореизложените световни икономически процеси повлияха благоприятно и на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – регионът, който включва и България. За 2017 г., 12 от икономиките на ЕС – 28 са с ръст над 3 %, като 9 от тях са от ЦИЕ. Румъния е на първо място с 6,4 %. Подемът в този регион е основно свързан с възстановяването на Западна Европа на нива отпреди кризисните години, основно Германия, която, заради свръхпоръчките, предимно в индустрията, изнесе производства заради ниските разходи, най-вече за труд, с което усили износа на държавите от региона. Това доведе до откриване на нови работни места, повишение на трудовите възнаграждения, а оттам и покачване на вътрешното потребление. Разбира се, евросредствата продължават да имат сериозен принос като инвестиции за икономиките на тези държави. В Полша, за периода 2014-2017 г., над 50 % от инвестициите са от ЕС, за същия период тя е внесла в бюджета на Общността 28 млрд. евро, а е получила над 100 млрд. В Румъния над 60 % от публичните разходи са финансирани с евросредства. Това е характерно съответно и за България.
Всички гореизброени обстоятелства относими към глобалната, европейската и регионална икономика, плюс наличните, контролирани от великите сили геополитически кризи и конфликти в Близкия и Среден изток, които пряко повлияха преди три години върху местните отрасли (военнопромишлен комплекс и туризъм) доведоха до наблюдавания възходящ тренд на българската икономика през последните години. Тук е мястото да отбележим, че настоящото правителство, както и всички други управлявали до настоящия момент страната, нямат никаква заслуга за това.
Затова, с основание днес икономиката на страната може да се определи като конюнктурна. Позитивните глобални пазарни тенденции движат растежа на отделните експортно – ориентирани икономически отрасли и създават условия за вътрешно потребление. Така износът и вътрешното потребление се явяват основните двигатели на БВП (стоките и услугите, произведени в страната за една година). Същият през последните четири години, включително и 2017 г., расте с близо 4-5 млрд. лв., като за 2014 г. е в размер на 83  млрд. лв, а през 2017 г. по предварителни данни на НСИ от миналата седмица е 98,6 млрд. лв. Въпреки тези данни и ежедневно натяквания от управляващите растеж, той с основание може да се определи като анемичен. Защото, ако направим едно сравнение с други страни от Общността по макропоказателя БВП на глава от населението, се вижда следното – в България през 2017 г. той е 7 хил. евро, което при икономически ръст от 3,6 % (по предварителни данни), отчетен през същата година, прибавя около 250 евро на човек отгоре, а за еврозоната въпросният макропоказател е средно 30 хил. евро на човек. При среден ръст на икономиката там от 2 %, се получава, че те добавят 600 евро отгоре. Е, как ще ги стигнем западноевропейците...
Основни сектори, които допринасят за ръста на БВП в страната:

1. Аутсорсинг – съвременното наименование на ишлемето, представляващо изнесени производства на стоки и услуги, основно на големи западни компании към външни фирми, но в повечето случай явяващи се дъщерни, с единствена цел – намаляване на разходите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хил. души. Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв. Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центровете, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси – фактуриране и покупки на стоки, маркетингова концепция, техническа поддръжка и др. Аутсорсингът на информационни технологии е подвид на този сектор. Той е с най – висока добавена стойност. Близо 10 % от износа на страната се дължи на софтуерния бизнес. Трябва да се има предвид, че 75% от сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в страната е експортно – ориентиран. Само фонд работна заплата в сектора за 2016 г. е 1 млрд. лв. Тук са и високите заплати средно около 2,5 и достигащи до 5 хил. лв. Заетите в сектора са около 25 хил. души. Причината за този бум е, че тези технологии всяка минута превземат все повече социалния и икономическия живот, възникват нови професии, които ги нямаше вчера и всичко това отваря огромен вакум за такива кадри, като само в Европейския съюз има недостиг на 500 хил. ИТ специалисти. Перспективите пред професиите в тази област са големи, имайки предвид скоростта, с която се работи по въвеждането на автономни автомобили, разширена виртуална реалност, изкуствен интелект – все неща от четвъртата и петата индустриална революция.
И не на последно място е т. нар. индустриален аутсорсинг, тоест изнесени производства, основно на части и автокомпоненти, осъществявани в шумно представяните напоследък индустриални зони. Близо 140 предприятия в сектора са наели над 40 хил. души за производството на компоненти за повече от 20 марки автомобили според Аутомотив Клъстер България (АКБ) - организация с нестопанска цел, която представлява компаниите в бранша. Тези компании генерират над 3,5 млрд. лв. за БВП през 2017 г.
България влиза в топ 10 на най-предпочитаните дестинации за аутсорсинг в света, а преди година беше в топ 5. Тази привлекателност се дължи на следните налични обстоятелства в страната:
- евтина работна ръка, при това качествена. Пример в тази насока е заплащането при производства на автокомпоненти в страната. В един провинциален град в България, при производство на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в рамките на 700-800 лв. За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хил. лв., а в Германия – над 3,5 хил. лв. И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните дейности тези пропорции неколкократно се увеличават. Така например, в изнесен отдел „финансов одит“ на британска компания в България месечното възнаграждение на служителите е 2 хил. лв., за същата длъжност във Великобритания заплатата е 5 – 6 хил. лв. Качествата, които правят особено привлекателни местните кадри за аутсорсинга на услугите е владеенето на чужди езици и добрата компютърна грамотност при младите, стъпващи на пазара на труда, които същевременно нямат много претенции към работата и споделят култура, която е близка до тази на западните възложители. Дори Индия, меката на аутсорсинга, не може да предложи такива условия като България. Владеенето на чужди езици се дължи на обстоятелството, че години наред, в средната образователна система, езиковите гимназии в страната се оформиха като най-елитните и най-търсени училища и съответно поддържащи добро ниво на образователния процес. Все пак голяма част от родителите виждаха и продължават да виждат бъдещото на децата им да се случва в чужбина. Докато други профили, най-вече техническите допреди няколко години не представляваха интерес, просто защото икономика нямаше нужда от такива специалисти, въобще производство липсваше.
- ниска цена на строителството „на зелено“, електроенергия, наемите на офиси и индустриални бази и най-ниските данъци в ЕС – корпоративен и подоходен по 10 %, само Унгария от миналата година въведе по-ниска данъчна ставка от 9 %, но само за големите фирми.
Въобще оперативните и други разходи при осъществяване на дейността на чуждите западни компании в страната падат с над 50 %. Същевременно те са претрупани с поръчки вследствие на процесите, посочени по-горе, които отварят нужда от нови и нови производствени мощности.
2. Туризъм
Ръстът на туристите, посещаващи страната започна преди няколко години. Това се дължи, от една страна, на световната тенденция, изразяваща се в изключително повишен интерес на хората към интернационалното пътуване, особено към определени приятни туристически дестинации. Хърватия е пример в тази насока – през 2017 г. тя е посетена от 20 млн. туристи и с приходи в хазната от над 12 млрд. евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., тоест удвоила ги е. Въобще такъв бум се наблюдава в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се увеличили с 500 млн. Могат да се дадат примери и от други точки на света като Тайланд, който също „чупи“ рекорд по привлечени чуждестранни туристи – само през декември в страната са влезли 3,5 млн., а местните власти предвиждат за 2018 г. да привлекат 37 млн. посетители и приходи от 94 млрд. долара.
Очаквайте цялата публикация в поредица във вестник "100 вести"