Любопитната връзка между екстремизъм и образование

^{Препоръчана!}

В книгата "Инженерите на Джихад: любопитната връзка между екстремизъм и образование" (издадена през 2016 г.

Пепа Витанова
В книгата "Инженерите на Джихад: любопитната връзка между екстремизъм и образование" (издадена през 2016 г.) професорът по социални науки Диего Гамбета от European University Institute във Флоренция и политологът Щефън Херцо, доцент по сравнителна политология в London School of Economics and Political Science, Великобритания, анализират биографиите на 4 000 активисти на Джихад и стигат до извода, че сред радикалните ислямисти с висше образование има голям процент завършили инженерни и технически специалности. От около 200 радикални ислямисти, които са извършили терористични нападения в периода от 11 септември 2001 г. до 2016 г., почти половината са инженери.
„Шансовете за откриване на инженер в нашата представителна извадка са 17 пъти по-големи от обичайния им процент в страните, от които идват терористите”, отбелязват авторите.
Книгата на Диего Гамбета и Щефан Херцо повдига въпроса може ли чрез образование да се контролира терора. Професорите свързват резултатите от изследването си не с евентуалните технически умения за изработване на бомби (само 6% от инженерите са били ангажирани с подобни дейности), а с теорията на разочарованието – високите очаквания на техническата интелигенция при едно толкова трудоемко образование и малките възможности за реализация след дипломирането. Авторите на книгата отбелязват също, че студентите от хуманитарните специалности имат "по-сложни и отворени” гледни точки за света и свикват да си задават въпроси, докато завършилите инженерни специалности разчитат главно на отговори, които вече са били дадени.
„Техничарите развиват непоносимост към неясните и неопределени неща, предпочитание към авторитарни системи и имат по-опростени възгледи за това как може да се промени статуквото - смятат Диего Гамбета и Щефън Херцо. - Това, което ги е привлякло в инженерното образование е същото, което ги е привлякло в радикалния ислям - обещанието за ясни и прости отговори на сложни въпроси.”
Свързаните с епохата на глобализацията неяснота и непредвидимост на света са довели до много силна реакция сред този тип хора и до радикализирането им, е един от изводите на двамата професори.
В предпоследната глава на книгата си професорите привеждат данни, показващи, че активистите на т.нар. леви радикални движения (като Червените бригади в Италия и Баадер-Майнхоф в Германия) са главно с хуманитарно образование, малцина с а с инженерни специалности. Докато сред активистите на десните радикални движения (в Германия, Австрия, това число руските неонацисти) има повече инженери, лекари и адвокати.
В последните си статии двамата учени обръщат внимание на променящия се профил на терористите. Сред единаците терористи преобладават главно хора без университетско образование.