Трима от авторите в “Плаващите кейове“ през обектива на...“ споделят:

„Преживяването беше страхотно и неповторимо“
НАДЕЖДА ТИХОВА
Изложба от снимки, направени на инсталацията на Христо Явашев-Кристо „Плаващите кейове“ през това лято на италианското езеро Изео, беше открита в четвъртък на крайбрежната габровска улица „Аврам Гачев“. От представените 190 снимки, журито подбра 63, които бяха включени в изложбата. Общо 17 българи и габровци са откликнали на идеята на „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“, Общината и ДХС да покажат снимките си, направени през юни в Италия на последния реализиран проект на Кристо и Жан Клод. Това са: Габриела Пашова, Цветанка Узунова, Калоян Илиев, Антония Колева, Румяна Лафчиева, Александър Митев, Калоян Константинов, Иван Шумков, Николай Маринов, Диян Митев, Емил Маджаров, Ива Съйкова, Паоло Фасоли, Меглена Шкодрева, Теодора Шкодрева-Янева, Иван Господинов, Стефан Явашев, Яна Шушкова.
„Плаващите кейове“ представлява модулна плаваща система от 226 000 полиетиленови куба, покрити със 100 000 кв. м жълт текстил. Физическата инсталация на кейовете е поета от българската фирма Deep Dive Systems. Сред доброволците, избрани да участват в реализирането на проекта, е и Александър Митев – млад зъболекар от В. Търново, който има стоматологична практика и в Габрово. Той е представен в изложбата с три свои снимки. Освен с него, за емоцията да видиш на живо и да почувстваш „Плаващите кейове“ говорихме с още двама от авторите – Румяна Лафчиева, която си беше ушила специална чанта със символа на инсталацията, и Теодора Шкодрева-Янева.
Александър Митев: „Аз участвах в самия проект. Десетина дена преди откриването ние, доброволците, поставяхме платовете върху самите кейове. Година преди това знаех, че проектът ще се осъществи. Следях сайта и видях, че са пуснали програма за доброволци. Кандидатствах и както аз, така и още може би около 500 човека бяхме приети. Явно шанс някакъв. Преживяването беше страхотно! Все пак да участваш в такъв проект, независимо дали си най-малката и елементарна единица от него, е нещо свръх голямо. Защото да се докоснеш до тези хора е нещо наистина невероятно. Кристо е световно известен артист, а за осъществяването на тази му идея е нужна много високо технологична инженерна мисъл, водолази и какви ли още не специалисти. Професионалисти от Англия са смятали всичко това за неизпълнимо, а наши български специалисти са показали, че става и са го осъществили... Нашата работа беше няколко дни преди откриването да сложим плата. Всичко беше подготвено предварително и ние само го разстилахме по самите кейове. Имаше други екипи, които зашиваха отделните елементи. Имаше още няколко дни, в които влязохме в ролята на стюарди с подготвяне, почистване. Всичко беше много добре организирано, независимо от това че имаше някаква страхотна буря, която спря работата за около 3-4 часа. Когато беше откриването на 18 юни ние бяхме нощна смяна. В 12 през нощта бяхме готови с всичко – 7 часа по-рано. Два дни преди да пуснат проекта за посетители, тръгнахме по едни хубави пътеки нагоре по хълмовете, за да видим целия проект отгоре и успяхме да му се насладим както трябва. По-късно тези пътеки са били недостъпни, защото полицията е затворила пътя. Незабравимо преживяване беше и фактът, че реално с Кристо се возихме в лодка. Изобщо всичките дни, през които бяхме там, никога няма да се забравят, защото как да забравиш такъв проект, запознанства с такива хора, посетители от целия свят...“
Румяна Лафчиева: „Четири от моите 6 снимки са класирани за изложбата. Като разбрахме, че има проект на нашия съгражданин Кристо близко до България, на сравнително достъпно място, веднага решихме, че трябва да отидем. Още по-интересното беше, че не отидохме директно в Милано, а минахме през Прага. Когато Кристо е емигрирал, първо е избягал през Прага. Така че ни се получи много интересно – вървяхме сякаш по стъпките му. Кацнахме в Милано и посетихме кейовете съвсем импулсивно. Беше едно много вълнуващо преживяване. Първото ми усещане когато отидохме на Изео беше за цялата красота и мащабност на проекта. Най-интересно беше като стъпих върху самите кейове. Не се усещаха вълните, а някаква мекота. Сякаш вървях върху един заоблен гръб. А цялата платформа пружинираше съвсем леко. Уникално усещане!“
Теодора Шкодрева: „Идеята да отидем в Италия беше на сестра ми Меглена. Пък и се случва в Европа, достъпно е за нас, има билети и е лесно да се стигне до там. Импулсивно взехме решение да си купим билети и да преживеем неповторимото усещане. Там беше много добра организацията от страна на италианците. Ориентирахме се много лесно и се оправихме с транспорта. А усещането, преживяването... Идеята за това ходене по вода я намерихме в едно малко селце, в което бяхме отседнали на брега на езерото Изео – на няколко километра на Север. Там намерихме една църква, в която имаше стенопис с ходенето на Свети Петър по водата. За нас това беше много интересно, защото излиза, че когато Кристо е търсил къде да разположи инсталацията, не случайно се е спрял на Изео. Самите материи, с които бяха покрити кейовете, предизвикваха усещането за светлина, която струи от тях. Това беше най-поразителното. Опитахме се да отидем рано, за да има по-малко хора и останахме много доволни. Изобщо цялото преживяване беше незабравимо.“
Изложбата „Плаващите кейове“ през обектива на...“ е прелюдия към едно по-голямо събитие – най-сетне на 27 октомври в Дома на хумора ще бъдат открити две изложби. Едната е посветена на проектите на Кристо и Жан-Клод, а другата – на живота на семейство Явашеви и детството на Христо Явашев в Габрово.